Божков: Атаката против мен е част от надигащата се вълна срещу реформата

Г-н Божков, как се чувствате след атаката, на която ви подложиха медиите?

Нормално. Разбира се, чувствам се до голяма степен разконцентриран в момента, тъй като, вместо да се занимавам с многото работа, която имам, се налага да отделям значителна част от времето си на това, което ми се случва по един абсурден начин.

Това, което съм правил като ангажимент, като политическа воля, като задължение и мисия по времето, докато съм бил министър, сега да се обръща срещу мен. И се измислят абсурдни обвинения само и само да бъде дискредитирана политиката, която сме водили. Аз не виждам друг смисъл на тази кампания срещу мен.

Не съм привърженик на романите на Лъдлам, в които се търсят някакви световни конспирации. В този смисъл няма някакъв център, в който някакви хора денонощно да мислят как да развият кампания срещу мен. Всъщност това е вълната, която се надига срещу реформата. Това е вълната, която се надига срещу пазарните отношения, срещу частната собственост.

Това е откатът на оръдието - ние направихме нещо огромно, като трансформирахме собствеността в страната. Това е мащабна промяна за България, а твърде малко са хората, които са готови да преглътнат тази промяна. Оказва се, че обществото не е било достатъчно подготвено за нея.

А и ние не разяснихме достатъчно мащаба и сложността, цената на тази промяна. Затова хората бяха неприятно сюрпризирани от първоначалните ефекти на реформата.

Какъв е ефектът всъщност на приватизацията?

Ако забелязвате, големите обвинения срещу приватизацията не са обвиненията в корупция, а напоследък темата се измества към това, че предприятията са били продадени много евтино. Същевременно се забравя, че самите собственици поеха задълженията на държавата, които тя имаше към тези предприятия. Огромната част от тях, които бяха продадени, бяха със задължения равни или по-големи от активите им.

Новите собственици поеха тези задължения, сега ги изплащат и българската икономика функционира в момента, защото има кой да изплаща тези задължения. Ако предприятията бяха останали държавни, те щяха да влязат в процедура по несъстоятелност и ликвидация, и нямаше да има кой да изплаща задълженията. Това е нещо, което никой не споменава. В края на краищата, единственият начин да се разбере дали от едно предприятие може да стане нещо, е то да отиде в ръцете на частен собственик, който да положи усилия. Да решават някакви чиновници в някакво министерство е безсмислено като практика. Историята го доказва.

Какъв е вашият коментар за Бялата книга и Бялата комисия - на каква законодателна основа ще се базира тя и няма ли да е нещо като политическа полиция?

Бялата книга, във вида в който е написана, е едно доста нескопосно произведение. Тя не представлява единен документ. Когато едно правителство пише Бяла книга за предишното правителство, то трябва да се концентрира върху политиката и да каже тази политика добра ли е била, лоша ли е била. Водила ли е държавата в правилната посока, кои неща са били забавени, кои са били драстично ускорени, кои не е трябвало да се правят изобщо. На базата на това да изложи своите тези как трябва да се правят нещата.

В тази Бяла книга ние изобщо не виждаме това, не става и дума за политика. Тя е сбор от факти, почерпени основно от вестниците или от някои усърдни чиновници и служители в министерствата, които са тръгнали да търсят под вола теле. Виждаме, че огромна част от Бялата книга е посветена на две министерства - министерството на транспорта и на земеделието, а други министерства изобщо не участват. Тази Бяла книга няма формата на държавен документ, тя не е акт, приет от Министерския съвет, не носи подписа на министър-председателя. Тоест не е колективно дело на Министерския съвет - някой някъде я е писал.

Ако забелязвате, всеки, който бива попитан "Кой написа тази книга", вдига рамене и казва "Там, в Министерския съвет, някой я писа". Виждате доколко несериозна е тя. Да не говорим, че фактите в нея са много тенденциозно подбрани. Те имат характер на някакво жълто издание, в което трябва да се изброят пикантни случки и нищо повече. Там не става въпрос за принципи, а за пикантерии.

За Бялата комисия мисля, че е доста странна като идея. Особено по начина, по който беше обявена - някакво тяло, което ще бъде практически анонимно и ще приема анонимни доноси. Че ще бъде запазена тайната кой е дал доноса. Това не ми се струва нито прозрачно, нито демократично. Всеки, който има да разчиства лични сметки, може да напише хубав донос срещу човека, когото мрази. Или, ако някой не е успял да купи някое предприятие и не му харесва, че някой друг го е купил, може спокойно да напише, че е имало далавера при приватизацията му. Така предприятието ще се дискредитира, ще започнат едни безкрайни разследвания и евентуално то или ще фалира, или държавата пък ще вземе решение да анулира сделката. Изобщо има толкова много възможности за фалшификации, за спекулации чрез такъв подход. Мисля, че дори и правителството не вярва, че тази Бяла комисия ще действа.

Как ще коментирате откритото писмо във ваша подкрепа, което 57 известни българи изпратиха до главния прокурор Никола Филчев?

Това е инициатива на хора, които ме познават. Хора, които са имали възможност да видят какво съм правил и с които не е задължително да сме били от едната страна на барикадата, както се казва.

Писмото е подписано от цялото ръководство на КНСБ, от хора, представящи организации, които наблюдават процесите в страната, центрове и институти, хора от банкерските среди. За тях е най-малкото странно да се поставят нещата с главата надолу. Аз съм много благодарен, защото не очаквах такава подкрепа. Инициативата не е моя - основната инициатива е на Гроздан Караджов и Георги Прохаски, с които сме работили в тясно сътрудничество през тези години.

Мисля, че също такъв сериозен ефект би имало и мнението на вероятно над 1000-та купувачи, на които аз съм продал нещо през тези години. Скоро правих такава проверка - подписал съм 1024 приватизационни сделки през тези 3 години. Отделно в министерството сме обработили и сме приключили около 3000 реституционни преписки.

В резултат на това е прехвърлена собственост в ръцете на хиляди хора и е интересно да се чуе тяхното мнение - колко смятат, че процедурите са били неправилни, или че е имало корупция, или че министърът е водил един неправилен процес. Това е един огромен контингент от хора, които всъщност са движещата сила на българската икономика. Тяхната дума трябва да се чува, а не на хора, които са гледали нещата отстрани и сега изведнъж решават да вземат отношение по въпроса.

Какво ви казват хората на улицата? Подхвърляли ли са ви обидни реплики?

За мое учудване дори тезата, че съм много мразен, не се потвърждава в ежедневието. Когато бях министър, никога не съм се движил с охрана. Сам съм си пазарувал, карал съм си колата в почивните дни. Не намирам някаква промяна в отношението на хората към мен. Продължават да ме спират и да говорят. Обикновено, когато човек е в позицията, в която съм бил или съм, хората искат да му разкажат нещо. Затова често се шегувам, че когато отида да купя 1 килограм домати на пазара, това ми отнема от час и половина до два. Защото на всяка сергия се спирам и започват да ми разказват някаква история. Едни се оплакват, други ме подкрепят, но най-вече дават акъл.

Българинът много обича да дава акъл, но за голямо съжаление не обича да взема. Типично българската поговорка: "Ти ми дай пари, акъл не ми давай", е една от най-лошите черти на нашенеца, който смята, че не е необходимо да получава акъл. Затова аз изслушвам всички.

Наблюдавате процесите в СДС. Каква е вашата гледна точка за това разрояване, което се извършва в момента? Какво е бъдещето на синята идея?

Това е един нормален процес. Аз нямам сериозни притеснения, колкото и драматично да изглежда това, което става в момента. Въпрос на време е да се успокоят нещата и да се наместят нормално позициите в дясното и центристкото пространство. Само две са страните в Европейския съюз - Испания и Германия, в които има големи, мощни народни партии. Навсякъде другаде дясното пространство се състои от по няколко партии, които намират начин да съществуват съвместно. Това, което става със СДС в момента, е нормалният процес, при който всеки си намира мястото.

Примерно, ако погледнем партията на Стефан Софиянски - там имам страшно много приятели, мисля, че тя ще бъде една позитивна партия за България и лесно ще работи със СДС. Аз лично не отидох там, защото мисля, че бих могъл да помогна все още за запазването и моделирането на самото СДС като една модерна християндемократическа партия. Ако се окаже, че нещата в СДС са безнадеждни, тогава ще помисля дали да отида при Стефан Софиянски. Партията на Евгений Бакърджиев, според мен, няма сериозно бъдеще, защото тя не се опира на голяма електорална подкрепа. Хората, които се събират в нея, са повечето от апарата. Но все пак трябва да помнят, че се ходи и на избори.

Препечатваме интервюто със съкращения