Брюксел подкрепя Испания за структурните фондове

Карлос Ярнос, вестник "Ел паис"
25 април 2001

Този път Брюксел застава зад по-малко богатите страни от Европейския съюз, оглавявани от Испания. Полемиката се разгоря след като бе разпространен меморандум, подготвен от испанския министър- председател Хосе Мария Аснар, в който се настоява по-необлагодетелстваните испански региони да продължат да получават средства от структурните фондове.

Германия, която има главния дял за бюджета на Съюза, е много критична към Аснар, но Брюксел предупреждава: "Не трябва по-бедните страни да плащат сметката за разширяването".

Право на финансиране от тези фондове имат само страните, които не надхвърлят 90 на сто от средния доход на човек за ЕС или регионите, които не достигат до 75 на сто от средния БВП на Съюза.

Испания постигна миналата година 83,1 на сто от средния доход за ЕС, но много региони продължават да бъдат под споменатите 75 на сто. Приемането в Съюза на страни от Изтока ще доведе до незабавно намаляване на средния европейски показател, поради което повечето испански региони ще останат изключени от тези фондове, повечето от които ще бъдат насочени към новите държави в ЕС.

"Регионалните различия, които съществуват в Испания, аргументира се Аснар, изискват допълнителни усилия, за да се постигне уеднаквяване със средния показател за Съюза". Испанският премиер смята, че тези "статистически" ефекти не трябва да обуславят загубата на средства за Испания, поради което "е необходимо да се намери решение на проблема в рамките на преговорите по разширяването".

Предвижданията за разпределението на тези фондове вече са фиксирани до 2006 г. След приемането на новите членове в ЕС ще трябва да се договарят отново критериите за разпределението на тези фондове.

Когато се присъединят новите членове на Съюза, една трета от населението на ЕС ще живее в страни с доход на човек по-нисък от 90 на сто от средния за Съюза. Най-проспериращата група, с по-висок от средния доход, ще бъде съставена от 12 страни от сегашния ЕС /всички без Испания, Гърция и Португалия/. Тези три страни, наред с Кипър, Малта, Словения и Чешката република ще формират група с доход на човек от 80 на сто от средния за ЕС. Останалите осем страни, с 16 на сто от населението на ЕС, няма да достигнат 40 на сто от средния доход на човек. Т. е, Испания вече няма да принадлежи към групата на по-бедните с право на повече европейски средства.

Испанският премиер поставя проблема " в много подходящ момент", според един висш служител от Европейската комисия. Действително, разширяването буди страхове в различни държави, а някои като Германия вече трасираха пътя за решаването на своите опасения. Така Комисията вече се съгласи, както искаше Берлин поради страх от имигрантска вълна, да определи 5- годишен преходен период за свободното движение на хора от новите страни, които се присъединяват към Съюза.

Испания разчита на подкрепата на Португалия, Гърция и Италия. Срещу тях е Германия, която по принцип предпочита да има преливане на средства към новите страни, които имат най-голяма нужда. Франция, засега "проявява разбиране" към испанската позиция.

Европейската комисия вече предложи за проучване някои алтернативи: да се приложи регионална граница от 75 на сто, което ще ощети Испания /само Естрамадура и Андалусия ще получават помощи/; да се определят временни помощи за регионите, които надхвърлят границите; да се повиши процентът за достъп до фондовете или да се определи граница за Петнайсетте и друга за новите страни в Европейския съюз.