Брюксел потвърди: Рестарт на АЕЦ "Белене" иска нова еврооценка

Европейската комисия потвърди, че възобновяването на спрения през 2012 г. строеж на АЕЦ "Белене" трябва да бъде оценено и да се анализира дали проектът съответства на европейските правила и дали отговаря на Договора за създаване на Европейската атомна енергийна общност (Договор за Евратом). Чак след това евентуално рестартът да получи одобрение. Това са отговорили от Брюксел на въпроси на "Демократична България", поставени от евродепутата ѝ Светослав Малинов през септември, съобщиха от партията в четвъртък.

Още по време на дискусията за необходимостта от рестарта на прекратения през 2012 г. с правителствено и парламентарно решение ядрен проект чрез привличането на стратегически инвеститор в него, редица ядрени експерти предупредиха, че ще трябва той отново да бъде оценен от Брюксел. Сред причините бяха посочени промените на изискванията за ядрена безопасност след аварията в японската АЕЦ "Фукушима" през март 2011 г., причинена от цунами. От българската Агенция за ядрено регулиране също признаха, че ще е необходимо ново разрешение от ЕК, но твърдяха, че то ще е формално и се налага заради евентуалната смяна на инвеститора в проекта, който към момента е "Националната електрическа компания" (НЕК).

Силната напредналост на проекта, който разполага със съществена част от необходимото ядрено оборудване и редица регулаторни разрешителни, се посочва от управляващите като предимство и възможност за бързата му реализация. Твърдението на правителството е, че пред проекта няма никакви регулаторни пречки, но се оказва, че това съвсем не е така. 

След продължила около две години процедура, НЕК получи одобрение за АЕЦ "Белене" от Брюксел през декември 2007 г., когато Еврокомисията съобщи, че е дала "благосклонно становище по инициативата, съгласно изискванията на Договора на Евратом”. Според тогавашната оценка на ЕК, избраният проект за АЕЦ "Белене" включва защита срещу външни рискове, дори земетресения и самолетни катастрофи. След ядрената катастрофа във Фукушима обаче критериите за тези защити са повишени.

Светослав Малинов (ЕНП, Демократична България) зададе през септември два парламентарни въпроса с искане за писмен отговор до Европейската комисия. Първият бе за решението на управляващите да възобновят проекта АЕЦ "Белене“, а вторият – за новите изисквания за изграждането на атомни електрически централи в ЕС, приети след аварията в АЕЦ "Фукушима“. Вече са получени отговори на тези въпроси, съобщиха от "Демократична България".

Партията припомня, че решението на Народното събрание от март 2012 г. за замразяване на ядрения строеж се обосновано с убедеността, че високите стандарти за безопасност могат да се гарантират единствено с най-модерни технологии; с опасенията от сеизмичния риск на площадката в Белене и невъзможността републиканският бюджет да финансира проект с недоказана икономическа ефективност.

След като през лятото на 2016 г. НЕК бе осъдена от руския изпълнител на проекта "Атомстройекспорт" да плати 1.2 млрд. лв. за поръчано и произведено оборудване за АЕЦ "Белене" и погаси дълга си в края на същата година, правителството на ГЕРБ започна да търси аргументи за възобновяването на проекта. Преди две седмици правителството одобри  процедура за търсене на мажоритарен или миноритарни акционери в проекта. Ще се очаква и от големи консуматори на ток за проявят интерес за участие или поне да поискат да сключат договори за изкупуване на тока от бъдещата атомна централа, което би ѝ гарантирало пазари и приходи за изплащане на инвестицията от около 20 млрд. лв.

От Европейската комисия са отговорили на "Демократична България", че "възобновяването на проекта АЕЦ "Белене" през 2018 г. представлява нов проект по смисъла на чл. 41 от Договора за Евратом“. Това означава, че тя ще изготвя и ново становище за съответствие на проекта с правилата на ЕС.

Европейската комисия подчертава, че отдава първостепенно значение на ядрената безопасност и защитата на гражданите. Тя припомня, че европейското законодателство е изменено след аварията във Фукушима, за да се осигури по-високо ниво на ядрена безопасност и по-специално що се отнася до оценката на природните опасности, включително земетресения, посочват от партията.

"Това означава на практика, че новите инвеститори, които правителството търси в момента, ще трябва да се съгласят да влязат в проект, който няма понастоящем одобрението от Европейската комисия и тепърва ще трябва да се оценява по строгите европейски критерии след Фукушима", коментира Светослав Малинов. Според него "няма инвеститор, който да се съгласи на тази авантюра" .

"АЕЦ "Белене" никога няма да бъде построена, но възможността да бъдат откраднати нови пари от българите все още остава. АЕЦ "Белене" е мъртва. Защо ГЕРБ отказва да я погребе?“, коментира той

От "Демократична България посочват още, че в Европейския парламент се събират и подписи под отговорено писмо до българското правителство, в което се припомня земетресението от 1977 г. с епицентър Вранча, при което загинаха над 120 души, и много сгради бяха съборени в Свищов и съседните села по поречието на река Дунав.

Партията призова правителството на Бойко Борисов да преустанови всички действия, чрез които могат да се натрупат нови разходи и да бъдат прахосани средства на българските данъкоплатци. "Белене вече е затворена страница. Ние няма да допуснем повече Борисов да налива пари в джоба на енергийната мафия", завършва съобщението на "Демократична България".