БСП и ДПС извършиха подлост и трябва да бъдат наказани

Това, което се случи вчера в българския парламент, прехвърли всякакви граници на допустимото. Опитът на управляващите да елиминират своите политически противници, прекроявайки в последния момент изборното законодателство, не е просто и само непочтен, нагъл и вреден за нашето общо бъдеще. Той е и подъл. БСП и ДПС извършиха подлост и тази подлост трябва да бъде наказана.

Драстичните изменения в изборното законодателство, гласувани само три месеца преди изборите, могат да бъдат определени само по един начин: като Закон за нов мандат на тройната коалиция. Целта е очевидна: да бъде елиминирана дясната опозиция и да бъде постигната служебна победа на изборите: мачът да бъде продаден още преди да е игран. ГЕРБ да бъде оставена без избор – и да трябва или да се съгласи на коалиция с БСП, или да остане в опозиция – и неразчленимата вече двойка от БСП и ДПС да управлява отново.

Това е подло и тази подлост трябва да бъде наказана.

Този закон бойкотира демокрацията, той минира нейната морална основа. Законодателното прекрояване на правилата в полза на властта е по същество антидемократичен акт. И е първа стъпка към диктатурата. Той е и нещо повече: прекрояване на българските геополитически приоритети, ревизия на пътя ни към цивилизования свят.

Целият досегашен мандат на БСП и ДПС не просто говори, той крещи за тази перспектива. Под властта на тройната коалиция се превърнахме в най-корумпираната страна в Европа; бяха предприети безпрецедентни мерки за ограничаване на наглата крадливост на новата партокрация; бяха блокирани стотици милиони евро, отпуснати на страната ни за повишаване на нейния стандарт; бяхме с основание наречени “троянският кон на Русия в ЕС”.

Това е национално унижение. Още един мандат на тези национални предатели ще ни извади от цивилизована Европа и ще ни запрати в Азия – в орбитата на Путинова Русия. Комуто харесва това бъдеще, нека гласува за тях. Но и нека помни, че в един решаващ момент е предал родината си.

Подменяйки изборното законодателство, управляващите промениха изцяло правилата на играта, които важат в нормалния демократичен свят. Те използваха българския съд със същата цел – да предотвратят регистрацията и явяването на избори на дясната коалиция между СДС и ДСБ. Няма как по друг начин да се тълкуват мотивите за отказа на фирменото отделение на СГС да впише новото и законно избрано ръководство на СДС в своите регистри. И няма как да се определят аргументи като абсурда, че тайния вот на всички членове на СДС бил “недемократична” изборна процедура – освен като откровено политически.

Тройната коалиция гарантира своите кражби от европейските фондове и българските данъкоплатци с неработещо правосъдие и тотална липса на справедливост, но направи и нещо повече: превърна съдебната власт в инструмент за разчистване на политически сметки.

Това е опасно – и нещо повече – това е подло. И тази подлост трябва да бъде наказана.

Сергей Станишев използва своята власт, за да дисквалифицира по всякакъв начин и с всякакви действия политическите си противници – включително и чрез въвеждането на “извънредно положение” в столицата на България. И това бе направено прозрачно, пред очите на всички. Не по времето, когато благодарение на рекета на Румен Гайтански – Вълка София бе зарита с боклук. А след като кризата беше преодоляна – и за да бъде върнат в боклучения бизнес отново същия Вълк. Подобно използване на властта в полза на собствени политически интереси е опасно за всяка демокрация, но и нещо повече. То е нагло и подло. И тази подлост трябва да бъде наказана.

За българския премиер и неговата политическа шайка (съжалявам, но думата е точна – няма как по друг начин да бъдат определяни негодниците, които ни управляват) не бе достатъчна сервилността и услужливостта на държавните радио и телевизия и множеството негласни официози. Той предприе безпрецедентно дори за българския преход усилие да създаде медиен монопол и да си осигури медиен комфорт по време на изборите, използвайки държавната власт и нейните материални ресурси.

От няколко дни българската държавата е съдружник на Ирен Кръстева, чиято медийна корпорация владее вече една трета от българските вестникарски пазар – а благодарение на гласуваното от управляващите законодателство ще заеме монополни позиции в цифровизацията на електронните медии.

Този акт бе гарантиран от правителството с една откровено далавераджийска сделка с близката до ДПС дама, в която държавата се включи с миноритарен дял и от която медийната корпорация на Ирен Кръстева ще получи имотите на Националната агенция по приходите в центъра на столицата – на стойност десетки милиони евро.

Тези действия на управляващата политическа шайка са безпрецедентно посегателство спрямо свободата на словото и независимостта на медиите. Те са жест на директно корумпиране на медиите на най-високо държавно ниво.

Българският премиер има една любима политическа рожба и нейното име е Държавната агенция "Национална сигурност". ДАНС се роди в битката за влияние между Сергей Станишев и президентския наместник в правителството – Румен Петков. Тогава вътрешният министър бе принуден да подаде оставка заради тайната си среща с тъй наречените “братя Галеви” – дупнишките феодали, които от месеци са в ареста за рекет и организиране на престъпна група.

В същото време Алексей Петров, агентът на НСС под прикритие, който организира тази среща и на чийто терен се проведе тя, не само че не беше санкциониран, но беше и повишен в ранг на личен съветник на Петко Сертов в ДАНС – въпреки добре известните си контакти с престъпния свят. Чрез него и други подобни фигури Сергей Станишев на практика превърна ДАНС инструмент за оказване на политически натиск и острие за политическа разправа.

Последният пример: само един министър, Николай Василев, се противопостави на позорната сделка с Ирен Кръстева. Дни след това ДАНС започна разследване срещу него. Подобна употреба на тайните служби за политически цели е опасна: тя е връщане към традициите на Държавна сигурност. Тя е и подла – и тази подлост трябва да бъде наказана.

Сергей Станишев и неговата политическа шайка си даваха много ясно сметка, че законодателната екзекуция на българската опозиция няма да бъде посрещната с овации от мислещите български граждани. Затова си потърсиха политически мекерета, които да задействат гилотината вместо тях. И ги намериха – в лицето на глашатая на ДАНС Яне Янев, неговата “консервативна” партия и неколцина провокатори от СДС, използвани вече със същата цел – за бламиране и блокиране на дясната коалиция.

С техните подписи беше свършена мръсната работа вместо управляващите: беше внесено предложението за вдигане на изборния праг от за коалиции 4 на 8 процента. Това е подло и тази подлост е политическата идентификация на партията “Ред, законности и справедливост”.

След нея е ясно поне едно: няма никакъв консервативен проект, Джефри ван Орден напразно е бил път до София. Яне Янев и партийката му нямат нищо общо нито с консерватизма, нито със справедливостта, нито с българската опозиция. Те принадлежат към тройната коалиция и служат като нейно мюре, като нейни шутове и нейни момчета за мръсни поръчки. Тази роля е позорна и подла и тази подлост трябва да бъде наказана.

Как? Като им обърнем гръб – защото не заслужават повече. И като им повторим истината, която е видна от вчера: Яне Янев, Иван Колчаков, Георги Марков и компания са просто мекератата на тройната коалиция. Който иска нов мандат за сегашните управляващи, нека гласува за тях.

Подли са още много неща. Подло е да се хвалиш, че за четири години се построил шейсет километра магистрали, а подведомствените ти Батковци да сключват договори за стотици милиони с родните си братя – и да бастисват доброто име на България в очите на цивилизования свят.

Подло е да обещаваш на избирателите си да се бориш срещу корупцията и да поемаш гаранции да разрешиш казуса с царските имоти, а после да сключиш корупционно-коалиционна сделка с въпросния, с извинение, цар. Подло е се пишеш социалист и да обещаваш социална справедливост – и в същото време да къташ в най-висшия си партиен орган нагло охранени олигарси, на които да правиш подаръци от мащаба на Пловдивския панаир.

Подло е да говориш за “двойните стандарти” на ЕС към България, а сред твоите политически спонсори да са точно далавераджиите, съдени за доказани злоупотреби в размер 7.5 милиона евро. Подло е и техните авери в ЕС да са вече ефективно осъдени, а българския съд да бави топката по делата срещу реалните извършители – заради твоя политически чадър над тях.

Подло е да говориш за националната сигурност на България и в същото време да работиш за пълната ѝ енергийна зависимост от Русия.

Подло е да лъжеш хората с приказки за по-доброто им бъдеще, като в същото време подготвяш безумни мегаломански проекти, които ще висят на българската шия поколения наред.

Подло е да говориш за справедливост и да делиш властта с политическа корпоративна групировка, чийто лидер се пъчи с обръчите си от фирми и хвърля в лицето на хората предизвикателства от рода на това как не яхта, а летяща чиния би си купил, стига да имаше възможност.

Подло е да се гордееш с верую, отпечатано в пъстра книжка с название “Защото сме социалисти”, когато никакъв социалист дори не си, ами си най-обикновен комуняга – и не случайно и ти самият, и елитът на твоята властова свита са все синове или внуци на онези, които тормозеха България в течение на половин век.

Подло е цялото това време, с което ни удари тройната коалиция: прогизнало от корупция, затънало до шия в простащина, култивиращо липса на морални критерии, политическа амнезия и чалга-култура. Подло е и цялата тази четиригодишна подлост трябва да бъде наказана.

А ще бъде наказана, като ги изпратим там, където отдавна им е мястото: в историята. Затова нека си гласуват изборните капани, нека следващата седмица гласуват нова, по-висока изборна граница за коалиции.

Ние пък ще направим така, че тези капани да не проработят. Българинът има инструмент, с който да изрази протеста си – и това е неговия глас в предстоящите парламентарни избори.

Можем ли да го постигнем? Можем го. Стотиците хиляди, които бяха на митинга на Орлов мост през 1990-а, не са се стопили в небитието, нито пък са се присъединили към днешната каста от подлеци. Трябва само да си повярват, да се убедят, че има смисъл да се опитва отново и отново, че не сме овце, които някакви пастири водят накъдето им скимне, че съдбата ни – и личната, и общата – е в нашите собствени ръце.

Знам много добре възраженията, съмненията, аргументите против. Знам – защото и аз съм възразявал, съмнявал съм се и съм имал аргументи против – и продължавам да ги имам. Знам, че наличната десницата съвсем не е идеалният тим, че бъдещето, което би я очаквало като управляваща България, съвсем няма да е розово и безбурно.

Само че това е, с което разполагаме днес. Няма как и откъде да си внесем друго политическо представителство. Единственото реално оръжие, което имаме в ръцете си, е нашият избирателен вот.

В дългия си път съм имал и имам много съмнения, нанасяни са ми много рани, които болят и до днес, казвал съм открито и най-неприятните истини за тези, които днес водят дясната коалиция. Само че сега е време разделно – и загърбвам огорченията, оставям ги настрана. Ще гласувам за тях – въпреки всичко. И призовавам всички свои приятели – всички огорчени, наранени, изстрадали десетилетията на мизерния български преход да го направят.

Без тази подкрепа да е безусловна: защото една от причините, поради които сме на това дередже, е че не потърсихме овреме отговорност от тези, на които бяхме гласували доверие. Но и без лични амбиции – и само с една надежда – за повече истинност и автентичност в българския живот. Защото живеем във времена на подлост и тази подлост трябва да бъде наказана. И защото България заслужава по-достойна съдба. И всички сме отговорни пред нея.

*Публикуваме откритото писмо на Едвин Сугарев с незначителни съкращения