Брекзит – шанс за Европейския съюз?

Брекзит – шанс за Европейския съюз?

Напускането на Великобритания е несъмнена загуба за ЕС, но това скъсване с един исторически подозрителен партньор може да е шанс за напредък за съюза на 27-те, смятат експерти.

С Брекзита си тръгва втората по големина икономика на континента след Германия, но и една от двете големи европейски военни сили заедно с Франция, които имат ядрено оръжие.

Този развод след 47 години бурен брак все пак би могъл да придвижи политиката на обща европейска отбрана.

"Великобритания никога не е подкрепяла възникването на обща европейска отбрана. Тя винаги е защитавала водещата роля на НАТО", подчерта Пиер Вимон от европейския клон на фондацията "Карнеги".

"А именно след референдума за Брекзит беше моментът, когато започна да се появява Европа на отбраната", отбеляза той.

В областта на външната политика Лондон едва ли ще се отдалечи от европейските позиции по големите теми като иранския ядрен въпрос, Русия или Близкия изток.

Най-пресният пример за тази близост е Иран с поисканото от САЩ през септември възобновяване на санкциите на ООН срещу Техеран, което се сблъска с единен фронт на Париж, Берлин, но и Великобритания на Борис Джонсън.

Факторът Байдън

"Лондон ще иска да запази привилегированите си отношения с Франция и Германия и френско-германската двойка не иска да ги прекрати. Надеждата му е да влезе "през прозореца" на срещите на европейските дипломати", смята Пиер Вимон, който е бил постоянен представител на Франция в ЕС.

"Британците ще се навъртат около ЕС било за двустранни отношения, било в опит да установят връзки с групи страни" като Вишеградската четворка (Унгария, Полша, Чехия и Словакия), предполага той.

Идването на нов американски президент през януари, противопоставилият се на Брекзита Джо Байдън, също е фактор, който трябва да се вземе под внимание. "Той ще е по-малко склонен от Тръмп да разделя европейците", смята Ерик Морис от Фондация "Шуман".

Затова пък в икономически план, със или без споразумение за периода след Брекзита, има риск отношенията да са по-хаотични. Сключването на "историческото" споразумение за плана за възстановяване от коронавируса, който създава общ европейски дълг, обаче щеше да е невъзможно предизвикателство в Европа на 28-те.

"Ако британците бяха тук, даже нямаше да го обсъждаме, веднага щяха да кажат "не". Европейците имат малко повече възможности да напредват", смята историкът Робърт Франк, който е написал книга за английско-европейските отношения.

Търговските отношения също "ще се променят из основи" между Лондон и общия пазар с митнически проверки, повече бумащина и удължаване на сроковете в производствения процес на силно взаимосвързани сектори като автомобилостроенето или химическата индустрия.

"Последиците ще са неравномерни" и ще засегнат по-специално Белгия, Ирландия, Германия, Нидерландия и в по-малка степен Франция, предвижда Янике Ваховяк от Центъра за европейска политика.

"Като цяло икономическият шок ще засегне повече Великобритания, а ЕС би трябвало да го понесе по-добре", смята икономистката.

Великобритания гледаше на Европа преди всичко като на голям пазар и остана настрана от много политики на интеграция като общата валута или Шенгенското споразумение за свободно движение.

Приносът ѝ към изграждането на съюза е най-вече този за една либерална Европа. "С пандемията осъзнахме, че в крайна сметка държавата е необходима и се отдалечаваме от тази ултралиберална визия, която се критикуваше от много евроскептици", подчерта Робърт Франк.

"Иди ми-дойди ми"

Във всеки случай тази тежка криза доведе до реакция на единство сред европейците през лятото, макар че сега Полша и Унгария развалят настроението. Дали обаче като отмине кризата други страни ще се изкушат да последват британския пример?

"Ще има напрежения с източните страни", особено ако Великобритания се справи добре, предвижда бившият британски евродепутат либералдемократ Андрю Дъф.

Засега обаче Варшава и Будапеща, които добре се възползват от европейските фондове, избягват да размахват заплахата от напускане, още повече че техните граждани подкрепят оставане в ЕС.

Разводът на 1 януари 2021 г. ще е нова глава в бурната история между острова и Стария континент, но може би не последната.

"Те от векове са ту вътре, ту вън. Това иди ми-дойди ми ще продължи, освен ако Европа се срине. Ако благодарение на Брекзита тя успее да се реформира и да работи по-добре, можем да разчитаме на прагматизма им да кажат: връщаме се!", смята Робърт Франк.

По БТА

Споделяне

Още по темата

Още от Европа

Как да бъде увековечен художествено Бойко Борисов?