БСП даде знак, че може и да не приеме текстовете за фотографирането в НК

Цветлин Йовчев прехвърли топката към неизвестна НПО - предложенията били техни

БСП даде знак, че може и да не приеме текстовете за фотографирането в НК

Ключова фигура в БСП като зам.-председателят на Народното събрание Мая Манолова обяви в сряда, че няма да подкрепи предложените текстове в проекта за нов Наказателен кодекс (НКС), които въвеждат затвор за фотографиране без изрично съгласие на обекта на снимката.

"Аз го заявявам публично и казвам, че аз като юрист и като гражданин няма да подкрепя този текст. Смятам, че е неприемливо тази конституционна норма да бъде скрепявана с наказателноправна санкция", каза Манолова.

Тя отхвърли спекулациите, че правосъдното министерство е вкарала тези текстове в проекта като реакция на протестите и в опит да се попречи на разобличаването на политици. Според нея предложението е подготвено през 2012 година по времето на ГЕРБ.

"Нека да проявим поне минимална коректност, коментирайки проекта за Наказателен кодекс. Първо нека да кажа, че това е резултат от работата на три правителства. Този проект беше
започнат, неговата подготовка, по време на правителството на ГЕРБ, двама правосъдни министри, след това с него се занимаваше служебното правителство, сега е финализиран", каза Манолова.

По-късно в сряда вътрешният министър Цветлин Йовчев пък прехвърли критиките срещу тези предложения към неизвестна неправителствена организация, която била техен автор. Той обаче не пожела да уточни името ѝ, а посъветва журналистите сами да го открият.

"Идеята този текст да бъде записан в НК е на неправителствена организация по неофициална информация", заяви лаконично Йовчев.

Предложеният текст на чл. 146, ал. 1 от проекта за НК гласи, че "който противозаконно фотографира, филмира, записва или подлага на друго подобно действие другиго без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие, се наказва с лишаване от свобода до една година, с пробация или с глоба."

Преди ден адвокат Александър Кашъмов от Програма "Достъп до информация" коментира, че този текст въвежда "незапомнена в история на България цензура".

Пред сайта "Правен свят" адв. Йонко Грозев, който дълги години работи като адвокат по защита на човешките права, коментира, че международните норми за защита на личното пространство не въвеждат подобни формални подходи.

"Ако Волен Сидеров се сбие с някого на частно парти, това пак е въпрос от обществен интерес и само мястото на събитието не може само по себе си да дефинира дали може да се заснема и без негово съгласие. Липсата на този критерий като универсално приет в международното право е истинският проблем", казва адвокат Грозев.

Проф. Александър Стойнов, който бе ръководител на проекта за изцяло нов НК, стартирал още през 2010 г. в мандата на Маргарита Попова като правосъден министър, казва друго.

"В този текст има бланкетен елемент, който препраща към конституционната норма, че никой не може да бъде заснеман без негово съгласие. Текстът е преписан от френския кодекс. Има го и в Европейската конвенция за защита правата на човека и Международния пакт за граждански и политически права", обяснява проф. Стойнов пред вестник "24 часа".

Такъв текст има в конституцията, но той не предвижда възможност за вкарване в затвора на журналисти. По сегашния ред този, който се чувства засегнат от фотографиране, има право да заведе частно наказателно дело пред съда. В рамките на това дело обаче съдът трябва да прецени дали снимките са в полза на обществения интерес или целят единствено недопустимо вмешателство в личния живот. Приемането на подобен текст от НК ще означава, че подобна преценка няма да се прави и всички, без значение дали защитават обществения интерес или не, попадат под ударите на закона и са заплашени със затвор.

Още по темата
Още от България

Защо Слави Трифонов не успя да регистрира партията си?