БСК оспори бюджетния подход социални разходи назаем вместо стимули за работа

Във финансовата бюджетна политика на правителството на Пламен Орешарски за 2014 г. не се вижда подкрепа за разкриването на нови работни места и увеличение на износа, които са основните инструменти за излизане от кризата и осигуряване на растеж, а не вдигането на социалните разходи за сметка на държавен дълг. Това се посочва в позиция на Българската стопанска камара (БСК) до вицепремиера и правосъден министър Зинаида Златанова, която е председател на съвета за тристранно сътрудничество, до финансовия министър Петър Чобанов и до социалния министър Хасан Адемов, разпространена във вторник.

Все пак бизнес организацията отчита, че политико-икономическата ситуация в страната е сложна, тежко е финансовото наследство на намалени приходи от данъчни и осигурителни плащания, одържавени са управлението и средствата на Здравната каса и има хронични дефицити, с които един бюджет няма как да се справи.

Политиката трябва да бъде насочена към това все повече хора да получават заплати, а не все по-малко хора да имат все по-високи заплати, посочват от камарата.

БСК като цяло одобрява намеренията на кабинета да задържи на бюджетния дефицит по Консолидираната фискална програма до 1.8% от БВП спрямо от 2% за гази година, но също така коментира, че това не е съпроводено с радикални мерки за преструктуриране на функциите и разходите в административната сфера..

Камарата подкрепя и запазване на преразпределителната функция на бюджета под 40% от БВП, обещаното навременно издължаване на държавата към бизнеса, повишаване събираемостта на данъци, акцизи и осигуровки, както и ограничаването на административния произвол върху бизнеса,

Ръстът на БВП по-скоро между 0.8 и 1.2 на сто

Според бизнес организацията, заложеният растеж на БВП от 1.8% е оптимистичен при положение, че за тази година ръстът се очаква да е 0,6%, а тенденциите са трайно негативни, тъй като липсват устойчиви признаци за излизане от кризата в основните ни търговски партньори от ЕС, в т.ч. Германия, Италия, Гърция.

Политическият климат и състояние на институциите също представляват сериозен източник за риск пред по-висок растеж на инвестициите и БВП, смята БСК. Според нея по-реалистично е ръстът на БВП да е в диапазона от 0.8 до 1.2%.

Намалението с около 1% на прогнозата за растежа предполага и и по-малко приходи за разпределение, които се компенсират чрез увеличаване на тавана за общия държавен дълг от 22.1% от БВП (18.3% от БВП за 2013 г.), предупреждава отново стопанската организация.

Анализите ѝ сочат, че предвиденият ръст на преките чужди инвестиции за догодина от 9.9% е реалистичен, но недостатъчен за осезаемо икономическо възстановяване на икономиката ни.

Бизнесът е против увеличението на минималната работна заплата от 310 лв. на 340 лв. за 2014 г., предвидените последващи увеличения до 420 лв. през 2016 г. и ръста на минималните осигурителни доходи по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, несъпроводени от оценка на въздействието. Това решение е в противоречие и със заявените намерения за разкриване на нови работни места и намаляване на равнището на безработица, посочва се в становището, подписано от председателя на БСК Божидар Данев.

Заетост под риск

Според него, значителните регионални и отраслови различия, различията в размера на предприятията, в заплащането на труда, в перспективите за възстановяване, закриването на предприятия и спад на производството увеличават риска за намаляване на заетостта. Независимо от предвижданията за намаляваща безработица от 12.9% през т.г. на 12.6% през 2014 г., е заложен значителен спад на средногодишния брой на осигурените лица – 16 хил. души, обръща внимание организацията.

"Нарастването на общия държавен дълг от 18.3% от БВП през т.г. на 22.1% през 2014 г. изцяло се насочва към финансиране на социални разходи и потребление за сметка на инвестициите и експорта. Опасение буди и предвиденото значително номинално нарастване на средния осигурителен доход, респективно – на работните заплати, които значително изпреварват ръста на БВП, производителността и очаквания ръст на цените. Това, от своя страна, предполага намаляваща вътрешна конкурентоспособност на националното производство", пише още в позицията.

Ниска скорост на здравни, пенсионни и образователни реформи

Бизнесът критикува ниската скорост на реформите за оптимизиране на образователната, здравната и пенсионната системи.

Въпреки заложеното увеличение от около 100 млн. лв. в подкрепа на политиките и мерките в сферата на образованието са нужни и основни структурни промени за осигуряване на адекватно подготвена работна ръка.

В бюджета на НЗОК за 2014 г. е заложен дефицит от 440 млн. лв. за болнична помощ, 4.7 млн.лв. по-малко от необходимото за лекарства и 22.6 млн.лв. по-малко за онкологични лекарства, но не са предвидени около 300 млн.лв. забавени плащания към доставчици, посочват от БСК. Отново е планиран излишък от 105 млн. лв., с който присвоените от държавата средства на НЗОК достигат 2 млрд.лв. (вкл. тези от предходните години).

Без основание от години бюджетираните плащания за здравно осигурените от държавата лица (пенсионери, деца, безработни, учащи се) не съответстват на извършените реални разходи. За 2014 г. предвидената вноска от държавата за едно лице е около 20 лв. при средна от бизнеса 54 лв. Поради неизпълнение на задълженията на НАП, от години се задържа на високо равнище броят от неосигурените лица. Липсват решителни мерки за въвеждане на е-здравеопазване, като платформа за подобряване на ефективността на здравната система, не се остойностява основният пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. На тази основа ежегодно следва да се осигурява необходимото финансиране за гарантиране на този пакет, като се предостави достъп до тази информация на осигурените лица, смята камарата.

Според нея системата на социалното подпомагане остава дълбоко нереформирана при ръст на социалните разходи с 8.4% или с 174.7 млн. лв. до 2. 2531 млрд. лв. Следва да бъдат предприети структурни и функционални промени за повишаване на ефективността на социалните плащания и предоставяни услуги за подобряване на пригодността за заетост, намаляване на безработицата и равнището на бедност. Под защита трябва да бъдат поставени приоритетни целеви уязвими групи, в т.ч. подрастващи в семействата с ниски доходи, възрастни и хора с увреждания. По отношение на хората в работоспособна възраст системата на социално подпомагане следва да се преструктурира като допълваща спрямо осъществяваните политики на пазара на труда, за активизиране на хората, ползващи социални помощи, за придобиване на квалификация и трудови навици, като при отказ от работа, обучение или допълващо образование да бъдат ограничавани и спирани предоставяните социални помощи.

Камарата обобщава, че проектобюджетът следва да бъде придружен от пакет предложения за структурни реформи, съответстващи на предвиденото дефицитно финансиране и увеличен таван на държавния дълг, които да разширят т.нар. фискално пространство и да осигурят подкрепа на основните фактори за догонващ икономически растеж през следващите години.