БСП и бизнесът са против обещаната на Макрон подкрепа за командированите

Българската стопанска камара (БСК) и БСП се обявиха във вторник против промените в директивата за командированите работници, за която премиерът Бойко Борисов и президентът Румен Радев дадоха макар и уклончива подкрепа при посещението на френския президент Еманюел Макров във Варна миналата седмица.

Основната цел на тридневната обиколка на Макрон и срещите му с лидерите на Австрия, Чехия, Словакия, Румъния и България, бе реформата на директивата за командироване на работници в ЕС. Директивата от 1996 година дава право на предприятие от ЕС да изпраща временно свои служители в друга страна от Евросъюза, които трябва да получават минималната заплата в приемащата страна, но продължават да им се плащат осигурителни вноски в изпращащата страна.

Освен това според сегашния текст командированият работник има право да работи в дадена страна от ЕС като „командирован“ три години, а Европейската комисия обмисля да намали срока на две години. Макрон предлага този период да бъде не повече от година, като според него пролуките в сегашното законодателство са причина за “социален дъмпинг“ - осигуряване на евтина работна ръка, заобикаляйки националното законодателство.

БСП е против да спонсорираме чужди осигурителни системи

Мярката, която се ползва с подкрепата на българските синдикати, тъй като се очаква да осигури по-справедливи условия на труд, беше разкритикувана от лидера на БСП Корнелия Нинова във вторник. Според нея предложенията от френската страна крият рискове и нарушават принципа на свободно движение на хора, стоки и капитали.

"Ние сме против Европа да се развива на две скорости. Смятаме, че предложенията, които идват от френска страна, застрашават някои основни принципи на Европейския съюз. Мога да дам пример със свободното движение на хора и стоки", каза Нинова.

“Например, принципът за свободно движение на хора, стоки, капитали може да бъде застрашен с предложението да се ограничи във времето, и колко време може да стои един български работник на територията на европейски държави. Притесняваме се и от заплаха за друг основен принцип – за равните права на европейските граждани. Ако тези предложения станат факт, ние ще наливаме пари в осигурителните системи на други държави-членки. В НОИ и без това има дефицит“, заяви тя.

Думите ѝ имат малко общо с действителността, тъй като никой не иска да ограничава правото на движение, на пребиваване и на работа в друга страна от ЕС, а само възможността за работа под формата на безкрайно „командироване“.

"Кога чуждите търговски вериги в България ще плащат на една продавачка минималната ставка в тяхната страна“, попита патетично Нинова пак без никаква връзка с темата.

„Кога големите корпорации ще плащат в България данъците, които изнасят от тук. Ако това стане факт - ние ще наливаме пари в осигурителните системи на други държави членки. Това не е антиевропейско говорене. Пак някой ще се хлъзне по темата: "БСП са антиевропейци". Не, не сме. Не трябва да се привнасят политики, които задълбочават разделението", коментира още соцлидерката.

Евродепутатът Петър Курумбашев заяви, че трябва да се обърне внимание не само на социалния дъмпинг, но и на корпоративния. "Не можеш да плащаш на български и румънски цени, а да искаш немски социални осигуровки", заяви Курумбашев.
“Странно е, че социалният министър Бисер Петков отсъства от тези разговори. Бойко Борисов прие безусловно тази директива. Президентът Румен Радев изрази по-различно мнение и то е сходно с нашето, че трябва да се гледат и националните интереси", каза още Нинова.

От БСП ще подготвят парламентарни въпроси към различни министри по тази тема.

БСК: Предлаганата промяна е атака срещу единния пазар

Българската стопанска камара (БСК) също излезе във вторник с позиция за запазване на действащата Директива 96/71/ЕО за командироване на работници в настоящия ѝ вид.

“Директивата, заедно с допълнителната директива за прилагането ѝ, осигуряват необходимата рамка за гарантиране на свободното предоставяне на услуги в целия ЕС, като същевременно адекватно защитават командированите работници“, смятат от бизнес организацията.

Миналата седмица премиерът Бойко Борисов изрази готовност България да подкрепи плановете на френския президент Еманюел Макрон за затягане на европейските правила по отношение на т.нар. командировани работници от по-бедните страни на ЕС при посещението му във Варна, се припомня в документа.

“Предложението за промяна на директивата е атака срещу единния пазар и подкопава конкурентната позиция на чуждестранните доставчици на услуги. Ако промените бъдат приети, това би попречило на трансграничната търговия и, следователно – на общия растеж и създаването на работни места, както и на сближаването в ЕС“, посочват от БСК.

“Съгласно основните правила на Единното европейско пространство и на Договора за функциониране на ЕС, компетентността за определяне на правила за възнагражденията се носи от всяка държава-членка на ЕС. Всяко отклонение от тези принципи ще постави под въпрос самите устои и бъдещо развитие на ЕС“, твърдят от БСК.

Според организацията въвеждането на протекционистки мерки под знака на "реформиране" на трудовия пазар в ЕС и борба със “социалния дъмпинг“ е стъпка към дезинтеграция на единния пазар, селективно прилагане на правилата към новите държави-членки и отказ от конкуренцията.

“Подобно грубо вмешателство в националното законодателство на отделните страни отваря вратата за бъдещи претенции, вкл. поставянето последователно на въпроса за “данъчен дъмпинг“, “осигурителен дъмпинг“, “здравен дъмпинг“ и т.н., а това би срутило фундамента на общия европейски пазар и поставя под съмнение замисъла на неговите създатели“, коментират от БСК.

Оттам посочват, че политическите обещания не трябва да бъдат за сметка на свободния европейски пазар и конкуренцията. “Подобни ключови решения не могат да се взимат, без да е налице консенсус сред заинтересованите страни, както на национално, така и на общоевропейско ниво“, се казва в позицията на БСК.

Може ли България да извлече ползи?

Според бившия социален министър Ивайло Калфин страната ни може да използваме реформите по повод "социалния дъмпинг" в интерес на българските работници.
“Въпросът е преди всичко политически и той не е свързан само с кампанията на френския президент. Този въпрос се повдигна преди 2-3 години от няколко държави от Европейския съюз – това бяха Франция, Люксембург, Швеция, които поставиха въпроса, че тогава, когато в техните страни работят работници, които са на трудов договор от друга страна-членка на Европейския съюз – и това са командированите работници, на практика те заобикалят националното законодателство – националното законодателство на приемащата страна, тъй като трудовите им договори не съответстват и не е задължително да съответстват на трудовото законодателство на приемащата страна. А в Европа не е унифицирано трудовото законодателство – то е национално до голяма степен“, обясни Калфин пред БНР.

Той обаче посочи, че едва 0.3 от работната сила в ЕС е ангажирана по този начин и проблемът не е толкова голям, колкото изглежда.
“Ние можем да използваме този въпрос, ако по подходящ начин се промени законодателството, така че да гарантираме на българските работници в чужбина добри условия“, смята Калфин.

Той даде пример, че приемането на минималните стандарти на приемащата страна за заплащане, е промяна в правилна посока, но отхвърли предложението за ограничаване на срока за командироване на работници.

Ивайло Калфин отбеляза още, че обсъжданите промени в някои от европейските регламенти, свързани със свободното движение на хора, са провокирани от т.нар. "социален туризъм" и миграцията на хора, които искат не толкова за работят, колкото да се възползват от щедрите социални системи в други страни от ЕС.

“Това са процеси, които трябва да приемем – те няма да ограничат свободното движение на хора, които искат да работят, те ще ограничат свободното движение на хора, които искат да злоупотребяват с чужди социални системи, каза Калфин.

Според друг бивш социален министър и понастоящем директор на Балканския институт за труда и социалната политика Иван Нейков "социалният дъмпинг" е по-скоро вътрешнополитическа тема за Франция, отколкото проблем на ЕС.

“С цялото уважение към френския президент, според мен това е по-скоро вътрешнополитическа тема за Франция, отколкото да е един сериозен проблем за целия Европейски съюз. Уредбата, която в момента имаме - и Европейското законодателство и националното ни законодателство, Кодексът на труда (българският Кодекс на труда) беше изменен преди няколко години именно с оглед да бъде хармонизиран с директивата на Европейския съюз, всъщност дава отговор на този въпрос“, каза Нейков пред БНР.

“Български гражданин, командирован в страна членка, трябва да получава не по-малко от минималната работна заплата за съответната държава, където работи - и от тази гледна точка имаме уредба, но пак казвам: Какво иска френският президент? Френският президент иска да издърпа ушите на френските работодатели, които са готови да вземат български работници, на които да плащат по-малко, отколкото плащат на френските работници. Затова казвам, че това е по-скоро вътрешнополитически проблем, да не говорим че скоро бяха изборите и в крайна сметка, когато обещаеш нещо, трябва да го изпълняваш“, допълни Нейков.

По думите му проблемът със "социалния дъмпинг" е нормалният проблем - това е разликата в цената на труда в тези 28, все още 28 държави, които са в ЕС.