Брекзитът: Развод след 40 години брак без любов

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Лондон започна процедура по развод с Европейския съюз след 40 години брак, който бе повече по сметка, отколкото по любов, и икономическите въпроси винаги бяха по-значими от политическия проект.

"От 1973 г. това е прагматична връзка с акцент върху икономическите измерения ", подчертава Полин Шнапер, преподавателка по съвременна британска цивилизация в Сорбоната в Париж. "Сантименталното измерение почти не съществува", каза тя за АФП.

Според преподавателката по европейско право в Уестминстърския университет Патриша Хогуд "това бе не само договорна, но и условна връзка".

Отначало Обединеното кралство не иска да се присъедини към европейския проект, заченат след Втората световна война в дух на помирение.

"Не се чувствахме достатъчно уязвими, за да се обвържем с него", обобщава Анан Манон, преподавател по европейска политика в Кингс колидж в Лондон и директор на програмата "Обединеното кралство променя ЕС". Обединеното кралство не излезе ли победител от войната?

Страната освен това остава отдадена на специалната си връзка със САЩ и на колониалната си империя или поне това, което е останало от нея.

Лондон обаче гледа с добро око на проекта и го подкрепя, припомня Джон Спрингфилд, научен директор на Центъра за европейска реформа в Лондон. За това свидетелства речта през 1956 г.в Цюрих на Уинстън Чърчил, който призова за създаването на "Съединени европейски щати", казва той.

"Клуб на другите"

В началото на 60-те години на миналия век нещата се променят: икономическият растеж на Великобритания изостава значително от този на съседните Франция и Германия. Общият пазар става привлекателен. Присъединяването на Обединеното кралство обаче няма да стане така лесно.

Първото кандидатстване, през 1961 г., се натъква на ветото на генерал Шарл дьо Гол, който вижда в британците "Троянски кон" на САЩ и поставя под съмнение европейския им дух.

След ново вето на френския президент през 1967 г. Обединеното кралство най-накрая влиза в Европейската икономическа общност (ЕИО) през 1973 година. Този момент обаче съвпада с първия петролен шок и очакваният икономически бум не се случва.

При все това през 1975 г. над 67 процента от британците гласуват на референдум за оставане в ЕИО.

Този резултат обаче не разсейва колебанията им, тъй като политическите лидери - както лейбъристите, така и консерваторите - въобще не са склонни да защитават ползите от присъединяването.

Точно обратното, загрижени основно да бранят "националния суверенитет", те използват ЕС "като изкупителна жертва за всичко, което не върви в Обединеното кралство, както в икономиката, така и в политиката", казва Патриша Хогуд.

"Късното влизане затвърждава чувството на дискомфорт... чувството, че сме се присъединили към клуб, чийто облик е моделиран от други" в техен интерес, обяснява Манон.

Не закъснява и първата криза. През 1979 г. Лондон отказва да участва в европейската валутна система в името на националния и паричния си суверенитет. След това се противопоставя на всяка инициатива за засилване на политическата интеграция, с което засилва впечатлението, че е "с единия крак вътре, а с другия отвън". През 1985 г. отказва да се включи в Шенгенското споразумение, а през 1993 г. - да стане част от еврозоната.

"Искам си парите обратно"

Политика, теоретизирана от Маргарет Тачър в реч пред Колежа на Европа в Брюж през 1988 г., в която тя отхвърля идеята за "европейска супердържава, упражняваща власт от Брюксел".

Четири години по-рано консервативната лидерка най-сетне получава отстъпката в британската вноска в евробюджета, за която настоява с прочутия възглас: "Искам си парите обратно".

Опълчването срещу Брюксел се изостря в средата на 90-те години на миналия век със създаването на партия ЮКИП, която се бори за излизане от ЕС. Изборните ѝ успехи, най-вече на изборите за Европейски парламент през 2014 г., карат Консервативната партия, в която по онова време вече има голяма евроскептична фракция, да втвърди своята реторика.

Кризата в еврозоната и масовата имиграция от ЕС - макар и имигрантите да са дали своя принос за британския растеж, както подчертава Шнапер - допринасят за радикализирането на дебата. Това кара премиера Дейвид Камерън да организира на 23 юни 2016 г. референдум, на който да се вземе решение за членството в ЕС.

Въпреки че това допитване поставя края на една мъчителна връзка, "това няма да помогне нито на Обединеното кралство, нито на ЕС", смята Спрингфорд.

По БТА

Споделяне
Още от Европа

Защо главният прокурор размахва пръст на политици?