Бриго Аспарухов ще върши чужда работа в тази кампания

Бриго Аспарухов ще върши чужда работа в тази кампания

Г-жо Буруджиева, какъв знак дава левицата с издигането на кадрови офицер от ДС и бивш шеф на НРС за кмет на София?

Мисля, че левицата повтори знака, който беше дала и на частичните избори. И тогава, и сега, БСП търси кандидатура в точките, където смята, че са силни за опонента. Така че сравнението между кадровия генерал със силна биография  Бриго Аспарухов и опонента му Бойко Борисов, може би иска да наведе избирателя на мисълта, че има голяма разлика от генерал до генерал.

Освен това вероятно се цели чрез един професионалист в кариерата си, като г-н Аспарухов, да се въздейства върху самочувствието на другия генерал – Бойко Борисов, който доста по-бързо и съвсем не по начина, по който се израства в кариерата, взе това звание.

Твърди се, че целта не е Бриго Аспарухов да спечели София, а да оказва сдържащ ефект върху Бойко Борисов и партията му, за да не провокират предсрочни парламентарни избори.

Няма логика в това нещо. Ако Борисов спечели изборите, какъв сдържащ ефект може да оказва кандидатурата на ген. Аспарухов? Единственият сдържащ ефект върху ГЕРБ и тяхното поведение след изборите наесен се измерва с две неща. Едното е дали са спечелили или не София. Второто – все пак какви проценти имат за листите си и наистина ли толкова генерално, както те твърдят, са напред, или това е ефект от явяването им за първи път на специфични избори като тези за Европарламент.

Намеква се, включително и от ваши колеги, че Аспарухов и хората от службите разполагат с някакви компрометиращи данни за Борисов. Защо се пускат такива твърдения, след като МВР не е излязло с нищо официално?

Вероятно хората, които говорят подобни неща, имат по-скоро предвид факта, че може би в тези сфери хората знаят един за друг различни неща. Самият факт, че някой ти знае някакви мръсни ризи, ще те притесни. Иначе публично и официално, според мен, няма никакъв повод за подобен тип взаимоотношения между двамата кандидати. Смятам, че това е доста остарял прийом.

Типологията на БСП - кандидата в София не предопределя ли изместване на фокуса в кампанията – гражданският дневен ред се измества от полицейско-конспиративен.

Не мога да отрека на никому възможността да бъде гражданин, независимо от своята професия. Не мога да кажа, че г-н Аспарухов, или г-н Борисов, ще се интересуват повече от полицейските неща, отколкото от гражданските.

Кандидатурите за София на мен винаги са ми изглеждали силно екзотични, особено тези на БСП. Защото крайно време е една сериозна партия като БСП да се сети, че кметската битка за София е лидерска и в нея трябва да участват лидери. Не подкрепям призивите на единия от кандидатите едва ли не министър-председателят да застане срещу него, защото той вече е премиер и не е нужно един човек да води всички битки. Но БСП - София трябва да започне да излъчва кметски кандидатури сред лидерите си, а не да търсят непрекъснато някакви други хора. Особено с тезата, че с тях ще разширим избирателите си и ще излезем извън чисто партийния вот. Вече 18 години тази формула е силно непечаливша. Тези излишни мимикрии - да се правим, че човекът ни е хем наш, хем ще привлече някакви странни слоеве от граждани, нямат смисъл. Битката за столицата винаги е една силна битка между партиите. Затова отказът на БСП да издигне подобен тип кандидат, отвън винаги е схващан като едва ли не вътрешно желание да не се победи.

От моите наблюдения и познания за БСП мога да твърдя, че това не е точно така. БСП желае да победи в София, но знаците, които дава, включително и с кандидатурите си, подсказват нещо различно. Освен това няма сериозна работа и сериозна тактика за създаване на лидери в тази организация. Лидерите на софийската организация са често хора, които не са се развили в нея.

За да спечели в София, БСП трябва да кандидатира някой от сериозните си лидери. Като не може да спечели, да бъде сменен с друг и пр. Това се отнася не само за БСП.

Ако говорим за лидера на БСП-София Румен Овчаров, той самият в петък каза, че е “омазан” и че неговата кандидатура няма да донесе нищо добро за левицата.

Тогава защо е лидер на тази организация, ако се чувства така? Самата организация си го е избрала, защото явно мисли по друг начин. Кампанията не е чистилище, тя не е, за да се очиства някой омазан. Но в София който и друг да бъде кандидат, битката на кампанията ще е Борисов - Овчаров. Това трябва да е ясно на всеки.

В момента Бриго Аспарухов трябва да свърши работа, която така или иначе не е неговата в тази кампания. Защото това наистина е битка партийна и това е работа на ясни партийни лидери. Една серозна партия обикновено дава най-подготвения си човек за кметския пост. Колкото и да е професионалист Аспарухов, не мисля, че той е най-подготвен точно за кмет.

Ще ви дам пример с Пловдив. Там имаме кандидат, който е загубил едни избори, пак се кандидатира. Това е лидерът на местната организация на БСП, може би не най-блестящият и добрият, но това е лидерът на тази организация. Там резултатите вървят все повече нагоре, дори в последните избори има разлика между БСП и ГЕРБ 1000 гласа, докато в София разликата е много по-драстична и нещата стоят по друг начин.

Когато поемаш отговорност, дори и да губиш, винаги се оценява от хората. Не можеш да участваш в битки, които само ще печелиш, защото това излиза от думите на Овчаров. Същото е и с Бойко Борисов. Въобще политиците в България смятат, че трябва да участват само в битки, които печелят. И затова ние се научихме да не уважаваме една достойна загуба. Няма нищо убийствено или омерзително за един политик, ако загуби. Това означава, че идеите, позициите и политиката, които отстоява в този момент, не се споделя от повечето хора. Но в следващия момент може да се споделя.

Най-неопределено в тройната коалиция изглежда поведението на НДСВ – те все още се колебаят как да играят в големите градове.

Може би част от обяснението около кандидатирането на Аспарухов е и в това, че е  гласен за кандидат на тройната коалиция. Знаем за последното му пребиваване в политиката около поста, който му беше от Симеон Сакскобургготски. Може би тези отношения ще ги видим сега в една нова светлина.

Що се отнася до Пловдив, там НДСВ заяви, че води преговори за подкрепа на обща дясна кандидатура. Моята прогноза - ако изобщо можем да говорим за такава по отношение на поведението на НДСВ – е, че в София и Пловдив няма да издигнат собствени кандидатури.  

По-близо ли ще изглеждат едни предсрочни избори, ако ГЕРБ се окаже първа политическа сила и след местния вот?

Не. Колко близо са били предсрочните избори при Иван Костов, когато БСП спечели местните избори? Продължиха да управляват. Същото беше и с НДСВ. Защо сега да е по-различно? Местните избори са си за местна власт. Една национална власт се сменя по друг начин и не с местен вот.

На местни избори да докажеш, че си най-големият и най-силният, ще бъде много трудно. Вижте кметските кандидатури на ГЕРБ - те нямат никакво основание да се гордеят с много от тях. Смятам, че по отношения на кметовете ГЕРБ ще е спечелила, само защото ще има някакви кметове, понеже досега не се е явявала на местни избори.

Що се отнася до общинските съвети, положението ще е по-шарено, отколкото на националните избори. Сега всеки ще говори за конкретни общини и много трудно ще се доказва общонационално, че дадено нещо е така или не. Няма логика да искаш смяна на власт при положение, че си спечелил местни избори или евроизбори.

Какъв ефект ще има върху избирателя това масова кандидатиране на хора с милиционерско-генералски биографии? Нормално ли е това за една държава, която твърди, че е европейска, модерна и обърната към обществото?

Не е това професията, от която се раждат сериозни политици. Надявам се България да не е изключение. Разбира се, че има политици, които са от сферата на военните или разузнаването. Но за да може да бъде един човек политик, той трябва да има определен тип мислене, който не се формира в полицията.

Вие чувате как се говори в партията ГЕРБ, например. “Аз наредих на еди кой си, той изпълни еди какво си...”. Една партия не е, за да си нареждаме и да си изпълняваме. А да може да се съберат хора с общи интереси и да работят за тяхното реализиране.

ГЕРБ направи много сериозна грешка като реши да се затваря, реши да прилича на партията на Иван Костов – ДСБ, която те иначе не харесват. Издигнаха едни такива критерии като чистота, вярност, непременно членство, лоялност, едва ли не подчинение. Ако не отидем да се поклоним на вожда, няма да получим благоволението му. Виждате, че г-н Славчо Атанасов е най-големият любимец, защото най-често изкачва стълбите на столичното кметство. Няма партия, която да е издържала дълго такъв тип поведение и да е просъществувала сериозно. Още започнала да се формира, ГЕРБ започна да се цепи.

Съмнявам се, че ще постигне тези резултати, за които даде заявка на изборите за Европарламент. Ситуацията сега е различна и като партия не изглежда добре организирана и структурирана.

Споделяте ли тревогите на премиера Станишев за засилване на тенденцията за купуване на гласове? Дали проблемът идва с нароилите се бизнеспартии и отделни бизнесмени, които ще участват на изборите, след като подобни практики са използвани от други партии и се свързват в частност с ДПС.

Може би това е така в по-малките населени места. Но в по-големите не може да се случи. Понеже вотът там не се решава толкова драстично от 1000 души или 2000. Няма как да платиш на 50 000 души. Що се отнася до ДПС, трябваше да се отстоява въведеният принцип за евроизборите. И не заради ДПС, а защото смятам, че само хората, които имат отношение и си плащат данъците в една община, трябва да могат да взимат решение за нейното бъдеще.

Искаме да вървим към децентрализация на местната власт, а за каква децентрализация можем да говорим, ако допускаме тотално външни на общината влияния да могат да формират вота вътре?

Не мога да разбера логиката да се вълнуваме твърде много от бизнеспартиите. По-големият проблем е в партиите, които са фирмени.

В тази връзка бизнесменът Георги Гергов каза, че е време да влезе в политиката. Какъв императив стои зад това – подобна мотивация се забелязва и сред други бизнесмени във възход като Христо Ковачки, например.

Започвам да си мисля, че правенето на много пари явно не е достатъчно на хората. В България по-голямата част от едрия бизнес като че ли е силно изкушен да се демонстрира. Липсата на прожектори, на друг тип власт – директната, изглежда много изкушава. Не мога да си го обясня чисто психологически.

Ако е решил даден бизнесмен да пробва в друга сфера, тогава да се откаже от бизнеса си. Някой ще каже - на Запад хората с по-голям бизнес се занимават с политика. Да, това е така, но е въпрос на разделение в семейството. Има едни, които се занимават с бизнеса, а част от децата се подготвят за политиката.

При нас този трансфер – “понеже съм направил много пари, сега да не се крия и да вляза в политиката директно” - е балкански.

Още от България

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: