Божидар Данев: Ще има скок на цените след влизането ни в ЕС

Опитът на страните от Централна Европа, които се присъединиха преди година към ЕС, сочи, че почти веднага цените на основните стоки в тях се повишиха значително. Това заяви в неделя председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев на кръгла маса, посветена на предизвикателствата пред България преди приемането ѝ и в първите години от членството ѝ в Европейския съюз.

Дискусията бе по инициатива на президента Георги Първанов, който я откри. Екип от експерти изготви по негова поръчка обемист доклад за основните насоки на политиката на България за влизането ѝ без сътресения в ЕС. Докладът бе публикуван миналата седмица. Според авторите на документа присъедияването към Евросъюза няма да се отрази осезателно на ценовите равнища в страната.

В първите няколко месеца след влизането в ЕС производители и търговци на хранителни и селскостопански стоки от новите членки се насочиха към Западноевропейския пазар в търсене на по-големи печалби от разликата между ниските производствени и високите пазарни цени. Получилият се стоков дефицит в новоприетите страни вдигна цените, обясни Божидар Данев и посочи, че поскъпването в Полша и Чехия на основните храни е било от порядъка на 30-40%.

Според Данев това ще се случи и с България. Ръстът на тези цени ще доведе и до ръст в цените на стоки и услуги в други отрасли - например в туризма, общественото хранене и др.

Вторият ефект от присъединяването е затварянето на някои предприятия от хранително-вкусовата промишленост, които не са издържали критериите за сертификация, каза още председателят на БСК. За България ще е рискова захарната и сладкарската индустрия, защото квотата за преработка на захар у нас е 200 хил. т, а капацитетът на преработвателните мощности е 780 хил. т. Затова там ще има затваряне на доста предприятия и освобождаване на работна ръка, посочи той.

Друг отрицателен ефект от присъединяването, забелязан в новите членки, особено в Полша, е навлизането на външни спедиторски фирми. В България има силно развит транспортен сектор, особено за тежкотоварни превози и при новата ситуация ще има фалити на редица транспортни фирми, дори сред тези, които са обновили парка си. Под натиска на външната конкуренция те няма да могат да изплатят кредитите си за новия автопарк и ще се оттеглят от пазара, обясни Данев.

В по-дългосрочен план сътресения могат да се очакват в металургията, химията и енергетиката заради тежките екологични изисквания към тези производства. Това ще доведе до отблъскване на инвеститорите, смята икономистът.

Според Данев въпроси повдига и ефективността в използването на присъединителните средства от ЕС. Той изказа съмнението, че разпределянето им може да предизвика неравнопоставеност между частния и публичния сектор, защото практиката в новоприетите членове показва, че повечето от парите от ЕС отиват за публични проекти.

Внимание заслужават и предизвикателствата, които вече поставят европеизацията и глобализацията на трудовия пазар. Защо никой не насочи вниманието си към трудовата миграция, която е в ход и вече над 700 хил. българи са навън, без някой да има информация тук какъв е възрастовият, квалификационният и образователният състав на българската емиграция, попита още Данев.

Илюзия е, че членството в ЕС ще вдигне автоматично доходите

Доходите в България ще растат успоредно с увеличаването на производителността. Те няма да са автоматично следствие от членството в ЕС, посочиха експерти на дискусията за предизвикателствата пред България от присъединяването ѝ към Евросъюза, проведена в неделя по инициатива на президента Георги Първанов.

Според зам.-председателя на БСК Дикран Тебеян първоначалното повишаване на цените на някои стоки след влизане в европейската общност ще бъде частично догонвано от доходите, защото реализирането на по-високи печалби от износа на евтини стоки ще повиши заплащането на труда в частния сектор. Основното обаче остава повишаването на производителността и конкурентността на стоките, подчерта той.

Доходите трябва да се вдигнат преди влизането ни в ЕС, застъпи многократно повтаряната си теза макроикономистът Величка Рангелова, според която ниските доходи и оттам ниското потребление са спирачка за развитие на производството..

Ниската производителност е основна пречка за нашата икономика, каза председателят на Съюза на работодателите Васил Василев. Той добави, че фирмите трябва да инвестират в повишаване на квалификацията на служителите си.

Вицепремиерът Лидия Шулева обяви, че правителството разработва програма за повишаване на конкурентоспособността. Тя ще бъде финансирана с 30 млн. евро от програма ФАР и ще бъде насочена към решаване на практически задачи на бизнеса.

Повишаването на конкурентоспособността е приоритет пред страната, подчерта Шулева. Тя ще бъде постигната чрез нов подход при привличане на инвестициите, намаляване на административните пречки пред бизнеса, подобряване на бизнессредата, насърчаване на малките и средните предприятия и чрез подкрепа за въвеждане на иновации в бизнесдейностите.

Вицепремиерът подчерта необходимостта фирмите да инвестират в човешкия ресурс. Шулева съобщи, че Министерският съвет е приел иновационна стратегия и е одобрил създаването на иновационен фонд с бюджет 26 млн. лв. за три години. Правителствената идея била да заработят центрове за технологическо развитие, които да изпълняват задачи на бизнеса в сътрудничество с научните среди.

Повишаването на благосъстоянието е дълъг процес и вероятно България ще се изравни с доходите в страните от ЕС след едно поколение или след поколение и половина, посочи експертът от Австрийската централна банка Едуард Хохрайтер.

На Австрия ѝ бяха необходими 30 години, за да догони по икономическо развитие Германия, каза той.

Високи или ниски данъци - без значение за членство в ЕС

Дали данъците в България да бъдат ниски или високи е без значение за членството на страната в ЕС, защото това е въпрос колко и какви публични услуги иска българското общество. Това каза на дискусията за предизвикателствата пред България до 2010 г. експертът от Австрийската национална банка Едуард Хохрайтер.

Данъчната практика в ЕС е разнообразна - в Скандинавия подоходните данъци са над 50%, във Великобритания са около 38%. Срещу данъците си обаче обществото получава публични услуги и ако то иска те да са повече, по-качествени и по-разнообразни, плаща повече, обясни експертът.

Според него важното е да има стабилна фискална политика.

Икономистът Венцислав Димитров посочи обаче, че при този тип фискална и бюджетна политика, която се води в България в последните 5-6 години, в края на годината винаги се събира излишък, който се преразпределя. Според сегашната практика законът за държавния бюджет трябвало да се състои само от едно изречение "Приходна част - колкото съберем, разходна - според приходите".

Дискусията привлече елита на лявата икономическа мисъл

На дискусията за предизвикателствата пред България преди и в първите години от присъединяването ѝ към ЕС в неделя присъства голяма част от елита на българската икономическа мисъл и практика. Той обаче беше чувствително по-широко застъпен сред икономистите, бизнесмените и банкерите, гративиращи около левите политически сили у нас.

Сред присъстващите можеха да се забележат действащи по времето на социалистическото правителство на Виденов икономически дейци като проф. Иван Ангелов, Калин Митрев, Веселин Благоев, Димитър Димитров, Олег Недялков, Минчо Коралски, проф. Стефан Стоилов., Ганчо Ганчев

На дискусията бяха дошли и част от ръководството на БСП начело със Сергей Станишев, лондонският икономист проф. Димитър Иванов, бизнесмените Добромир Гущеров, Петър Манджуков, Емил Кюлев.

Присъства и ръководството на БНБ, шефове на работодателски организации, синдикални лидери, ръководители на неправителствени организации, учени от БАН.

"Десните" икономически дейци бяха по-скромно представени от Александър Божков, Пламен Орешарски, Иво Прокопиев.

Правителството даде приноса си за дискусията с участието в нея на вицепремиера Лидия Шулева и на социалния министър Христина Христова. Забелязан бе и зам.-финансовият министър Любомир Дацов.

Споделяне
Още от Бизнес