Бракът между хомосексуалисти вече е факт

През миналата седмица в Амстердам четири хомосексуални двойки присъстваха на сватбената си церемония, след като в Холандия се прие закон, с който се разрешава брака между хомосексуалисти от двата пола. Законът дава същите права като на хетеросексуалните бракове - включително и да осиновяват деца. Въпреки че и в Швеция, и в Дания на хомосексуалните двойки се разрешава да се регистрират като партньори, холандският закон е много по-всеобхватен и сега от него могат да се облагодетелстват хора като 63 годишния Луис Романс и 72 годишния Тон Янсен, например, които били спътници в живота, макар и нелегализирани, от 36 години. Следващата стъпка, която се очаква, е в речниците да се заличат думите "мъж" и "жена" при дефиницията за брак.

Кметът на града лично присъствал на церемонията и след като връчил сватбените пръстени на двойките заявил: "Вие пишете историята. Вашата сватба е уникална и се случва за първи път в света. Трябва да се радвате не само на сватбата си, но и за това, че имате право на този брак. Ние, холандците, първи прозряхме, че бракът трябва да е достъпен за всеки."

Ватиканът заклейми акта като "голяма заплаха и опасност" и папата заяви, че няма никакъв шанс църквата да преразгледа вижданията си за брака като свещена институция между мъжа и жената. Законът срещна и яростната съпротива на християнските партии в Холандия, но социологическите проучвания сочат, че 75 процента от населението дава подкрепата си за тези бракове.

Никак не е чудно, че това се случва в признатата столица на гей-движенията. Амстердам е и единственото място в света, където употребата на наркотици, публичните домове и проституцията са регулирани от един изключително свободен режим, а неотдавна се разреши и евтаназията. Всички те са придобивки на едно общество с изключително либерално съзнание.

Дебатът се води от петнадесет години. Хомосексуалистите настояват не за по-специални права, а за равнопоставеност. Основният им аргумент тръгва от тезата, че забраната да сключват брак е дискриминационна. Бракът се разглежда като основно човешко право, следователно не би трябвало да има изключения. Исторически е имало и други случаи на забрана - в някои американски щати междурасовите бракове са забранени чак до 1967, когато Върховният съд ги отхвърля - но те са били преодолени.

Бракът, казват хомосексуалистите, дава стабилност на една връзка. Това е и отговорът им на една от основните религиозноконсервативни нападки, че хомосексуалните връзки са промискуитетни. Освен това във времето на СПИН брачните връзки трябва да бъдат насърчавани. Църквата, която е най-категоричният отрицател на еднополовите бракове, не би трябвало да се намесва в тези отношения, защото в демократичните общества държавата е отделена от нея. Някои казват, че целта на брака е да създаде и отгледа деца. Това означава ли, че трябва да се забрани да се женят хора, които не могат да имат деца?

От другата страна, отговорът звучи в общи линии така: бракът между мъжа и жената е свещен, той е една от централните религиозни догми. Това е институция, благодарение на която векове наред човечеството съхранява и продължава своя вид. Няма култура, която да толерира като практика брак между мъже или жени. Бракът и без това е достатъчно подкопан от разводите, от упадъка на моралните и семейни ценности. Каква ще бъде следващата стъпка? Да се легализира полигамията? Това ще промени из основи иманентната характеристика на брачната връзка. Ако разширим дефиницията за брака от гледна точка на човешките права какво да кажем за бисексуалните, които биха искали да се оженят за двама души, представители на двата пола едновременно? Или на две сестри, които искат да сключат брак, и настояват за правата си? До къде ще доведе сексуалният релативизъм? ...

Дебатът тепърва ще продължава и много от отговорите явно ще дойдат от Холандия.