БСП и ГЕРБ единно предлагат да отпадне мониторинговият механизъм

Двама български евродепутати, представляващи управляваща и опозиционна партия у нас, застъпиха тезата, че мониторинговият механизъм по правосъдие и вътрешен ред за страната ни трябва да отпадне. Пред БНТ в сряда, часове преди да бъде представен докладът за напредъка на страната ни, Илияна Йотова от БСП и Емил Радев от ГЕРБ изразиха сходни позиции. 

Съгласието ни да бъдем подложени на мониторингов механизъм преди десет години е най-голямата грешка, от която следват и други неблагоприятни решения за България, каза Йотова. 

Според нея първо трябва да стигнем до консенсус за премахване на този механизъм, а след това да коментираме конкретните препоръки във всеки отделен доклад.

Очевидно е, че трябва да постигнем определени стандарти, но липсата на критерии, по които да бъде оценяван напредъкът, означава, че този мониторингов механизъм винаги ще бъде пречка за европейското бъдеще на България, посочи Йотова. Виждаме как именно наличието на доклад се използва като аргумент за неприсъединяването ни в Шенген, посочи тя.

Евродепутатът от ГЕРБ Емил Радев се съгласи по тази тема с колежката си.  Не получаваме ясен отговор години наред защо не ни приемат в Шенген, каза той. За съжаление няма критерии, от които да се прецени дали сме изпълнили всички препоръки на Европейската комисия, та мониторинговият механизъм да се прекрати.
 
В сегашната обстановка това може да се окаже опасно - заради имигрантския натиск се създава нова гранична полиция, но тя ще пази Шенген. При това положение България и Румъния може да се окажат буферна зона, посочи евродепутатът.

Време е да минем в голямата група на останалите европейски държави, няма защо непрекъснато да бъдем сочени с пръст, заяви Емил Радев.

Междувременно четирима представители на четири различни политически партии демонстрираха пълно разминаване в политическите позиции по критиките към страната ни от Брюксел.

Пред Нова телевизия народни представители от ГЕРБ, РБ, БСП и ПФ коментираха предварително известния вече, макар и като чернова, доклад. 

Въпреки че заедно с ГЕРБ поискаха оставката на ВСС, депутатите на Реформаторския блок демонстрираха много по-различно отношение от формацията на Борисов. 

“Премиерът иска да се скрие зад депутатите си. Основният адресат за неизпълнени ангажименти в този доклад е правителството. На второ място е ВСС, на трето място е прокуратурата. Ама защо не поискат оставката на главния прокурор? Защото не им стиска. Прокуратурата се е превърнала не в институция за разкриване, а за прикриване на престъпността“, коментира Атанас Атанасов, който заедно с Радан Кънев от ДСБ се обяви за опозиция на правителството.

На този фон депутатът от ГЕРБ Димитър Лазаров отказа да отговори на въпрос защо партията му няма претенции към Сотир Цацаров. Той заяви, че декларацията за оттеглянето на ВСС няма общо с доклада на Брюксел. След това Лазаров каза, че всъщност не били чели документа, тъй като щял да бъде представен официално в сряда по обед.

“Последните седмици скандалите във ВСС са почти ежедневие. Миналата година лятото се говореше, че ВСС ще изгради критерии за натовареност, за пътна карта. Очаквахме след измененията в Конституцията ВСС да започне да изготвя вътрешни правила за разделянето си“, заяви Лазаров.

На това Атанасов репликира, че единствената политическа сила, която два пъти в парламента е искала оставката на ВСС, е Реформаторският блок.

Валери Жаблянов от БСП бе най-радикален и предложи изобщо да не се обръща внимание на докладите на Европейската комисия.

“Не можем тази конституция да я променяме с всеки евродоклад, още повече че тези доклади оказват негативно влияние върху страната. Не можем да внасяме напрежение всеки път, когато някой почне да пише доклад. Това е един вреден доклад и България би следвало да въведе ред в диалога си с Европейската комисия“, каза Жаблянов.

Той се възмути и от това, "че докладът трябва да се позовава на нерегламантирани изтекли в медиите записи“.

Емил Димитров от Патриотичния фронт определи призива за оставка на ВСС като явна намеса на изпълнителната и законодателната власт в съдебната.

“Ако с призиви се правят реформи, защо правим реформи“, попита той.