Британската Желязна лейди Маргарет Тачър почина

Британската Желязна лейди Маргарет Тачър почина

Бившият премиер на Великобритания, Желязната лейди Маргарет Тачър е починала на 87-годишна възраст.

"С голяма тъга Марк и Керъл Тачър обявяват, че тяхната майка – баронеса Тачър, тази сутрин почина спокойно след инфаркт", съобщи говорителят ѝ Лорд Бел в понеделник, 8 април.

Тачър страдаше от болестта на Алцхаймер, през последните години претърпя и няколко инсулта и нямаше публични прояви.

Бъкингамският дворец разпространи изявление от името на британската кралица Елизабет ІІ, която изразява "дълбоката си скръб" от новината за кончината на Маргарет Тачър.

Премиерът Дейвид Камерън заяви от своя страна: "Загубихме един велик лидер, велик министър-председател и велик британец".

Още не е ясна датата на погребението, което няма да е държавно по волята на самата Тачър. Ще ѝ бъдат отдадени обаче всички церемониални и военни почести, а тялото ѝ ще бъде положено в лондонската катедрала "Свети Павел".

Маргарет Тачър бе първата и единствена засега жена премиер на Великобритания. Става лидер на консерваторите през 1975 година и печели изборите през 1979, 1983 и 1987 година.

Желязната лейди бе министър-председател от Консервативната партия в периода от 1979 до 1990 година и е най-дълго управлявалият британски премиер от ХІХ век насам. Тя стана символ за безкомпромисно дясно управление, провеждайки болезнени реформи, тотална приватизация и други стъпки за намаляването на ролята на държавата и синдикатите в икономиката.

Тачър приватизира най-големите държавни фирми в Англия - British Telecom, British Petroleum (BP), British Airways и други, като срещна острата съпротива на синдикатите. След непопулярните мерки, които предприема по време на управлението си, са и намалението на социалните помощи и затваряне на губещи мини.

Тачър обаче успява да намали значително безработицата и да доведе до значителен ръст британската икономика, но заради непопулярните си решения все още не се приема еднозначно от британците.

Тя ще бъде запомнена с това, че поведе страната към война с Аржентина заради Фолкландските острови през 1982 година.

Тачър бе наречена Желязната лейди от съветската пропаганда, като това прозвище бе разпространено в цял свят чрез Радио Москва. Тя от своя страна остана в историята и с репликата "My job is to stop Britain going red".

Американският президент Барак Обама заяви, че "с кончината на баронеса Тачър светът губи един от най-големите защитници на свободата" .

"Дъщерята на бакалин, която стана първата жена премиер на Великобритания, показа на нашите дъщери, че не съществуват непреодолими препятствия", посочи Обама.

Руският премиер Дмитрий Медведев подчерта в акаунта си във Фейсбук, че политическите възгледи на Тачър може и да са предизвиквали противоречиви реакции, но тя трябва да бъде уважавана заради своя характер и политическа воля.

Бившият съветски лидер Михаил Горбачов коментира от своя страна, че "Тачър ще остане в паметта и историята".

"Тачър бе политик, чиято дума имаше голяма тежест", призна Горбачов и си спомни, че първата им среща е била през 1984 г. Той отчете, че тя е белязала началото на отношения, които понякога са били трудни, а понякога спокойни, но винаги са били сериозни и отговорни.

"Малко по-малко между нас се установиха човешки отношения, които с времето станаха все по-приятелски. Накрая ние успяхме да се разберем взаимно и това допринесе за промяната на атмосферата между СССР и Запада и сложи край на Студената война", разказа Горбачов.

"Само шепа политици, управлявали в мирно време, могат да твърдят, че са променили света. Маргарет Тачър, която почина тази сутрин, е сред тях", написа в онлайн изданието си сп. "Икономист". "Тя трансформира не само собствената си Консервативна партия, но цялата британска политика. Нейният ентусиазъм за приватизация даде начало на глобална революция, а волята ѝ да се изправи срещу тиранизма помогна да се сложи край на Съветския съюз".

"Уинстън Чърчил спечели войната, но никога не създаде "изъм". Същността на Тачъризма беше да се противопоставя на статуквото и да залага на свободата – странно, доколкото като почти вманиачена на тема контрол, Тачър бе по някакъв начин въплъщение на консерватизма. Тя мислеше, че нациите могат да станат велики само, ако отделните хора са свободни. Нейната битка имаше тема: правото на индивидите да управляват своя собствен живот възможно най-свободно от микроменджмънта на държавата", пише "Икономист".

"Днес махалото се отклонява опасно от принципите, които Маргарет Тачър застъпваше. През последните години в по-голямата част от богатите страни държавният дял в икономиката рязко се повиши. Регулациите – прекомерни, както и необходими – затягат примката около частния сектор. Бизнесът е следен под лупа така, както никога през последните 30 години. Демонстранти протестират срещу самото съществуване на банковата индустрия. И с възхода на Китай, държавният контрол, а не икономическият либерализъм, се възприема като модел за развиващите се страни.

В момент, когато светът отчаяно се нуждае от растеж, това е грешна посока на развитие. Европа никога няма да процъфти, ако не освободи пазарите си. Америка ще пълзи с възстановяването си, ако не избегне свръхрегулацията. Успехите на Китай няма да са устойчиви, ако не започне либерализация. Днес е решаващо да се придържаме към централния възглед на Маргарет Тачър – за да процъфтяват страните им, хората трябва се оттласнат напред за сметка на държавата. Това, от което сега се нуждае светът, е повече Тачъризъм, не по-малко", заключава "Икономист".

Споделяне
Още по темата
Още от Свят