Брекзит може да забави ръста у нас догодина с 1.1%

В отговор правителството трябва да завиши инвестициите през 2017 г., смята икономист

Брекзит може да забави ръста у нас догодина с 1.1%

Излизането на Великобритания от ЕС ще забави ръста на българската икономика през 2017 г. с 1.1 процентни пункта, ако правителството не вземе никакви мерки. Това е прогнозата на главния икономист на УниКредит Булбанк Кристофор Павлов в анализ по повод резултатите от британския референдум от края на юни.

Според икономиста ефектът от Брекзит ще се усети по-сериозно догодина, а тази година решението на британците ще забави ръста у нас с около 0.2 пункта.

Забавянето ще бъде най-вече по линия на износа, докато негативният ефект върху частните инвестиции и потребителските разходи ще бъде по-скромен.

Официалната правителствена прогноза от пролетта за ръста на икономиката на България е за 2.1% през 2016 г. и 2.5% през 2017 г.

Според Павлов излизането на Лондон от евросъюза ще влияние на износа на България най-вече индиректно, защото делът на Великобритания в българския експорт е едва 2.5%.

"Индиректният ефект ще бъде по-значим, тъй като българската икономика е малка и отворена и тъй като повечето експортно-ориентирани компании в България са част от западноевропейски производствени вериги, които имат по-големи търговски контакти с Великобритания", коментира Павлов.

Според основния сценарий на УниКредит растежът в еврозоната, която е основен търговски партньор на България, ще се забави до около 1% при прогнозиран ръст от 1.6% преди "Брекзит".

Излизането на Лондон ще се отрази негативно и на инвестициите, което ще забави и капиталовите потоци към България. Трансферите на българските емигранти също ще растат с по-скромни темпове.

Най-малко ще е влиянието на Брекзит по линия на т. нар. финансов канал, смятат още от "УниКредит Булбанк".

"Страната има много благоприятната комбинация от силни фискални параметри, умерен излишък по текущата сметка, изобилни международни резерви, и намаляващи нужди от външно финансиране - както за суверена, така и за икономиката като цяло. Не очакваме следователно увеличената нервност на финансовите пазари да доведе до някаква забележима промяна на условията, при които суверенът и българските частни компании получават финансиране от чужбина", коментира Кристофор Павлов.

Според икономиста правителството трябва да увеличи публичните инвестиционни разходи с 0,7 – 0,8%, като леко завиши дефицита през 2017 г. до 2,5%, за да компенсира ефектите на Брекзит.

"Така при активиране на компенсиращи мерки растежът на БВП през следващата година ще се забави с около 0.6 п.п. спрямо нашия основен сценарий преди Брекзит, докато при липса на компенсиращи мерки забавянето ще е от порядъка на 1.1 п.п.", посочва Павлов.

Той коментира още, че със сигурност напускането на съюза ще направи Великобритания по-бедна.

"Всички публични институции и частни компании в бизнеса с прогнози в момента са заети с ревизиране на прогнозите си, като преобладаващото мнение е, че икономическият растеж във Великобритания ще се забави до около 0% догодина при очаквана стойност преди Брекзит от около 2%", посочва Павлов.

Още от Бизнес

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: