Брус Джаксън бабувал за иракската декларация на 10-те от Източна Европа

Никога досега, след края на Студената война, изявленията на малките източноевропейски страни не бяха следени толкова внимателно в главните световни столици.

Една декларация, разпространена преди две седмици от 10 източноевропейски правителства в подкрепа на твърдата линия към Саддам Хюсеин, вбеси Париж, окуражи Лондон и зарадва Вашингтон.

Дипломати казват, че тези десет страни са застанали на страната на Съединените щати по въпроса за Ирак най-вече от чувство на благодарност към Вашингтон за непреклонната му позиция срещу Съветския съюз по време на Студената война.

Но в случая става дума и за влиянието на един американски лобист и активист, Брус Джаксън, който в продължение на години е бил съветник на няколко източноевропейски правителства и е помогнал районът да остане в политическата орбита на Вашингтон.

Джаксън, бивш служител в министерство на отбраната на САЩ, е бил сред хората, подготвили проектотекста в подкрепа на американската позиция за Ирак, казват източноевропейски дипломати, изготвили окончателния вариант на документа. Именно ръководената от Джаксън организация - Комитет за освобождаване на Ирак - е разпространил декларацията сред информационните агенции.

Според дипломати идеята за такова изявление се зародила на вечеря в словашкото посолство във Вашингтон, в която участвал Джаксън и посланици на повечето от десетте страни.

Неотдавна в свое интервю Джаксън каза, че наистина е бил на тази вечеря, но омаловажи ролята си на инициатор на текста, разпространен на 5 февруари. "Американското влияние във всичко това е силно преувеличено", каза той. "Това беше дело на словаците и най-вече на латвийците. Те го писаха, те координираха целия процес".

Но източноевропейски официални лица отдават заслугата за това по-скоро на Джаксън. " Кестутис Янкаускас, заместник-ръководител на литовското посолство във Вашингтон, каза, че Джаксън е изиграл "значителна роля" и е помогнал "да се постави началото на текста". Рихард Муцинс, съветник в латвийското посолство във Вашингтон, каза, че Джаксън е предложил следния пасаж, един от най-силните в декларацията: "Нашите страни разбират опасностите, които създава тиранията и особената отговорност на демокрациите да защитят общите ни ценности".

Неофициално десетте страни биват наричани Вилнюската десятка, защото именно в литовската столица лидерите на тези страни се събраха за пръв път преди три години, за да координират усилията си за присъединяване към НАТО. Твърди се, че Джаксън е бил инициатор на тази първа среща. "Брус бе източник на вдъхновение за нас", каза Муцинс.

Декларацията от 5 февруари се смята за подпомагаща приемането в НАТО. Седем от страните, които са я подписали, очакват присъединяване към Алианса следващата година, но тяхното членство трябва да се потвърди от американския конгрес.

"Те силно искат да подсилят впечатлението в американския Сенат, че тези нови демокрации подържат борбата за свобода", казва Джаксън.

Сага обаче, в светлината на премерването но силите между Париж и Вашингтон за подкрепа на политиката им по иракската криза, някои дипломати казват в частни разговори, че са били предупредени, че ролята на Джаксън в организирането на групата, може да бъде разбрана погрешно в Европа като американско влияние над външната им политика.

Всички дипломати, с които разговарях във връзка с тази статия, казаха, че по-голямата част от съставянето и обсъждането на текста на декларацията от 5 февруари е дело на десетте страни, които я разпространиха: Албания, България, Естония, Латвия, Литва, Македония, Румъния, Словакия, Словения и Хърватия. След това декларацията е била доставена на ръка в Държавния департамент.

"Бих я нарекъл наша собствена рожба", каза Петер Кмеч, заместник- ръководителят на словашкото посолство във Вашингтон.

Запитани защо стоят по-близо до САЩ по иракската криза, някои дипломати отговориха, че се чувстват вътрешно по-близки до гледната точка на Вашингтон. Иманс Лиегис, латвийският посланик в НАТО в Брюксел, казва, че има по-голямо доверие в САЩ за осигуряване на сигурността на страната си, отколкото на Франция. "Има такова чувство, че ако някога има някакъв проблем в нашата част на света, няма да са французите, които ще са на първата линия", казва Лиегис. "По-вероятно е да са американците". Лиегис посочва, че латвийците са благодарни, че през времето на СССР, САЩ са позволили на Балтийските страни да поддържат посолства във Вашингтон, предизвиквайки по този начин Москва.

Дипломати казват, че в духа на тези топли чувства на десетте страни към Вашингтон, Джаксън е бил допуснат да бъде близък съветник на Вилнюската десятка.

През последните години Джаксън, бивш офицер от разузнаването на американската армия, се занимава с много неща. Известно време беше дори инвестиционен банкер, а девет години бе високопоставен ръководител в Локхийд Мартин, компания, изпълняваща военни поръчки. Той е активен републиканец. Комитетът за освобождаване на Ирак е свързан с неоконсервативните кръгове в администрацията на Буш, които искат да свалят Саддам, но е свързан и с политици демократи, които имат същата цел.

Джаксън дейно лобираше във Вашингтон в подкрепа на желанието на източноевропейците да влязат в НАТО.

Споделяне
Още от Свят

Бихте ли летували във вилната зона на парк "Росенец" край Бургас?