Парламентът отложи Брекзит и се съгласи да гласува трети път сделката на Мей

Британските депутати приеха предложението на правителството, предвиждащо отлагане на Брекзит, както и нов, трети вот по споразумението за излизане от Европейския съюз, договорено от Тереза Мей.

Само 15 дни преди предвидената дата за Брекзит, 29 март, предложението на правителството бе подкрепено с 402 гласа, а 202 депутати гласуваха против.

То предвижда краткосрочно отлагане, до 30 юни, ако до 20 март депутатите одобрят споразумението за излизане от ЕС на Тереза Мей, което отхвърлиха вече два пъти.

Ако то бъде отхвърлено отново, отлагането трябва да бъде за по-дълъг период и при това положение ще се наложи британците да участват в евроизборите през май.

И в двата случая отлагането ще трябва да бъде одобрено от лидерите на останалите 27 страни в ЕС, които се събират в четвъртък следващата седмица.

Министър-председателката Мей използва заплахата за по-дългосрочно отлагане, за да притисне поддръжниците на Брекзит в Консервативната партия да подкрепят в крайна сметка нейната сделка, отбелязва Ройтерс.

Ново гласуване по документа вероятно ще има следващата седмица, когато тези депутати ще трябва да решат дали да одобрят сделка, която не осигурява чисто излизане от ЕС, каквото те искат, или да приемат Брекзит, който може да бъде размит и дори провален от дълго отлагане, добавя агенцията.

Говорител на премиерката каза днес, че споразумението може да бъде внесено отново, ако правителството прецени, че обстоятелствата са благоприятни за това. "Ако почувстваме, че си струва да го подложим на ново гласуване, това и ще направим. Но то ще се реши според обстоятелствата към момента", каза тя.

Днешният вот бе третият епизод в тази изключително важна за Великобритания политическа седмица, в която най-напред във вторник депутатите гласуваха за втори път срещу споразумението, а снощи отхвърлиха излизането от ЕС без сделка при всички възможни сценарии.

Всъщност, гласуванията бяха няколко, защото първо парламентът се произнесе по няколко, внесени от депутати, поправки къв правителственото предложение.

Първо бе отхвърлена поправка, призоваваща правителството да отложи Брекзит и да организира втори референдум за членството на Обединеното кралство в ЕС.334 депутати гласуваха против поправката, само 85 я подкрепиха.Това на практика бе първото гласуване в парламента по един от основните въпроси в обществения дебат около Брекзит. Голямата разлика се получи, след като ръководството на лейбъристите нареди на депутатите от партията да гласуват „въздържал се“. После някой от привържениците на втория референдум сред лейбъристите обясниха, че са изпълнили нареждането, тъй като са почувствали, че не са имали шанс за победа.

С разлика от едва 2 гласа депутатите отхвърлиха и поправка, внесена от редица депутати, както от Консервативната партия на премиерката, така и от опозиционни партии. Тя предвиждаше контролът над дневния ред на парламента да бъде поет от самите депутати (при сегашния правилник правителството определя какво се дебатира в парламента). Депутатите, стоящи зад този план, искаха да наложат следващата седмица серия от т.нар. индикативни гласувания по различните опции за Брекзит, за да се намери накрая мнозинство, което да се обедини около някоя от тези опции и така да се излезе от сегашната задънена улица.

Мощен натиск върху привържениците на "твърд" Брекзит

Британските медии са пълни с твърдения от анонимни източници, че е в ход мощен натиск на премиерката и нейния екип върху привържениците на твърд Брекзит или на Брекзит без споразумение, както и върху депутатите от северноирландската Демократична юнионистка партия, които крепят правителственото мнозинство. Целта е те да бъдат убедени, че ако не променят позицията си и не подкрепят споразумението на Мей, ще пропуснат не само шанса за скорошен Брекзит с минимални рискове, произтичащи от предпазния механизъм по ирландската граница (от което те толкова много се страхуват), но може и въобще да не се стигне до Брекзит при по-дълго отлагане с твърде неясен изход.

Има индикации, че този натиск вече дава резултати и доста от онези, които отхвърлиха на два пъти споразумението, изглеждат склонни да му дадат "зелена улица" пред неизвестността на едно отлагане. Тук вече въпросът е ще стигне ли времето да се извърши такава дълбока промяна на съотношението на силите в парламента.

Туск: ЕС трябва да обмисли варианта за дълга отсрочка

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск написа днес в Туитър, че ЕС трябва да бъде отворен за варианта да предостави на Великобритания дълга отсрочка за напускането ѝ, предаде Асошиейтед прес.

В публикацията си Туск заявява, че в консултациите преди предстоящата среща на върха на ЕС в Брюксел той ще призове лидерите на 27-те оставащи държави от ЕС "да бъдат отворени за дълго продължение (на срока), ако Обединеното кралство намери за необходимо да преосмисли стратегията си за Брекзит и да изгради консенсус за нея".

По-рано различни представители на Европейският съюз подчертаха, че искането за отлагане на Брекзита ще трябва да бъде обосновано и одобрено от всички останали 27 страни членки на блока.

"Ако бъде поискано допълнително отлагане, ще трябва да ни бъде обяснено защо. Причината не може да бъде предоговаряне на споразумението, по което преговаряхме в продължение на месеци и за което казахме, че не подлежи на предоговаряне", категоричен бе вчера френският президент Еманюел Макрон.

"Преговорите приключиха. Великобритания трябва да ни каже как иска да изглеждат бъдещите ни отношения", заяви главният преговарящ на ЕС за Брекзит Мишел Барние.

Макрон и Барние заявиха това по повод на чуващите се призиви британците да променят модела си за излизане от ЕС и да се ориентират към "мек Брекзит, вдъхновен от норвежкия модел", вместо да излизат от общия пазар или да анулират Брекзит, казва Ерик Морис, анализатор от фондация "Робер Шуман". Това обаче е вариант, който Тереза Мей отхвърля, отбелязва Франс прес.