БСП, ГЕРБ, ПП и ДПС си поговориха и не се разбраха нищо за цените и новия бюджет

ГЕРБ, "Продължаваме промяната" и ДПС се отзоваха на отправената от БСП среща, посветена на доходите на хората, цените, инфлацията и макрорамката на бюджет 2023 година. Социалистите инициираха този разговор като алиби за отказа си да участват в обсъждането миналата седмица за видеообръщение на украинския президент Володимир Зеленски при откриването на 48-то Народно събрание на 19 октомври.

Преди това БСП и "Възраждане" се обявиха против решението на ГЕРБ, "Продължаваме промяната", "Демократична България" и ДПС на откриването да не бъдат канени посланиците на Русия и Беларус заради военната им агресия в Украйна.

Опорната точка на проруските партии и политици е, че сега България имала да решава далеч по-важни въпроси и както се изрази президентът Румен Радев, "унизително е политическият процес в България да бъде подчинен на дилемата дали някой посланик да присъства или да отсъства".

Преди да започне организираната от БСП среща, в Народното събрание се появи и лидерът на "Български възход" Стефан Янев, който каза, че е имал разговор с работодателите, но няма да участва в срещата на БСП, тъй като тези решения трябва да се взимат от вече действащо Народно събрание.

Със същия мотив участие отказаха "Демократична България" и "Възраждане".

"Идеята е да постигнем минимум съгласие по най-важните и неотложни мерки, с които да дадем на хората и на икономиката предвидимост и спокойствие преди настъпването на отоплителния сезон", коментира лидерът на БСП Корнелия Нинова.

ГЕРБ изпрати на срещата бившия финансов министър Кирил Ананиев, бившия министър на икономиката и енергетиката Делян Добрев и Александър Иванов.

ПП бе представена от бившия вицепрмиер Калина Константинова, Искрен Арабаджиев и Венко Сабрутев, а от ДПС дойдоха Йордан Цонев, Байрам Байрам и бившият финансов министър Петър Чобанов.

След разговорите Кирил Ананиев констатира, че "такова тежко финансово състояние на България не е имало от 1997 г." .

Тезата на ГЕРБ и по време на предизборната кампания беше, че правителството на Кирил Петков е оставило "ужасно" наследство и пари в хазната няма.

"Не постигнахме съгласие по всички мерки, които предложиха отделните групи, тъй като се формираха разходи и дефицити, които ще утежнят бюджета за 2023 г. Компенсациите се предвижда да се продължат за бизнеса и в нашето предложение", коментира Ананиев.

От думите му се разбра, че четирите участващи в срещата партии са се разбрали още в петък да извикат в парламента служебния министър на финансите, за да обясни какво е финансовото състояние в момента, как ще приключи бюджетът за тази година, както и какви са вижданията на служебния кабинет за 2023 г.

Идеята на ГЕРБ е "да се облегнем на бюджета за 2022 г и продължим с мерките и за 2023 г.", каза Ананиев:

"Общо взето всички си казаха мнението и за мерките, и за дефицита, и за финансовата стабилност, и за всичко, но нямаме общо решение, никакво. Всички сме на мнение, че трябва да продължим компенсациите за бизнеса и потребителите, но въпросът е как ще се финансира всичко това. Затова казваме, че е важно да има мнозинство, което да поеме отговорност за тези политики, защото ситуацията в Европа и у нас ще се влошава драстично", каза след срещата Йордан Цонев, който не е оптимист, че "ще има пълно мнозинство в парламента".

"Продължаваме промяната" повториха, че законопроектите по Плана за възстановяване и устойчивост трябва да са приоритет в новия парламент, защото "2.6 млрд. са на карта".

"Нито за секунда, нито молекула, не е имало заблуда, че това са преговори за формиране на управленско мнозинство. Говорихме, че ПП ще бъдем конструктивна и предвидима опозиция с ясни мерки и позиции", увери Калина Константинова след срещата.

Част от приоритетите на бившите управляващи от ПП предвиждат увеличаване на минималната работна заплата на 50% от средната, увеличаване на пенсиите с 20%, нова дефиниция за енергийна бедност и 2 тарифи за ток, газ, вода и парно на база на консумация, учителските заплати да са 125% от средната работна заплата, гарантиране на минимална работна заплата за младите сестри (1500 лв) и младите лекари (2000лв.).

Иначе ПП иска ограничаване на бюджетния дефицит до 3%.

Лидерът на "Български възход" Стефан Янев предварително обяви: "Няма да присъстваме на срещата на БСП, защото от точно подобен тип среща излизаме, където ясно е казано, че когато се гледа бюджетът за следващата година, най-добрият принцип е да го приема този, който ще го изпълнява".

Предишните срещи

Това е четвъртата работна среща между представители на парламентарно представени партии преди откриването на 48-то НС.

Първата бе посветена на обичайното разпределяне на стаите в парламента и определяне на подредбата на групите в пленарната зала. На нея обаче бе повдигнат въпроса за официалните гости на първото заседание на НС. Тогава от ДБ се обявиха против това да бъде изпращана покана на посланика на Русия у нас Елеонора Митрофанова. Идеята получи подкрепа само от ПП, а след като се разбра за този разговор и от ГЕРБ се обявиха срещу присъствието на Митрофанова, същото направиха и от ДПС.

Така се стигна до нова среща по инициатива на ДБ, на която все пак бе взето решението посланиците на Русия и Беларус да не бъдат канени. След това дойде нова покана за нова среща. Този път от ГЕРБ, които решиха да "надцакат" с още по-"анти-Путин" тема и предложиха президентът на Украйна Володимир Зеленски да бъде поканен да отправи видеообръщение на първото заседание на новото Народно събрание.

Идеята не получи подкрепа, но в същия ден БСП, която се обяви твърдо против това на Митрофанова да не се праща покана и това Зеленски да изнася реч, обяви че кани партиите на провелата се днес среща за цените и проектобюджета за следващата година.

Интересно е, че първата политическа сила ГЕРБ, чиято е отговорността да състави правителство, още на 4 октомври заяви намеренията си да води преговори чрез контактни групи и външни посредници с останалите партии, все още не е провела нито една подобна среща.

В понеделник се разбра, че посочените от Бойко Борисов посредници Росен Плевнелиев и Соломон Паси ще започнат тези разговори на 20 октомври, първия ден след старта на парламента. Покани ще бъдат отправени до всички партии без "Възраждане".