След три години чакане:

Брюксел даде зелена светлина за завода за отпадъците

Ерокомисията отпусна и бонус от 23 млн. евро над първоначално чаканите 131 млн. евро

На това място ще се строи заводът за отпадъци. Сн.БГНЕС

След три години чакане Европейската комисия най-после даде зелена светлина за изграждането на завода за боклука, съобщи министърът на околната среда Нона Караджова след заседанието на правителството. Нещо повече, Брюксел дори развърза кесията си и увеличи безвъзмездната помощ за интегрираната система за отпадъци на София с бонус от 23 млн. евро, научи Mediapool от Столичната община и Министерството на околната среда.

Това е безспорен успех за българските власти, които, изглежда, са представили изключително убедителни аргументи в дългата кореспонденция на въпроси и отговори с Европейската комисия.

Днешното решение на Брюксел за финансирането на завода за отпадъците е последната стъпка към крайното решение на проблема с боклука в столицата, каза столичният кмет Йорданка Фандъкова.

Бонус от 23 млн. евро

Стойността на целия проект за интегрираната система за отпадъци, която включва депо, компостираща инсталация и завод, е 183 млн. евро.

През 2011 г. Брюксел одобри първата фаза на проекта – депото и компостиращата инсталация за 69 млн. евро. От тях 72% бяха безвъзмездна помощ, което е близо 50 млн. евро. Останалата част от 28% се осигурява от бюджета на Столичната община и заем от Европейската инвестицонна банка.

Сега при одобрението на втората фаза на проекта – завода за боклука за 114 млн. евро, Европейската комисия е увеличила безвъзмездната помощ на 84%, като това се отнася за целия проект и ще засегна и първата фаза.

Така на практика София ще получи 154 млн. евро безвъзмездно от Европейския съюз, вместо първоначално планираните 131 млн. евро.

През януари ясен строителят на завода

До края на януари ще стане ясен строителят на завода за отпадъците, каза Мария Бояджийска, зам.-кмет по екология на София пред Mediapool. Тогава изтича срокът за работа на комисията.

В търга участват 11 компании, като в началото на януари е планирано отварянето на ценовите оферти, уточни Бояджийска.

По неофициална информация половината от кандидатите са отпаднали, защото техническите им предложения не отговарят на тръжните условия.

Това е втори търг за избор на строител на завода след като първият се провали. При него за победител беше избран българо-германският консорциум “Станилов-Хайтлит”. До сключване на договор обаче не се стигна, като общината прекрати поръчката по искане на Брюксел. Неофициално се твърдеше, че германските лобита в Брюксел не са успели да се разберат кой да строи завода. “Станилов” отново играе и на втория търг, но заедно с италианската “Данеко”.

Германски компании, които участват в сегашния търг, са няколко, като играят с български партньори. Едната е “Хохтийф”, която на първия търг беше заедно с гръцката “Хелектор”, но сега е с “ПСТ Холдинг” на Васил Божков. Другата германска компания е GeBa, която е заедно с Енергоремонт холдинг”, в която най-голям дял акции има “Миления 77”. Дружеството е собственост на бившия енергиен министър Милко Ковачев, бившия шеф на АЕЦ "Козлодуй" Йордан Костадинов и на Петър Манчев, син на енергийния бос и собственик на "Риск Инженеринг" Богомил Манчев.

Скритият фаворит, според запознати, е “Егерсман”, които в момента строят компостиращата инсталация за 46 млн. лв. Те участват в търга за завода с малко известната българска компания “Микс констръкшън” на Пламен Христов и Стамен Иванов.

Експресно строителство

Бъдещият строител ще трябва да построи завода за 21 месеца. От тях 6 месеца са за проектиране, а останалите за строителство. Отделно трябва да има една година за съобщаване на дефекти след пуска на съоръжението, обясни Мария Бояджийска. Крайният срок за построяването на завода е края на 2014 г.

 

Заводът ще бъде издигнат до депото, което беше тържествено открито на 13 ноември в присъствието на новия шеф на генерална дирекция “Регионално развитие” в Европейската комисия - германецът Валтер Дефа. Екоразходката беше решаваща за получаване на заветното “да” и за завода за боклука.

Новото депо и заводът се простират на площ от 232 дка край село Яна в местността Садината. Общият обем на депото е 3 млн. куб. м. Разчетено е да събират преработените отпадъци на София през следващите 20 години. Депото беше построено за година и два месеца от българо-италианския консорциум “Геотехмин-Униеко” за 20 млн. лв.

На площадката в момента стои празното място за бъдещия завод. Неговият капацитет ще бъде за преработка на 410 хил. тона отпадъци годишно. В момента София произвежда около 250–300 хил. тона боклук. Плановете са от тях около 40 хил. тона да се преработват в изграждащата се компостираща инсталация, а останалите ще минават за преработка през завода. Той ще произвежда т.нар. RDF – гориво, което ще се използва от циментовите заводи и столичната “Топлофикация”. Отпадъкът, който не може да бъде оползотворен – около 130-150 хил. тона ще се депонира на новото сметище.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Успешна ли е стратегията на правителството за борба с коронавируса?