БСП атакува пред КС следенето на гражданите под карантина

БСП внесе в сряда искането си за обявяване за противоконституционни на промените в закона, с които се разреши на МВР да следи гражданите, поставени под карантина, чрез мобилните им устройства.

"Пороците на тези текстове са много, но големият риск е, че те отварят широко вратата за злоупотреби и за масово проследяване на голям брой хора", каза зам.-председателят на парламентарната група на БСП Крум Зарков при внасянето на жалбата.

"Под благопривидния предлог за защита на общественото здраве, ГЕРБ и Обединени патриоти позволиха на МВР да проследява мобилните телефони без предварително съдебно решение. Освен това, то не е ограничено за времето на извънредното положение, а ще важи и занапред", добави той. 

Социалистът подчерта, че тази поправка е била направена между първо и второ четене и без предварително обсъждане, въпреки че засяга "базисни, изконни, конституционно защитени права на хората, каквито са неприкосновеността на личния живот и тайната на съобщенията".

Именно заради начина, по който беше внесен текста, позволяващ на МВР да следи гражданите, БСП ще помоли Конституционния съд (КС) да се произнесе писмено и по това до каква степен предложения между първо и второ четене могат да се правят, без да имат каквато и да е връзка с приетия на първо четене законопроект. Зарков добави, че много от лобистките поправки и законодателните недомислици се случват именно по този път и законодателната арогантност на мнозинството е достигнала такива размери, че КС е длъжен да се произнесе.

Още на 27 март лидерът на партията Корнелия Нинова обяви намеренията на БСП да внесе конституционната жалба, но реално тя беше внесена на 22 април – близо месец по-късно.

Още на 24 март МВР получи възможност да проследяват трафичните данни от мобилните телефони на българските граждани без съдебно разрешение.  Оправданието е, че трябва да се контролират поставените под карантина.Полицията получи възможност безконтролно да изисква справки от мобилните оператори за това кой къде ходи.

Трафичните данни на гражданите не засягат същинската кореспонденция, т.е. какво се съдържа в самите разговори, но позволяват разкриване на цялата друга информация. Движението на гражданите може да бъдат проследявано през клетките на мобилните оператори, но друга част от трафичните данни показват кой с кого говори, кога, а ако става дума за облайн комуникация - какви сайтове посещава.

Допреди налагането на извънредното положение, трафичните данни се използваха само за разкриване на тежки престъпления, за които се полагат над 5 години затвор. Нарушаването на задължителната карантина дори в условията на COVID-19 се наказва с до 3 години затвор.

Всичко това се случва чрез извънредното законодателство, което налага промяна в Закона за електронните съобщения. Тя формално засяга само хората под карантина, но всъщност може да се разпростре върху всички. В закона вече се казва, че операторите съхраняват трафичните данни на своите клиенти за срок от 6 месеца за "принудителното изпълнение на задължителната изолация и болничното лечение на лица", които са отказали да стоят под карантина.

Така полицията получава незабавен достъп до трафичните данни на гражданите чрез подаване на елементарно заявление до доставчиците на мобилни и интернет услуги.