Брюксел категорично настоя да се свие влиянието на Гешев

Санкциите на САЩ срещу Пеевски и Божков са бележка под линия в доклада за върховенството на закона на ЕК

Заместник-председателят на ЕК Вера Йоурова, която отговаря за върховенството на закона

Европейската комисия засилва натиска върху България за решаване на тежките структурни проблеми с недосегаемостта на главния прокурор, настоявайки да се намали неговото влияние върху Висшия съдебен съвет (ВСС). Вторият годишен доклад за върховенството на закона в ЕС фокусира вниманието на Брюксел върху системните недостатъци на българската съдебна власт и медиите, докато за борбата с корупцията се казва, че пак няма резултати.

"Опасенията, свързани със състава и функционирането на Висшия съдебен съвет (ВСС), остават", се казва в доклада на ЕК

"Въпреки засилената разследваща дейност и увеличаване на ресурсите, окончателните присъди за известни случаи на корупция остават малко и в това отношение предстои да бъдат установени солидни резултати", посочва ЕК.

Миналата година Върховният касационен съд е произнесъл окончателни присъди по едва 19 дела за корупция. Сред тях няма ни едно дело за корупция по високите етажи на властта.

Проблемът "Гешев" е основен за Брюксел

Гражданските протести от миналото лято и промяната в политическия дневен ред в София предизвикват и промяна във фокуса на доклада на ЕК. За първи път Брюксел превръща главния прокурор и неговата недосегаемост в основен въпрос на българската съдебна реформа. До този момент ЕК се концентрираше върху изграждането на институции за борба с корупцията и върху липсата на резултати по наказателните дела. Сега отсъствието на резултати се обвързва с недосегаемостта на шефа на държавното обвинение.

"Липсата на възможност за ефективно наказателно разследване по отношение на главния прокурор и неговите заместници е дългогодишен въпрос, повдигнат не само от Европейската комисия, но и от Европейския съд по правата на човека и Съвета на Европа", се казва в доклада на ЕК.

Това изявление на ЕК е само донякъде вярно. Преди осем години ЕК наистина призова за реформа "из основи" на ВСС и прокуратурата. След това темата за недосегаемостта на главния прокурор бе заметена под килима по време на комисията "Юнкер", а международният натиск върху България бе поддържан само от Съвета на Европа.

Сега ЕК се връща на тази тема. Комисията стига до диагнозата, че комбинацията от огромни правомощия на главния прокурор и позицията му във ВСС "води до значително влияние в прокуратурата, във ВСС и в цялата съдебна система".

Този извод е подкрепен от проучване, което показва, че едва 31% от българите вярват, че съдебната система на страната е относително независима.

"Европа подчерта значението на намаляването на влиянието на главния прокурор в прокуратурата, потенциалното му влияние във ВСС и в рамките на магистратурата. Трябва да се даде възможност за прилагане на ефективен механизъм за разследване (на главния прокурор), включително чрез разширяване на съдебния контрол върху отказите на прокуратурата да започне разследвания. Липсата на съдебен контрол срещу решенията на прокурорите да не започва разследване поражда безпокойство", се казва в доклада.

Това е поредно настояване, след като в първия доклад за върховенството на закона, публикуван през септември м.г., препоръката спрямо България отново беше да се реши въпросът с безконтролността и безотчетността на главния прокурор.

EK настоява за премахване на кадровите бонуси за членовете на ВСС, които бяха въведени от ГЕРБ, ДПС и "Обединени патриоти" в 44-я парламент. Чрез тези бонуси членовете на ВСС получаваха автоматично повишение в съдебната система, без да са показали някакви заслуги към правораздаването.

Прокуратурата излезе с лаконичен коментар, който казва, че докладът на Брюксел е "реалистичен". Държавното обвинение обяснява, че липсата на присъди срещу корупцията се дължи на "тежкия формализъм в наказателния процес", който трябва да се премахне. Няма коментар върху водещия акцент на европейския доклад за премахване на недосегаемостта на главния прокурор и влиянието му върху ВСС.

Има и похвалени

Единствената позитивна оценка в доклада е за повишената ефективност на административното правосъдие в България, което е едно от най-бързите в Европа. Подобна похвала има и за работата на Върховния касационен съд. България не предоставя данни за ефективността по гражданските и търговските дела, за да бъде направена оценка.

За сметка на това Висшият съдебен съвет е критикуван за правилата за повишаване в съдебната власт заради съмненията за липса на открита конкуренция. ВСС и централната власт се провалят и с дигитализацията на правосъдието.

Народното събрание е остро разкритикувано, защото съдебни инспектори продължават да работят година и половина след изтичането на техните мандати.

Изобличителите на корупция да бъдат защитени

Европейската комисия иска от България да въведе специални механизми за защита на хората, които сигнализират за корупция (т.нар. whistleblowers – англ. ез.). В доклада на Брюксел се напомня, че българските институции не предприемат действия по анонимни сигнали:

"Остават значителни предизвикателства по отношение на ефективността на мерките, свързани с интегритета на публичната администрация, лобирането и защитата при подаване на сигнали, когато не съществува специален регламент".

Проблемът с медиите остава

"Липсата на прозрачност на собствеността върху медиите остава причина за безпокойство", се казва в доклада на ЕК.

Прави впечатление различният фокус на европейските институции и новата администрация във Вашингтон. През последните четири месеца САЩ дават силна заявка, че за тях борбата с корупцията вече е основен въпрос. България усети това особено силно след наложените санкции заради "тежка корупция" по глобалния закон "Магнитски" срещу Васил Божков, Делян Пеевски, Илко Желязков и още четирима други.

В доклада на ЕК американските санкции са сведени до бележка под линия, а имената на санкционираните не са споменати.

Споделяне

Още по темата

Още от България

Нужно ли е писмено споразумение за новото правителство?