Брюксел и Москва ще разработват обща визия за газовите пазари

Европейският съюз и Русия се съгласиха да работят заедно за изграждане на обща визия за бъдещите газови пазари. От ЕК обаче дадоха да се разбере, че ще отстояват намерението си за отворен пазар за малките доставчици, достъп до ресурси и стимулиране на конкуренцията. От страна на Русия пък отново бе изказано становище, че настояването на ЕС за либерализация на енергийните пазари може да причини проблеми на инвеститорите в инфраструктура, включително да бъдат увредени техните интереси и да се забави развитието на енергийните проекти в Европа, предаде Ройтерс.

Това стана в рамките на провеждащата се в понеделник в Брюксел юбилейна конференция по повод десетгодишнината от енергийния диалог между двете страни, която съвпадна и със среща на върха ЕС-Украйна също в белгийската столица. Очакванията са по-късно вечерта да се използва момента и за неформална среща между представителите на ЕС, Москва и Киев.

По време на срещата ЕС-Русия еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер посочи, че бъдещите газопроводи за внос на газ в ЕС трябва да са съобразени с европейското изискване за конкуренция и разделяне.

"Южен поток" е проект с голяма важност, "не е в мой интерес да го блокирам, но е в мой интерес да го съчетаем с европейските регулации", заяви Йотингер.

В същото време руската страна отново изказа своите резерви към т.нар. Трети енергиен пакет с мерки за разделяне на собствеността на газовата и електрическата инфраструктура и осигуряването на достъп и на трети страни до нея. Според зам.-шефа на "Газпром" Александър Медведев, ако третият енергиен пакет бъде въведен в сегашния му вид, това на практика ще отстрани големите производствени компании, включително и "Газпром", от управлението на системите за пренос на енергийни ресурси в Европа.

Руският министър на енергетиката Сергей Шматко коментира по-рано през деня, че Москва разчита по време на юбилейната среща да се обсъди създаването на руско-европейски център за газови изследвания, тъй като тази сфера е централната тема на сътрудничеството между Русия и ЕС. “Затова е нужно да се научим да се изслушваме един друг, да говорим на един и същи език“, посочва Шматко, цитиран от РИА Новости.

По думите му често обсъждането на газовите въпроси между двете страни се усложнява от това, че не съвпада информацията им за пазара и различните виждания за перспективите пред развитието му. Предложеният от него изследователски център би могъл да събира и обработва газовата статистика и да подготвя сценарии, прогнози и съвместни препоръки за енергийната политика.

Според анализатори обаче, че към момента е трудно да се прогнозира какво ще е търсенето на газ, при положение, че изпадналите в криза Гърция и Ирландия потърсиха външна финансова помощ, а други европейски страни предприемат сериозни бюджетни съкращения, пише Ройтерс.

Някои експерти са на мнение, че гигантски газопроводи като "Набуко" и "Южен поток", предназначени да доставят газ в Европа, едва ли ще са нужни през следващото десетилетие.

Според оценки на Европейската комисия от този месец, зависимостта от внос на газ от страни като Русия, Норвегия и Алжир, ще нарасне от сегашните 60% до 73-79 процента от газовата консумация към 2020 г. и 81-89% към 2030 година.

Очакваме увеличение на вноса на газ в Европа поне до 2030 г., каза Йотингер.

Според Шматко именно заради насочването на Европа към възобновяема енергия ще продължи търсенето на природен газ като начин за балансиране на неустойчивия добив на зелена енергия

“Ние наблюдаваме внимателно с какъв трепет Европа подкрепя възобновяемите източници, заяви Шматко пред репортери преди срещата с представителите на ЕС. Той добави, че енергията от вятър и слънце винаги ще се нуждае от балансиращ източник на енергия и тук природният газ се вписва достатъчно добре. "Ние можем да повишим или намалим количествата, в зависимост от динамиката на търсенето, каза руският министър.

Той допълни и, че би искал с ЕС да обсъдят съвместно с Украйна въпросите за сигурността на транзита на газ, нормативно-правовата база и функционирането на газотранспортната система.

В този контекст основният въпрос е модернизацията на украинската транзитна мрежа, за която страната смята да привлече 6.5 млрд. долара до 2018 г., отбелязва РИА Новости. Досегашните предложения включват създаването на тристранен консорциум с участието на Украйна, Русия и ЕС за управление на мрежата, както и обединяване на руската “Газпром“ и “Нафтогаз Украйна“.