Брюксел критикува остро липсата на енергийни реформи у нас

България остава енергийно зависима от Русия, тъй като внася от там цялото си ядрено гориво и почти всичкия необходим петрол и природен газ, и е уязвима от нови прекъсвания на газовите доставки. Комбинацията от проблеми с експанзията на ВЕИ-централите, дългосрочните договори за изкупуване на тока и бездействието за реформиране в енергийния сектор доведе до увеличаване на проблемите в сектора и компрометиране на финансовата стабилност на публичните и частните енергийни компании.

Приходите от регулираните енергийни цени не съответстват на разходите, извършени от дружествата в сектора за производството, разпределението и доставката.

В страната все още няма пазар за електроенергия и на природен газ и въпреки че има едни от най-ниските цени на енергоресурсите за домакинствата, България е сред най-уязвимите в ЕС по отношение на енергийната бедност.

Тези остри критики към България са отправени в публикувания в сряда първи годишен доклад на Европейската комисия за състоянието на Единния европейски енергиен съюз, който трябва да доведе до намаляването на зависимостта на страните членки от енергийни суровини.

В него се посочва, че с достигнат дял от 19 процента на възобновяемата енергия в консумацията страната ни вече е надхвърлила поставената си цел от 16 на сто ВЕИ-енергия до 2020 г. В същото време България има едни от най-интензивните енергийно и въглеродно икономики в ЕС. Документът отбелязва също, че енергийните цени за индустрията у нас са сред най-ниските в ЕС, а за големите потребители цената на тока е сравнима с тарифите в САЩ.

Строежът на ключови инфраструктурни проекти, които биха модернизирали газопреносната мрежа и подсилили газовите връзки със съседните Гърция, Румъния, Сърбия и Турция, се бавят заради регулаторни и финансови трудности, отбелязва Брюксел.

Въпреки едни от най-ниските цени на тока за домакинствата в Европа, България се определя като най-уязвимата членка в Съюза по отношение на т.нар. енергийна бедност. Това означава, че голяма част от населението е изложено на риск от бедност и не може да поддържа жилищата си достатъчно топли. На правителството се препоръчват мерки за намаляване на енергийната бедност и схеми за подпомагане социално уязвимите потребители.

В доклада се отбелязва девет месеца след приемането на рамковата стратегия за Енергийния съюз преди 9 месеца вече е постигнат значителен напредък. Предстои да се свършат още много неща, като 2016 г. ще бъде важна в това отношение, посочва Марош Шефчович, еврокомисар за Енергийния съюз.

"Девет месеца по-късно можем да заявим уверено, че сме на път да реализираме енергийния съюз. Моите послания за 2016 г. са ясни. Първо, ЕС трябва да продължи да играе водеща роля в прехода към нисковъглеродна икономика. На второ място, този преход трябва да бъде социално справедлив и ориентиран към потребителите. И трето, геополитическите предизвикателства, пред които бяхме изправени тази година, няма да изчезнат. 2016 г. ще бъде и годината, през която ще положим основите на стабилна система за управление, която ще доведе до предвидимост и прозрачност – това, от което се нуждаят инвеститорите. С две думи: 2016 г. ще бъде година на постигане на резултати!“, посочи Шефчович.

"Енергийният съюз започва да придобива форма. През тези няколко месеца бе постигнат значителен напредък, но вече е време да преминем към цялостно реализиране на всички необходими действия", посочи Мигел Ариас Канете, комисар на ЕС по въпросите на климата и енергетиката.

По думите му така енергийната система на ЕС ще стане по-силна и ще бъдат създадени всички условия за преход към нисковъглеродна енергийна система.

2015 г. бе белязана от продължаващото напрежение между Русия и Украйна, трайно ниските цени на петрола, отразяващи се върху енергийните пазари в целия свят, обявяването от страна на Русия на нови търговски инициативи за изграждане на допълнителна инфраструктурата за снабдяване с природен газ, новите перспективи, открили се след ядреното споразумение с Иран, както и продължаващия спад на вътрешното производство на изкопаеми горива, посочват от Брюксел.

Комисията обяви също така, че започва обществена консултация за бъдещото преразглеждане на Директивата за възобновяемата енергия, която ще продължи до 10 февруари, както и прие ревизиран списък от 195 ключови проекта за енергийна инфраструктура. Те ще бъдат финансирани по Механизма за свързване на Европа (МСЕ), чиято бюджет за периода 2014-2020 г.  е 5.35 млрд. евро.

Списъкът включва 108 електроенергийни проекта, 77 газови проекта, 7 петролни проекта и 3 проекта за интелигентни енергийни мрежи.

Българските проекти, посочени като приоритетни, са изграждането на междусистемните газови връзки с Гърция, Сърбия и Турция, на газовата система "Ийстринг" до Словакия, както модернизацията и разширяването на българската транзитна мрежа като ц елта е инфраструктурата да спомогне за развитието на български газов хъб. Списъкът включва построяването на ПАВЕЦ "Яденица", както и междусистемен далекопровод на Електроенергийния системен оператор между ТЕЦ "Марица Изток 1" и Гърция, както и вътрешно свързване на мрежата с въглищната централата на американската компания "Ей И Ес" с Пловдив, Бургас и ТЕЦ "Марица Изток 3". Има и редица съвместни газови и електроенергийни проекти на страната ни с държави от Югоизточна Европа.