Брекзит се оказва прът в колелата на българските избори

ГЕРБ се отказва от идеята да маха номерата на партиите, Патриотите държат на нея

Данаил Кирилов

От ГЕРБ обмислят какво да правят с избирателите във Велкобритания след излизането на страната от Европейския съюз (ЕС). Причината – според действащия Изборен кодекс за българите в страни извън ЕС могат да бъдат открити само 35 секции. На последните избори в Обединеното кралство обаче секциите бяха 58.

Председателят на парламентарната правна комисия и депутат от ГЕРБ Данаил Кирилов обясни пред Mediapool в петък, че ще се мисли по темата, а тя се отваря заради измененията, които предложиха от управляващото мнозинство в изборния закон. Очаква се те да влязат на първо четене в пленарната зала другата седмица.

Темата за гласуването на българите във Великобритания след Брекзит се повдига и заради това, че на президентските избори през 2016 година, а и преди това, там имаше дълги опашки пред секциите. По тази причина ще бъде прегледано колко са били избирателите и секциите на последния вот – предсрочните избори за парламент. След това ще бъде преценено дали има нужда от промени в закона.

"Всичко ще бъде справедливо“, обеща Кирилов, като поясни, че все още не е ясно дали ще има промени в тази посока.

Идеята за ограничаване на броя на секциите извън ЕС дойде заради твърдото желание на "Патриотчния фронт“ в предходния парламент (ВМРО и НФСБ, към които след това в 44-то Народно събрани се присъедини "Атака“ и новата коалиция беше наречена „Обединени патриоти“) да не позволява "изборни манипулации“ при гласуването в Турция. До това се стигна, след като на парламентарните избори през 2014 година бяха разкрити 136 секции за гласуване в южната съседка на България.

Това ограничение обаче засяга и българите, живеещи в САЩ. "Няма как в изборния закон да бъде записано ограничение само за Турция, затова се стигна до идеята да има максимален брой секции за страните извън ЕС“, обясни депутат от "Обединените патриоти“.

От ГЕРБ готови да премахнат скрития образователен ценз в законопроекта

Законопроектът на ГЕРБ и "Обединените патриоти“ (ОП) за промени в Изборния кодекс, който беше разгледан тази седмица в правната комисия на парламента, предвижда в интегралната бюлетина да няма номера на партиите. Мотивът беше, че така ще отпадне т.нар. феномен "15/15“ - когато избиратели погрешно гласуват с преференция за кандидата от листата, чийто номер съвпада с номера на партията в бюлетината.

От ДПС са твърдо против тази идея. Отпадането на номерата на партиите предизвика критики и притеснения, че така на практика се въвежда скрит образователен ценз. Това би било в нарушение на Конституция, според която всеки български гражданин има прав на глас.

В крайна сметка от партията мандатоносител са готови за компромис – номерата на партиите в бюлетината да останат, но да се различават от тези на преференциалния вот. Например, номерата на политическите формации да са до 100, а тези на преференциите да са над 100. По темата с преференциите Кирилов обясни, че лично той ще предложи идеята за различни номера, но "нищо не е сигурно преди окончателното приемане на текстовете“.

Докато от ГЕРБ е готов да отстъпи по темата с номерата на партиите в бюлетината, от „Обединените патриоти“ продължават да защитават предложението както е внесено и настояват номерацията да отпадне. С това обаче промените в изборния закон не се изчерпват.

ГЕРБ и "ОП“ искат да ограничат машинното гласуване и да забавят електронното

Друг спорен момент в законопроекта за промени в Изборния кодекс е намерението на мнозинството в парламента да ограничи машинното и да отложи за неопределен период от време електронното гласуване.

До промените за машинното гласуване се стигна, след като Централната избирателна комисия (ЦИК) беше осъдена да въведе машини във всяка секция. Това е предвидено по действащия закон, но досега така и не се случи. Затова ГЕРБ и "ОП“ предлагат ЦИК да решава в колко секции да има машинно гласуване, като броят на тези секции да не по-малко от 1000. За сравнение - на последните парламентарни избори общият брой на секциите беше около 12 500 и по закон във всяка една от тях трябваше да има машини.

Управляващите предлагат още в закона изрично да е записано коя фирма ще се грижи за осигуряване на машините - държавното предприятие "Информационно обслужване" АД. Депутати от опозицията определиха пред Mediapool това предложение като правен абсурд.

Промените, засягащи електронното гласуване, пък се налагат заради това, че според сегашния изборен закон на предстоящите евроизбори трябваше да има и електронно гласуване, но идеята на управляващите е то да се отложи за неопределено време. Поправките са написани така, че електронно гласуване може и никога да не бъде въведено. Целта на управляващите е да избегнат поредно дело срещу ЦИК на предстоящия догодина вот за евродепутати. Комисията обаче вече наруши на закона . ИК предвижда експериментално електронно гласуване да има след 1 януари 2018 година. На проведените периодично през годината в различни населени места частичните местни избори обаче възможност за електронно гласуване нямаше.

Намерението на ГЕРБ и "ОП“ е да приемат измененията в изборния закон преди началото на 2019 година, за да избегнат критиките, че поправките се правят заради предстоящия евровот. Поради тази причина двете формации са се разбрали да не внасят много изменения в проекта между двете четения.

Социалистите обаче смятат да направят редица предложения между двете четения. Едно от тях е да бъдат обновени и изчистени от т.нар. "мъртви души" избирателните списъци, но все още обмислят по какъв механизъм да стане това. От левицата застават твърдо против идеята на ГЕРБ и "ОП“ за ограничаване на машинното гласуване.

Още по темата
Още от България