Брюксел: България се нуждае от политическа смелост за съдебната реформа

България се нуждае от политическа и административна смелост, за да проведе необходимите реформи и да успее да осигури ефективно и бързоработещо правосъдие до влизането си в Европейския съюз. Това предупредиха за пореден път в петък представители на Европейската комисия, които присъстваха на конференция в София за реформата на следствието и прокуратурата.

В момента ЕС не мисли за предпазната клауза и се надява, че тя няма да бъде използвана, коментира шефът на Генерална дирекция “Правосъдие, свобода и сигурност” към Европейската комисия Джонатан Фол. Успешният напредък на съдебната реформа е основният критерий, който евроекспертите ще следят у нас през тази година и от който ще зависи дали ще предложат на 25-те страни членки да забавят приемането ни в ЕС до 2008 година.

Той обаче подчерта - Смятаме, че българското правителство знае какви са необходимите промени в досъдебното производство, ясно показвайки липсата на напредък в тази област.

Джонатан Фол добави, че целта на срещите му в България и Румъния е в доклада за напредъка на страните-кандидатки, който ще излезе през ноември т.г., да влязат конкретни резултати, а не само закони на хартия.

България не трябва да губи темпото на реформите и трябва да изпълни поетите ангажименти по глава "Правосъдие и вътрешни работи", успоредно коментира предпазната клауза и ръководителят на преговарящия екип за нас от страна на Брюксел Бриджит Чернота. Тя подчерта, че европейците са сериозно загрижени за правната сигурност, която гарантират страните-кандидатки, защото след приемането им навсякъде се осигурява равен достъп на всички европейски граждани до правосъдие.

По време на международната конференция "България, Австрия и Европейския съюз" Чернота заяви, че за да осигури ефективно правосъдие до 1 януари 2007 г., на България ѝ е необходима политическа и административна смелост за провеждане на последователни структурни реформи и законодателни инициативи.

По-низшите прокурори да станат независими от шефовете си

С промяна в конституционния модел, следствието и прокуратурата да излязат извън съдебната власт, а точното им ситуиране се реши чрез широко съгласие. Това предлагат от Центъра за изследване на демокрацията, които представиха своите идеи за съдебната реформа на конференцията за реформата на следствието и прокуратурата.

Трябва да се промени и сегашният йерархичен модел в прокуратурата, като се въведе децентрализация, прозрачност и отчетност, смятат още експертите.

Под децентрализация те имат предвид въвеждането на гаранции за независимост на отделния прокурор при решаването на конкретните дела от  висшестоящия обвинител или административния ръководител на прокуратурата.

Трябва да се утвърди правото на магистратите самостоятелно да се произнасят по делата, като се ограничи контрола на вишестоящите и се изключи пряката намеса или нерегламентирания натиск, смятат експертите.

Магистрати извън прокуратурата да разследват престъпления на висшите държавници

Разследването на престъпления, извършени от висши държавници и магистрати, да се извършва от отделен от прокуратурата орган, избиран от парламента, предлагат още от Центъра за изследване на демокрацията. Тяхната идея е да се въведе институцията “длъжностно лице, упълномощено от закона да изпълнява прокурорски функции”. Тези хора трябва да имат магистратски имунитет и точно определени правомощия, разписани от парламента.

Подобна идея лансира още преди година президентът Георги Първанов, предлагайки да се създаде равноотдалечен от всички власти орган, който да разследва корупцията във висшите етажи на властта.

Необходима е и периодична отчетност, а също и по конкретен повод, на главния прокурор пред парламента – ако се възприеме идеята той да се избира от НС, или пред Висшия съдебен съвет.

Изваждането на следствието и прокуратурата извън съдебната система се защитава като теза от десните партии в Народното събрание и особено от ДСБ. През 4-годишния си мандат управляващите обаче не посмяха да предприемат по-сериозна реформа на досъдебното производство, използвайки като оправдание решение на Конституционния съд от 2002 г., което бе провокирано също от дясната опозиция и което забрани на обикновен парламент да променя мястото на следствието или прокуратурата. От НДСВ обаче декларираха намерение да сезират повторно КС след подмяната на част от членовете му и да пристъпят към по-сериозни реформи, но не го направиха.

Не успя и опитът на НДСВ да игнорира следствието, без да го закрива, прехвърляйки 90 процента от функциите му към полицейското дознание в МВР.

В опит да бетонира мястото си в съдебната система, наскоро националното следствие се съгласи да се “разполови”, като половината следователи преминат към МВР, където са дознателите, а останалите се включат към прокуратурата с разследващи функции. Преди това шефът на следствието Ангел Александров лансираше френския модел на съдия – следователите.

Парламентът да избира главния прокурор и шефовете на ВАС и ВКС

Народното събрание да избира с квалифицирано мнозинство тримата най-висши магистрати в страната – председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд и главния прокурор, като мандатите им са по-дълги от 4-годишния парламентарен цикъл. Така ще се въведе взаимен контрол на властите, предлагат още от Центъра за изследване на демокрацията.

В момента шефовете на ВКС и ВАС, както и главният прокурор, се избират от Висшия съдебен съвет.

Експертите предлагат и промени в статута и начина на формиране на ВСС. Според тях членовете на съвета трябва да се избират само от органите  на съдебната власт, а председателят му - от Народното събрание, пред което той да се отчита периодично и по конкретен повод.

Сега половината членове на ВСС се избират от парламента, а другата половина – от съдебната система.

Брюксел не дава готови рецепти за съдебна реформа

Брюксел не дава готови рецепти за реформа на съдебната система. Той може да помогне, но от българските институции зависи как точно ще постигнат ефективно правосъдие, коментира днес Джонатан Фол.

По думите му, в 25-те страни-членки на ЕС ефективното правосъдие е било постигнато по различни начини и България може да почерпи опита на най-добрите европейски практики и да избегне допуснатите грешки през годините.

Споделяне
Още от България

Смятате ли, че президентът е "сготвил" премиера със снимките от спалнята?