БСП, ДПС и "Атака" внасят в КС искането за касиране на президентския вот

Седемдесет и един депутати от БСП, ДПС и "Атака" са подписали искането пред Конституционния съд да обяви за незаконосъобразен избора на Росен Плевнелиев за президент и на Маргарита Попова за вицепрезидент. Мотивите за касиране на вота са разписани в 17-18 страници, заяви депутатът Михаил Миков във вторник и уточни, че до края на деня искането ще бъде внесено в КС.

"Сред тях са "забранителните списъци, прозрачните бюлетини, участието на министъра на вътрешните работи в целия изборен процес. Все познати на обществото мотиви, които показват противоречието на тези избори с Конституцията. Нарушената тайна на гласуването, лишените хиляди български граждани от правото да гласуват", заяви Миков.

Едномесечният срок от приключване на изборите тече, така че остават около 15 дни на КС да се произнесе.

"Законът е разписан, имат право. Нещо лошо да се е случило?", коментира зам.-председателят на НС от ГЕРБ Анастас Анастасов.

"Мисля, че г-жа Цецка Цачева беше най-права миналата седмица, като каза "Изборите приключиха в досъдебната им фаза, отсега нататък започва съдебната. Лично притеснение нямам и едва ли парламентът е органът, който да прецени какви нарушения има в процедурата по изборите, които ще бъдат отсъдени от съда, каза още Анастасов.

Безпрецедентното в най-новата ни история искане за касиране на президентските избори бе инициирано от БСП и за да бъде внесено в КС, бяха нужни минимум 48 подписа, но с подкрепата на ДПС и "Атака" бяха събрани 71.

Трите партии настояват делото да бъде разгледано в открито заседание на КС поради големия обществен интерес и за осигуряване публичност и прозрачност. 

Както съобщава "Правен свят", отделно са направени и специални доказателствени искания:

1. КС да изиска "представителна извадка от бюлетините, с които е било извършено гласуване на 23 и 30 октомври 2011 г.", за да се установи, че те са били прозрачни и по този начин е била нарушена тайната на гласуването;

2. Да поиска списък с имената на българските граждани заличени от избирателните списъци по чл. 56, ал.1 от Изборния кодекс и копия от списъците по чл.187, ал.1, т.7, за да се докаже големия брой на заличени от избирателните списъци;

3. Да се назначи експертиза, която да изчисли дали в рамките на изборния ден е било възможно в една избирателна секция да гласуват 1000 избиратели за избор за президент и вицепрезидент, за общински съветници и кметове - с оглед необходимото технологично време за гласуването на един избирател.

На първо място изборите не са били осигурени технически и организационно, а КС в свое решение №2/2011 по к.д. 10/2009 вече се е произнесъл, че технологичната възможност за осъществяване на гласуването има правно значение, пишат депутатите.

ЦИК е била длъжна да предвиди разкриването да достатъчно секции за гласуване, вместо това - въпреки законовото ограничение броя на избирателите в една секция да не надвишава 1000 души - в много от избирателните секции избирателите надхвърлят този норматив, като е имало секции и с по 1200 души.

Гласуването на 1000 души в рамките на изборния ден – 13 часа, означава около 42 секунди за всеки избирател. ЦИК само формално е извършила обучение на ОИК.

Показателно е високото ниво на недействителни бюлетини над 230 000 от първи тур на изборите за президент, тъй като СИК масово са приемали за недействителна всяка бюлетина в която знакът "Х" е по-малък от размера на квадратчето или засяга линиите на квадратчето, въпреки че вотът на избирателя е ясно и недвусмислено изразен. На втория тур на президентските избори обявените за недействителни бюлетини са над 105 000.

Засяга се и въпросът за прозрачната бюлетина, която практически превръща вота от таен в явен – в нарушение на чл. 10 от конституцията.