Европейската комисия одобри новите над 8 млрд. евро, които трябва да усвои българското земеделие във времето от 2023 до 2027 г., съобщи аграрното ведомство в сряда. Средствата са разписани в т.нар. "Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони". Одобрението идва буквално седмици преди началото на 2023 г., а закъснението по изготвянето му и изпращането му от служебната власт до ЕК постави под риск изплащането на директните субсидии за земя за 2023 г. и се стигна до допълнителни законодателни поправки, които да гарантират, че средствата ще се изплатят. Стратегическият план бе върнат веднъж от ЕК в мандата на кабинета "Петков" с над 200 забележки за поправяне. Служебната власт по-късно обяви, че забележките били 400.
"Стратегическият план създава възможности и предоставя финансови инструменти за много широк набор от бенефициери като растениевъди, животновъди вкл. пчелари, биопроизводители, както и за лозаро-винарския сектор, общините в селските райони и други", обобщи агроминистърът Явор Гечев.
Явор Гечев отбеляза, че и през новия финансов период ще има интервенции за инвестиции в земеделските стопанства, както и в преработката/маркетинг на селскостопански продукти. Отново ще има и подпомагане за младите стопани.
Бюджетът за всички интервенции, разписани в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в България за периода 2023-2027 г. е малко над 8 млрд. евро (8 060 113 677 евро). От тях за директни субсидии за земя ще бъдат заделени 4 400 517 396 евро, а за инвестиции в селските райони са предвидени 3 529 075 550 евро. На практика над 3.5 млн. евро ще е общата стойност на бъдещата Програма за развитие на селските райони.
Отпусканите европари от Брюксел за тази програма първоначално бяха 1.41 млрд. евро. По инициатива на бившия служебен аграрен заместник министър от "Продължава промяната" Иван Христанов по програмата са заложени още 60% национално съфинансиране и така общият бюджет нарасна до 3.5 млрд. евро. Заради този си ход самият Христанов бе критикуван, че за първи път в европрограмата парите от Брюксел са по-малко от съфинансирането, което е за сметка на държавния бюджет.
В новия програмен период 2023-2027 ще има и допълнителни мерки за лозаро-винарския сектор на стойност 98 935 535 евро, за пчеларство 25 798 563 евро и 5 786 635 евро за секторни интервенции.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
1 коментар
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
След като се стоплим с тази новина, трябва да помислим и за пазарите. Само износът носи големи пари, защото вътрешният пазар е свит. В САЩ се повишават изискванията към храните, внесени отвън. Смята се, че допустимите норми на замърсяване трябва да бъдат повишени. Азотните торове трябва да бъдат заменени в бъдеще с други методи за мащабно отглеждане на култури. Експериментира се с лабораторно разработени микроби, чрез които да се гарантират добивите и които да се борят с болестите по растенията. Водата у нас ще поскъпне не само за потребителите, но и за производителите. Енергията също вече върви нагоре. Ето това е проблемът сега.