Британските лейбъристи си търсят лидер, който да ги изведе от кризата

Анди Бърнам, 45-годишен, е фаворитът на букмейкърите за приемник на разгромения Ед Милибанд.

Разгромена политическа партия си търси лидер. Компасът е предимство.

Седмици след като беше смазана на изборите, британската опозиционна Лейбъристка партия си търси шеф, който може да каже на избирателите и на членовете ѝ за какво се бори партията и накъде отива. Сред кандидатите са двама оцелели от предишни лейбъристки правителства, един депутат центрист, чието вдъхновение е бившият премиер Тони Блеър, и старомоден социалист от лявото крило.

Четиримата съперници въплъщават пътя на лейбъристите от подкрепяна от профсъюзите партия на работническата класа през центристките "Нови лейбъристи" до изпадналата в криза партия, отхвърлена от електорат, притеснен от икономически тежки времена.

Тим Бейл, професор по политика в университета "Куин Мери" в Лондон, казва, че много избиратели смятат лейбъристите за "прахосници на парите на данъкоплатците, твърде отворени и щедри, снизходителни към имиграцията и прекалено добри към хората, които се предполага, че източват социалните фондове".

"Може нито едно от тези неща да не е вярно, но такова е възприятието, а възприятието е истинско", казва Бейл. "Такава е атмосферата, в която действат лейбъристите."

Анди Бърнам, 45-годишен, е фаворитът на букмейкърите за приемник на разгромения Ед Милибанд. Той е бивш министър на здравеопазването, който настоява, че работническите му корени го разграничават от центристкия лондонски политически елит.

Ивет Купър, на 46 години, беше в кабинета на приемника на Блеър, Гордън Браун, докато лейбъристите бяха изритани от властта през 2010 г. Тя е опитен политик и половинка от водещата семейна двойка в лейбъристкото ръководство. Съпругът ѝ Ед Болс беше говорител на партията по икономическите въпроси, докато изгуби депутатското си място на изборите през май.

Бейл казва, че Купър е смятана от мнозина за "човек, който може да върши работа", но подобно на Бърнам, и тя е свързана тясно с Блеър и времето на Браун.

Лиз Кендъл, 44-годишна, беше избрана в парламента през 2012 г., което означава, че е неопитна, но неопетнена от грешки. Привържениците ѝ смятат, че тя е центристка, по-близка по дух до Блеър, която може да отнеме умерените гласоподаватели от консерваторите.

"Твърде много хора не ни вярваха за икономиката или за данъците", каза Кендъл на телевизионен дебат миналата седмица. "Това е основният тест за компетентност на всяка партия, която иска да управлява. Трябва да свикнем с това или няма да спечелим през 2020."

Кендъл има много привърженици в партията, но етикетът ѝ на "блеъристка" поражда спорове. Блеър спечели три избора, но мнозина не са му простили, че се присъедини към водената от САЩ инвазия в Ирак през 2003 г.

Джеръми Корбин, на 66 години, е ветеран депутат от лявото крило, който влезе в надпреварата за лидер на партията след кампания на редови партийни членове. Той е антитеза на новите лейбъристи и настоява, че партията трябва да "преоткрие първичните си корени, да преоткрие проблема за равенството и смисъла на служенето на обществото".

Някои лейбъристки членове казват, че включването на Корбин е отражение на желанието на партията за открит дебат. За други той е пример за самоубийствен неуспех, когато не искаш да се откажеш от остарелите догми.

Наблюдатели посочват, че нито един от четиримата кандидати не е чудотворното решение, от която лейбъристите се нуждаят: политик с подобна на Блеър комбинация от харизма и нови идеи. "Участваме в състезание, при което всеки има по нещо, но не и всичко", казва Бейл.

Победителят ще бъде определен с гласуване от членовете на партията вместо с досегашната спорна система на избирателна колегия, състояща се от членове на партията, депутати и профсъюзи. Резултатът ще стане ясен на 12 септември.

Патрик Даймънд, бивш лейбъристки политически съветник, заяви, че преди партията да може да печели отново, трябва да направи анализ защо е загубила и е взела само 232 депутатски места в парламента срещу 330 за консерваторите. Той смята, че това не се дължи само на факта, че Милибанд беше недодялан и нетелегеничен, макар че и това е било фактор.

Много избиратели решиха, че просто вярват повече на консерваторите на премиера Дейвид Камерън за икономиката. Някои привърженици на лейбъристите сред работническата класа на север се обърнаха към антиимигрантската Партия за независимост на Обединеното кралство. В Шотландия лейбъристите, които имаха 41 от 59 места, а сега имат само едно, пометени от подкрепящата независимостта на областта Шотландска национална партия.

"Проблемът не е просто във вестоносеца, а във вестта", каза Деймънд.

"Лейбъристите ще открият печелившата формула, но колко време ще отнеме това? Дали ще са 5, 10 или 15 години?", допълни той. Най-новата история не е много розова за лейбъристите – след 1979 г. в продължение на 18 години те не бяха на власт - а и за консерваторите, които не управляваха през следващите 13 години.

По БТА

Споделяне
Още по темата
Още от Европа