Брюксел да ни подпомогне финансово за алтернативни източници за енергия

Европейският съюз трябва да отчете икономическата загуба на България при закриването на малките блокове в АЕЦ "Козлодуй" и след 2007 г. да подпомогне с финансови средства търсенето на други, алтернативни източници на енергия. Това заяви след края на заседанието на Съвместния парламентарен комитет България - ЕС съпредседателят му Катрин Ги-Кен във вторник.

Колегата ѝ от българска страна Даниел Вълчев добави, че парите няма да се ползват за изграждането на втората АЕЦ в Белене.

Препоръката Брюксел да увеличи финансовата помощ за България след влизането ни в ЕС бе записана във финалния документ на срещата.

Като алтернативни източници се визират главно съоръжения за извличане на енергия от вятъра, които струват прекалено скъпо без финансовата помощ на ЕС.

По време на заседанието австрийският депутат - социалист Харалд Етл отново предупреди България да изпълни ангажимента си за затварянето на Трети и Четвърти блок в АЕЦ "Козлодуй". Австрия държи България да спазва поетите ангажименти за ядрената сигурност, заяви Етл и напомни, че Виена тепърва ще ратифицира договора за присъединяване на България към ЕС.

От името на изпълнителната власт вицепремиерът и министър на икономиката Лидия Шулева декларира, че България ще изпълни поетите ангажименти от преговорите с ЕС, включително и в енергийната сфера.

По време на заседанието евродепутати препоръчаха до края на февруари България да се концентрира върху реформата на правосъдната система и мониторинговият доклад през този месец да бъде свързан главно с нея.

Някои политически групи в Европейския парламент са изразили загриженост по повод способността на Румъния и България да изпълнят изискванията за членство в ЕС, съобщи във вторник председателят на Европейския парламент Жозеп Борел, който се срещна в Брюксел с румънския премиер Калин Попеску Търичану, предаде Медиафакс. Борел посочи, че ще посети Румъния около месец преди подписването на договора за присъединяване на двете страни към ЕС, предвидено за 25 април тази година.

Белгийският евродепутат Миа де Витс (Партията на европейските социалисти) изрази опасения, че съдебната реформа може да бъде забавена, ако трябва да стане чрез изменения на конституцията. Де Витс повтори критиките на ЕС, че все още не е добро разграничението между функциите на следствието и на дознанието в България и че съществуват възможности за корупция. Има ли развитие по исковете срещу магистрати, за които бяхме информирани, че са 125, попита Де Витс.

До края на мандата на това Народно събрание трябва да бъде внесен в парламента проект за нов Наказателно - процесуален кодекс (НПК) и до края на 2005 г. той да бъде приет от парламента, каза зам. -председателят на парламента Камелия Касабова. Проектът предвижда разделени функции на дознанието и на следствието, посочи тя.

Като все още нерешени проблеми в страната ни Катрин Ги-Кен открои уредбата на международните осиновявания и корупцията по границата.

Германският депутат Йоахим Вюрмелинг информира за случаи, при които от граждани на ЕС са искани пари при преминаването им през България. Страната ви скоро ще бъде член на ЕС и не е допустимо от гражданите на съюза да се искат средства по този начин, коментира той.

Друг депутат - Дейвид Мартин, пък отбеляза пропуски в административното управление при усвояването на средствата от фондовете на ЕС.

На препоръката от австрийския парламентарист Етл България да съобразява данъчната си политика с тази на страните членки на ЕС, Лидия Шулева контрира, че страната ни няма как да постигне икономическо и социално сближаване с Евросъюза, ако не прилага по-агресивна данъчна политика и стимули за преки чуждестранни инвестиции.

България ще бъде във валутен борд до 2009 г., каза още Шулева в отговор на въпрос за финансовата стабилност на страната.

Споделяне
Още от Бизнес