"Брюкселският консенсус" разширява пропастта между политическите елити и европейския електорат

"Брюкселският консенсус" разширява пропастта между политическите елити и европейския електорат

Наречете го "Брюкселски консенсус". Системата от убеждения, залегнали в договорите на Европейския съюз, помага да се обясни нарастващата пропаст между политическите елити и обикновените граждани, която може да предизвика политическо земетресение на изборите за Европейски парламент през май догодина.

 

Тези клаузи на вярата се смятат за очивидни истини от Европейската комисия и Европейската централна банка, но биват често възприемани от избирателите като причина по-скоро за техните беди, отколкото за решението на проблемите им.

 

Несъответствията, изострени от четиригодишния срив и нарастването на безработицата заради дълговата криза в еврозоната, подклаждат атаките срещу самия ЕС и неговата единна валута евро от страна на популисти от крайната десница или радикалната левица.

 

Подобно на "Консенсуса от Вашингтон" за свободния пазар, който се беше наложил през 90-те години след колапса на комунизма, няма официална дефиниция за понятието "Брюкселски консенсус".

 

Икономистът Джон Уилямсън изобрети през 1989 г. "Вашингтонския консенсус", за да опише комплекта от неолиберални икономически политики, предписани на развиващите се страни с проблеми от американското финансово министерство, Международния валутен фонд и Световната банка.

 

Тук предлагам кратко описание на европейския му братовчед с извинение за журналистическото опростяване и преувеличаване:

 

1) Брюксел знае най-добре. Отговорът на финансовата и икономическа криза е "повече Европа".

 

2) Свободната търговия е винаги по-добра от протекционизма.

 

3) Свободното движение на работници и услуги в рамките на вътрешния пазар на ЕС е по-важно от защитата на правата на работниците в собствената им страна.

 

4) Европа се нуждае от повече имигранти, за да увеличи растежа и да плаща в бъдеще нашите пенсии и социални придобвки.

 

5) По-добре е да се облагат с данъци потреблението и емисиите от въглероден диоксид, отколкото труда и високите доходи.

 

6) Свободната и невъзпрепятствана конкуренция е по-важна от подкрепата за националните или европейски индустриални "шампиони".

 

7) Борбата с безработицата се нуждае от намаляване на защитите и понякога на заплатите на работниците, които в момента са заети.

 

8) "Общностният метод" на европейската интеграция е винаги по-добър и по-легитимен от междуправителственото сътрудничество.

 

9) Националният суверенитет е остаряла идея, както в Европа, така и в света.

 

10) Пазарът трябва да надделява във всичко, включително в обществените услуги - с изключение на земеделието.

 

Някои от тези принципи като например свободната търговия, имат широка подкрепа в повечето от 28-те страни членки на ЕС. Други като например нарастването на имиграцията или намаляването на трудовите защити са широко оспорвани.

 

"ЕС е пачуърк от различни национални дебати. Франският национален дебат клони повече от останалите към протекционизма", казва заместник-председателят на Европейската комисия Оли Рен, който е един от предполагаемите кандидати на либералите за председател на ЕК от следващата година.

 

"Аз съм привърженик на свободната търговия, тъй като тя е ключов източник на растеж и напредък за европейците. Знам, че в много други части на Европа има различни мнения, но мнозинството от европейците са по-скоро за свободна търговия, отколкото за протекционизъм", казва той.

 

Европейското кредо е определено постнационално, основано на презумпцията, че все по-малко проблеми могат да бъдат решени на национално ниво заради глобализираните доставки и трансграничните проблеми като замърсяването, промените в климата, намаляването на ресурсите и миграцията.

 

Но някои критици твърдят, че този възглед пренебрегва жертвите на европейската политика на свободните пазари, а все по-голям кръг от хора се страхуват, че те ще са следващите жертви.

 

В Германия, икономическият двигател на ЕС, основната тревога е за запазването на бюджетния суверенитет на парламента в контекста на страховете от един "съюз на прехвърлянето", който би предоставил трудно изработените пари на данъкоплатците на разточителните европейски партньори.

 

Проблемът с миграцията е също на едно от челните места в списъка на тревогите на мнозина европейци, макар и не навсякъде поради едни и същи причини.

 

Великобритания обяви плановете си да ограничи социалните права на мигрантите от бедните новоприети държави членки Румъния и България. Те ще могат да работят свободно в ЕС от януари догодина след като изтече седемгодишният преходен период.

 

Евроскептични политици и медии принудиха премиера Дейвид Камерън да отвърне като подеме кампания срещу предполагаемия "социален туризъм" от страна на бедните източноевропейски мигранти, макар че официалните данни показват, че работниците мигранти плащат понече на британската социална система, отколкото получават от нея, а относителният дял на техните заявки за социални придобивки е много по-малък от този на британските граждани.

 

Франция и няколко други държави се борят да ограничат злоупотребите с друго правило на ЕС, което позволява работниците с временно назначение от други страни членки да плащат социалните си осигуровки у дома, а не в приемащата страна.

 

Отделни компании в страни като Франция, Германия, Дания или Белгия използват тази система, за да наемат като подизпълнители по-нископлатена работна ръка от Източна Европа. Най-често това се случва в сектора на строителстото и измества по-високоплатените местни работници от конкуренцията за съответното работно място.

 

Според привържениците на "Брюкселския консенсус" всичко това е резултат от функционирането на европейския единен пазар, който внася икономическа ефективност в страните с високи данъци.

 

Рен твърди, че страни като Франция, Италия и родната му Финландия са изправени пред по-дълбоки проблеми като например разходната конкурентоспособност, което донякъде обяснява защо те продължават да намаляват дяловете си на световния пазар.

 

Макар че всеки от тези национални дебати се води сам за себе си, има явна възможност партии, враждебни към "Брюкселския консенсус", да привлекат по един от всеки пет гласа на изборите да Европейски парламент, ако избирателната активност се окаже ниска.

 

Дали този шок ще е достатъчен, за да промени преобладаващите нагласи сред европейските политици, остава да видим.

 

За промяната на "Вашингтонския консенсус" бяха нужни две десетилетия и шока от азиатската финансова криза. МВФ вече е съгласна с по-голямата регулаторна роля на държавата, временния контрол върху капиталовите потоци и други идеи, които някога бяха ерес.

 

Някои вътрешни хора в ЕС вярват, че след изборите догодина и промяната в ръководството на европейските институции може да се оформи един променен "Брюкселски консенсус".

 

Новият консенсус може да бъде с по-голям социален ангажимент и по-малко пазарно ориентиран и да отразява ляво-дясната коалиция между консерваторите и социалдемократите, която ще поеме властта в Германия. Но той едва ли ще умилостиви скептиците.

 

По БТА.

Споделяне
Още от Европа