Брюксел притисна правителството за липсата на здравна реформа

Настоява се за прозрачно финансиране, достъп до здравни услуги за всички

Брюксел притисна правителството за липсата на здравна реформа

Европейската комисия критикува България за липсата на реформа в здравеопазването. Брюксел настоява за подобряване на качеството на здравните услуги, увеличаване на прозрачността, осигуряването на достъп за всички и достъпни цени за лекарствата.

Това става ясно от писмо на Натали Шаз, началник отдел в Главна дирекция "Здравеопазване и политика за потребителите" в ЕК до Националната пациентска организация и Българския пациентски форум. Двете организации сезираха Брюксел за проблемите в сектора през февруари.

"Подобряването на качеството и обхвата на здравеопазването е дългогодишно предизвикателство за България. Увеличаването на прозрачността във финансирането на здравните услуги ще допринесе за растежа и конкурентоспособността в сектора", посочва Еврокомисията.

В писмото се казва, че делът на разходите за амбулаторни грижи е малък, което ограничава достъпа до икономически ефективни здравни услуги.

"Високото равнище на преките плащания от страна на пациентите изключва определени групи от населението от здравни услуги. България е изправена пред важни предизвикателства в рационализирането и управление на болниците", се казва още в писмото.

Брюксел призовава българските власти да осигурят ефективен достъп до здравеопазване и да подобрят ценообразуването на здравните услуги, като обвържат финансирането на болниците с постигнатите резултати и развият извънболничното лечение.

Според ЕК, за да може българската здравноосигурителна система да функционира ефективно и да задоволява нуждите на гражданите, ѝ е необходима "задълбочена реформа". Брюксел напомня, че чака национална програма за реформа в сектора за 2014 г., за да изготви оценката си за напредъка на България.

Доколкото е известно, правителството няма готовност за решителни реформи в тази област. Реформата в българското здравеопазване започна при правителството на Иван Костов и на практика приключи с края на неговото управление през 2001 г., без да бъде продължена от следващите три правителства, към които е на път да се добави и сегашното на Пламен Орешарски.

В момента яснота има само по отношение на спешната помощ, но липсва решение за болничната помощ. По отношение на лекарствата кабинетът предложи пациентите да имат достъп до нови само веднъж годишно и то ако производителят даде допълнителна отстъпка от цената.

В същото време двете пациентски организации определят мерките на кабинета като "геноцид" и "дискриминация" спрямо българското население. Те отбелязват, че страната е на последно място в ЕС по редица показатели - средна работна заплата (385.47 евро), българи, живеещи под прага за бедността (22%) и социална изолация (47.1%).

 

Българският бюджет за здравеопазване е най-ниският в Европа, не се вземат мерки за подобряване на събираемостта на здравни вноски, Спешната помощ не работи, а броят на болниците само в София надхвърля тези в цяла Австрия. Що се отнася до медикаментите, които се плащат от държавата, реално тя покрива средно между 25% и 50% от стойността им. Така България е страната в ЕС, в която гражданите плащат най-голям процент от лечението си сами – 56%.

Писмото на ЕК идва ден след като кабинетът реши да покани Световната банка отново да го консултира за състоянието на здравния сектор. Докладите на международната институция ще послужат за пренаписване на последната национална здравна стратегия, с която се търси финансиране от Брюксел на евентуална здравна реформа. Последният такъв документ от 2009 г. също бе създаден с помощ от Световната банка (за което бяха похарчени милиони), но остана неизпълнен.

Този път обаче няма мърдане, защото отпускането на европейското финансиране за сектора зависи от изпълнението на реформата в здравеопазването.

Още по темата
Още от Европа

Какво може да се очаква от новия председател на антикорупционната комисия?