Брюксел да смекчи екоизискванията за българските ТЕЦ, призоваха евродепутатите ни

Европейската комисия да обърне необходимото внимание към българските доводи за смекчаване на планираното повишаване на изискванията към изхвърляните вредни емисии от големите горивни инсталации. Това призоваха в обща позиция, подписана от всички български представители в Европейския парламент, освен от Николай Бареков.

Шестнадесетте евродепутати изразяват своите притеснения и тези на българското правителство от предстоящото на 28 април одобрение на Референтен документ за най-добри налични техники за големи горивни инсталации, който затяга изискванията за пречистване на изпусканите газове от предприятията, използващи въглища, биомаса, торф, течни горива и отпадъци.

Според българските евродепутати подготвяният регламент не отчита в пълна степен спецификата на българските местни лигнитни въглища с високо съдържание на сяра, ниска калоричност и високо пепелно съдържание. Това застрашава мощностите в Източно-Маришкия басейн на лигнитни въглища, от който България добива 45% от произвежданата в страната електроенергия, пише в позицията им.

Те настояват председателят на Еврокомиисята Жан-Клод Юнкер, комисарят по околна среда Кармену Вела и комисарят по климат и енергетика Мигел Каньете да обърнат внимание на проблемите, които ще породи за страната ни подготвяният документ в сегашния му вид. Според тях за държави членки, чиито въглища са със завишени нива на сяра и не позволяват достигането на заложените стойности, трябва да се приемат по-ниски изисквания за сероочистване.

Аргументът е, че сероочистващите инсталации в България са изградени в периода 2002-2009 г. и вече са достигнали заложения технологичен капацитет за степен на десулфуризация от 96%, каквито са изискванията от ЕС от 1 януари 2016 г. Това е и максимумът, който съществуващите инсталации могат да постигнат от конструктивна гледна точка, пише в позицията на евродепутатите.

Изискванията за по-високи степени на сероочистване са свързани с цялостна и скъпоструваща реконструкция и това би довело до несъразмерно високи разходи спрямо ползите за околната среда, допълват те.

Какви ще са разходите за постигането на по-високите екоизисквания все още не е съобщено. Преди време зам.-министърът на енергетиката Константин Делисивков обяви, че на "Българския енергиен холдинг" е възложената задачата да изработи такъв анализ.

Българските представители в Европарламента посочват в позицията си, че освен това редица експерти се съмняват във възможността по икономически ефективен начин да се достигне предложението за 99 % десулфуризация за нови централи, изгарящи местни лигнитни въглища с високо съдържание на сяра.

Затова мнението в България е, че безусловното прилагане на новите стойности в референтния документ може да доведе до реално ограничаване на експлоатацията и непосредствена загуба на перспектива за централите в Източно-Маришкия басейн, работят 33 000 миньори, а отделно 120 000 работни места са свързани с дейността на електроцентралите и мините.

Евродепутатите призовават ЕК, преди окончателното приемане на заключенията в референтния документ, да оцени още веднъж възможността за смекчаване на изискванията за изпускания серен двуокис към инсталациите с номинална входяща топлинна мощност над 300 МВ, изгарящи местни лигнитни въглища.

Едновременно с това е необходимо да се предвидят и ефективни възможности за гъвкавост на операторите, чиито разходи за прилагане на предложените нива на десулфуризация надвишават икономическите възможности или местните условия, в които те работят, пише още в позицията.

"Страната ни неизменно подкрепя и следва политиките на ЕС в областта на околната среда и през последните години са вложени огромни средства във всички сектори за намаляване на вредните емисии. Инструментът за най-добри налични техники несъмнено предлага възможност за разпространяване на най-добрите постижения за опазване на околната среда и прилагане на усъвършенствани норми за ограничаване на вредните емисии. Тези политики следва да бъдат продължени, като се държи сметка за съизмеримостта на разходите и ползите за околната среда, какъвто е духа на европейските директиви в тази област", заключават 16-те български евродепутати.