Броят на бедните българи расте пета поредна година

Повечето хора са доволни от работата, заплатата и шефа си, отчита "Галъп"

Броят на бедните българи расте пета поредна година

Броят на българите с приходи под линията на бедността се увеличава за пета поредна година, показват данните на Националния статистически институт (НСИ) от годишното изследване за бедността в страната. Друго проучване, този път на КНСБ, отчита, че разликата между най-добре и най-зле платените сектори в икономиката е 5.5 пъти.

На този фон "Галъп интернешънъл" излиза със социологическо изследване, което показва, че в голямата си част българите са доволни от работата, заплатата и началника си.

Увеличаваща се бедност

През 2017 г. бедните хора са 23.4 процента от населението или почти всеки четвърти българин, съобщава НСИ. Увеличението за година е с близо 26 хиляди души. Общият брой на бедните е 1.665 млн. души през 2017 г., което със 137 000 души повече в сравнение с 2013 г.

Беден през 2017 г. е бил онзи, който е разполагал с под 351.08 лв. на месец. Стандартът на живот се увеличава с близо 14%, защото линията на бедност през 2016 г. е била 308.17 лв.

Без социалните трансфери бедните биха били 44.8%, което е леко намаление в сравнение с предходната година (45.5%).

Всеки десети работещ българин е беден, показва още изследването. Най-висок е делът на работещите бедни без образование или с начално образование – 65.6%. Образованието е най-сериозният фактор на пазара на труда. Хората без образование са два пъти по-заплашени от бедност от тези с начално и седем пъти по-заплашени от тези със средно. Бедните работещи висшисти са едва 1.8%.

НСИ отчита, че 77.2% от хората, самоопределили се като роми, се считат за бедни. При българите този процент е 15.7%. Процентът на бедните сред ромите висшисти е нула. Най-висок е при турския етнос – 7.1, а при българите е около средното – 1.7%.

Бедността е най-разпространена сред възрастните хора над 65 г., които живеят сами. Ако в домакинството живее един човек на възраст над 65 години, рискът от бедност е с 29.3% по-висок от домакинство, в което живее един човек под 65 години. За безработните мъже рискът от бедност е по-висок с 8.2%, отколкото за безработните жени.

"Галъп": Голяма част от българите са доволни от работата и шефовете си

На този фон излезе и проучване на "Галъп интернешънъл", което показва, че личната оценка на българите за работата им е по-скоро добра, добра е и оценката им за началниците, а доволните от заплатите са малко повече от недоволните. Изследването е проведено между 13 и 22 април сред 817 души по метода "лице в лице". То е посветено на празника на труда 1 май.

"Данните няма как да показват обективната картина на пазара на труда – те разкриват субективните усещания в обществото, отразени в декларациите на респондентите", уточнява агенцията.

Общо 43% от участниците казва, че работят и са доволни от работата си. Недоволните са едва 18%. Най-доволни са хората, които имат и най-високо образование, което е очаквано, сочат изводите на "Галъп".

Общо 53% от работещите пълнолетни българи декларират, че са доволни от заплатите си. Недоволните са 44%. При отчитането на този показател хората си дават сметка не само за размера на заплащането, но и за възможността или невъзможността да си намерят друга по-добра работа, както и за съотношението на полагания труд и заплатата.

Общо 58% от работещите казват, че са доволни от шефовете си, 24% не са, а 13% казват, че нямат шефове.

Участниците в изследването очакват безработицата да се задържи на ниски нива в сравнение с предходните години. Едва 20% очакват повишаване на безработицата в сравнение с 40% през миналата година и 70% в разгара на икономическата криза.

Разликата между най-добре и най-зле платените сектори е 5.5 пъти

В понеделник и КНСБ излезе с изследване, което установява, че разликата в заплатите между най-добре и най-зле платените сектори е 5.5 пъти. Средната месечна заплата за 2017 г. в ресторантьорството е 580 лв., а в информационните технологии - 3150 лв.

КНСБ отчита, че през последните пет години общо 6.1 милиарда лева са получили повече работещите в страната заради постоянния ръст на възнагражденията. Синдикатът смята, че процесът е движен от недостига на работници и синдикалните преговори с работодателите.

През 2017 г. средната работна заплата се увеличи с 11.8% и е достигнала 1060 лв., което спрямо 2016 г. е ръст със 115 лв. КНСБ отчита обаче и увеличаването на работещи бедни, което "означава, че парите не се разпределят правилно".

В сектора "Производството на метални изделия, без машини и оборудване" - ръстът на производителността е 31.5%, а заплатите се повишават с 9.2%. При производство на компютърна техника, електронни и оптични продукти – ръстът на производителността е с 19.8%, а заплатата се увеличава с 3.4%. КНСБ напомня, че средната заплата в България изостава номинално между 5 и 10 пъти спрямо старите държави членки и около два пъти спрямо новите държави в ЕС.

Още от България

Защо бившият шеф на КПКОНПИ става консул?