Божидар Димитров: Тъй наречените археолози от съюза не изразяват интереса на цялата гилдия

Министерството на културата отхвърли критиките към промените в Закона за културното наследство

Директорът на Националния исторически музей (НИМ) обяви, че няма пръст в промените в Закона за културното наследство и не знае кой е техен автор. Бившият министър в правителството на Бойко Борисов отхвърли и критиките на колегите си от Асоциацията на археолозите в България, че обекти по негов избор получават приоритетно държавно финансиване. В късния следобед с позиция излезе и Министерството на културата. Ведомството на Вежди Рашидов пише, че предлаганите промени в Закона за културното наследство подлежат на промяна и защитава някои от спорните текстове.

Божидар Димитров: "Не съм виждал такава неинформираност, такава изостаналост във вижданията"

"Националният исторически музей е получил финансиране от 130 000 лв. за два обекта на Южното Черноморие. За единия обект са получени 90 000 лв., а за другият – 40 000 лв", заяви Божидар Димитров в интервю за "Фокус".

"Тъй наречените археолози от съюза на археолозите в никакъв случай не изразяват интереса на цялата гилдия, както претендират, а на някакъв тесен кръг археолози. Те просто нямат информация. Те ме обвиняват, че получавам веднъж 650 000 лв. и още веднъж 900 000 лв. от правителството за разкопки по Южното Черноморие. Вярното е единствено, че правителството отпусна тези пари, но те са отпуснати на общините, които са сключили договори с археолози. Само двама от тези археолози са от Националния исторически музей, т.е. хора, които са под пряко мое ръководство. Останалите археолози са от Национален археологически институт с музей към БАН, между които директорът и зам.-директорът на института. Именно те са определили кои обекти и какви пари”, посочи още Божидар Димитров.

Според него един истински археолог не може да каже, че има по-малко стойностни обекти.

"Всеки обект, какъвто ще да е, дори една антична кошара, каквито имаше по магистралата, дава информация за миналото и какви са били кошарите през античността, какъв е бил битът на обикновените хора. Няма малостойностни обекти, особено на Южното Черноморие, там въобще няма такива обекти”, коментира Божидар Димитров.

"Има нещо друго, което не ми харесва, и показва тяхната пълна неинформираност и изостаналост от модерните грижи за културното и историческо наследство. Те отправят следното обвинение към мен: "Божидар Димитров е за реставрация на крепости, църкви, манастири. Това е един метод, който се е използвал в Европа през 20 в., но в момента е напълно отречен и вече никъде не се работи”. Тези хора дори под носа си не могат да видят, че италианците възстановяват Колизеума изцяло, че гърците възстановяват Партенона много усилено, много упорито и въпреки кризата, възстановяват изцяло Солунската крепост, а Турция реставрира крепостната стена на древния Константинопол, която е дълга 29 километра. Не съм виждал такава неинформираност, такава изостаналост във вижданията”, посочи Димитров.

МК: Общественото обсъждане ще продължи до намирането на съгласие

От министерството на културата пък посочиха, че проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за културното наследство е предложен за обществено обсъждане, което ще продължи колкото е необходимо и не е фиксиран краен срок за представяне на конкретни предложения и коментари.

"След като бъдат получени въпросните предложения, екипът от експерти, подготвили законопроекта, внимателно ще обсъди и вземе предвид всички целесъобразни от тях", посочват от МК.

Според ведомството с предвиденото в законопроекта преобразуване на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) в държавно предприятие Национален център за недвижимо културно наследство се "цели единствено осигуряването на необходимите по-добри финансови и организационни условия за по-ефективно осъществяване на неговите отговорни дейности в областта на опазване на недвижимото културно наследство".

Преразглеждането на разпоредбите за състава и компетентността на Съвет за теренни археологически проучвания, пък целяло ограничаване възможностите за субективизъм при вземането на решения и избягване на конфликт на интереси.

"Не на последно място трябва да се отбележи, че тези предложения са в духа на провежданата реформа в областта на опазването на културното наследство, децентрализацията и деконцентрацията на дейности и компетенции", посочват още от Министерството на културата.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Успешна ли е стратегията на правителството за борба с коронавируса?