БПЦ безсилна по казуса с Руската църква, Неофит писал на Кирил

Българската православна църква се оказа безсилна да вземе решение по казуса със затварянето на храма-подворие "Св. Николай Мирликийски Чудотворец" в София – т.нар Руска църква, чийто ключ бе врътнат от руското посолство у нас след изгонването на предстоятеля на храма Васион от България, защото представлява опасност за националната сигурност на страната.

Във вторник Светият синод на Българската патриаршия заседава по случая и прие три решения, които обаче изобщо не решават проблема със затворената за богослужения и черкуване църква.

Светият синод "подкрепя напълно писмото и действията на българския патриарх Неофит, в качеството му на Софийски митрополит, по отношение на храма-подворие "Св. Николай Мирликийски Чудотворец" в София, и изпращането на писмото до Московския и на цяла Русия патриарх Кирил", съобщиха от канцеларията му.

Какво обаче пише във въпросното писмо така и не стана ясно, а преди започването на заседанието се оказа и че митрополитите от Светия синод не знаят съдържанието му.

"Св. Синод изразява надежда – храмът да бъде отворен в най-скоро време, но това не е от компетенциите и правомощията на БПЦ-БП. Възлага на канонично-правната комисия при Св. Синод да проучи и анализира уставите за фукциониране на Подворията в София и Москва, след което ще се произнесе.  Против горното решение с особено мнение по отношение на първата точка гласува Видинският митрополит Даниил", пише на сайта на патриаршията.

Преди заседанието Ловчанският митрополит Гавриил каза пред журналисти, че църквата винаги е била собственост на Русия и на руското посолство. Русенският митрополит Наум обаче твърди, че сградата е притежание на Българската православна църква.

"Сега трябва да направим това, по най-бързия начин да може да се отвори и там да се служи, и най-вече в криптата, защото там много хора ходят. В това отношение, което зависи от нас, трябва да го направим", заяви Ловчанският митрополит. Той каза, че не е запознат с писмото на Неофит до Кирил, но очаква да научи съдържанието му.

Според Гавриил църквата трябва да бъде отворена по каноните и по законите. "Какво значи да я отворим, да разбием, както по време на разкола, с помощта на държавата се превземаха и разбиваха църкви, това не бива да го правим. Аз съм също "за" да я отворим, но да стане това по каноните и законите", каза той.

Врачанският митрополит Григорий каза пред журналисти, че "ще беседваме днес, ще видим какво може да се направи, ще извадим всичките факти, които имаме, и документацията". Той добави, че се надява да се стигне до някакво решение, което да бъде градивно и полезно за всички. Ще прегледаме днес всички налични документи, които имаме и ще се постараем по най-добрия начин да се разреши този въпрос", увери Врачанският митрополит.

Доростолският митрополит Яков каза пред журналисти, че на него не му е ясно "чия е собствеността на руската църква".

На 21 септември свещеници от руската църковна мисия в столицата бяха експулсирани от страната ни, тъй като представляват заплаха за националната сигурност. Това бяха игуменът на мисията архимандрит Васиан, секретарят - протойерей Евгений и служител на храма.

След това руското посолство в София затвори църквата за неопределено време, като посочи, че по-нататъшната ѝ съдба ще бъде решена в координация с Руската православна църква.

На 25 септември Светият синод на Българската православна църква съобщи, че патриарх Неофит е назначил свещеници, които "ще се погрижат за храма и ще извършват обичайните богослужения". Тогава бе обявено, че за това решение е бил информиран московският патриарх Кирил. Църквата обаче остава затворена.

След изгонването на Васиан възникна въпросът за собствеността на църквата и паралелно се разгоря спор кой може да се разпорежда с храма и дали по волята на посолството той може да остане затворен. Самият той заяви пред ТАСС, че това е "енория на Руската църква и само Московският патриарх може да назначава там свещеници".