Британски експерт се пита в чий интерес е публикуването на "петролния списък"

Продължават коментарите и реакциите на публикувания списък от организации и личности, на които според иракски вестник е даван петрол от режима на Саддам Хюсеин в замяна на политически услуги. По този повод българската редакция на Би Би Си потърси мнението на д-р Розмари Холис, ръководител на програмата за Близкия Изток в Кралския институт за международни отношения.

Каква достоверност виждат в публикувания списък общественото мнение, политиците и медиите в района?

При мое съвсем неотдавнашно пътуване в Дамаск и Бейрут установих, че за този списък непрекъснато се говори. В Бейрут го възприемаха много сериозно и ми казаха, че списъкът идва от иракското министерство на петрола. Струва си да се припомни, че в Багдад има някои елементи на съревнование между отделни фракции на Иракския управляващ съвет и на временните коалиционни власти. Така че според мен има една голяма въпросителна - в чий интерес е да бъде публикуван този списък именно сега. Тъй като обаче той се възприема сериозно, има основания да се смята, че поне част от хората и организациите в списъка са получили ваучери за иракски петрол.

Какви реакции и политически последици могат да се проследят засега?

Разбира се, това е източник на притеснение за доста хора, споменати в списъка. Но има и друг аспект - списъкът уточнява какво количество барели са били предложени, и вероятно приети, така че има доста оживени коментари, бих казала дори шеги, на тема кой се е продал евтино и кой си е вдигнал цената. Изглежда, че една от целите на режима на Саддам Хюсеин е била да повлияе на непостоянните членки на Съвет за сигурност, а разбира се, и на някои от постоянните в лицето на Русия, ако това бъде възможно. Идентифицирането на лицата в списъка навежда на мисълта, че Багдад си е правил сметка, че те могат да окажат влияние върху политиката на правителствата в своите страни, което на свой ред да повлияе евентуално върху санкциите срещу Ирак преди последната война.

В чисто теоретичен аспект, без да се спираме на правдоподобноста, количеството 12 млн барела например евтина продажба ли е?

В рамките на схемата това не е евтино. Обаче на мен ми е интересен един друг аспект на цялата история. Става въпрос всъщност за купони за определено количество петрол, определен брой барели. Това означава, че притежателят на такъв купон трябва да търси начини да си вземе петрола, да го превози и така нататък. Той може да продаде купона на петролни компании или да се спазари с тях за реализацията на петрола. Това предполага заобикаляне по някакъв начин на режима на санкции. Затова се питам дали в някои от случаите не става дума за двойно нарушение - подкуп за политически цели плюс нарушение на санкциите.

Тази купонна система не дава ли възможност на организации или личности просто да си присвоят парите от петрола и те да не стигнат до получателя, за който са били предназначени?

Предполагам, че това е възможно. Но от гледна точка на нарушаването на санкциите има още нещо. Ако предположим, че някой продава купони на компания, която след това получава петрола и го продава, кой трябва да се смята за нарушител на санкциите - компанията или човекът с купоните? Има и още един аспект - трудно ми е да прогнозирам колко усилия ще бъдат вложени да се проучи не само достоверността на този списък и на имената в него, но също и дали той отразява намерения или извършени неща. С други думи, ние не знаем дали някои от хората и организациите в този списък не са отхвърлили това, което им е предложено. Целият епизод трябва да бъде разглеждан сериозно, но е много трудно да се види как ще се достигне до пълната истина. Може ли това да стане без участието на хората, които са пряко или косвено засегнати от обвиненията? Много ми е трудно да си представя абсолютно неутрално отношение към този списък, което да не отчита изгодите от едно или друго разкритие.

Споделяне
Още от Свят

Успешна ли е стратегията на правителството за борба с коронавируса?