БСП и ГЕРБ се замерваха с присъдите на съда в Страсбург

снимка БГНЕС

Лидерът на БСП Корнелия Нинова призова в сряда правителството да заведе искове срещу политици, които са станали причина за присъди срещу България пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Тя визираше основно премиера Бойко Борисов и бившия вътрешен министър Цветан Цветанов. Това настояване доведе до дълъг, но безплоден скандал с ГЕРБ за вината за полицейското насилие и неизгодните енергийни сделки през последните десетина години.

Корнелия Нинова взе повод от годишния доклад за изпълнението на решенията на съда в Страсбург, който се внася от правосъдния министър. Тя обяви, че българското законодателство позволява да се заведат ответни искове срещу политиците, които са причинили вреди на граждани умишлено или поради груба небрежност, а след това гражданите са осъдили държавата. Според Нинова всеки трябва да носи отговорност като плати от джоба си. Тя не спомена кой е този закон, който цитира.

Нинова се обърна към премиера Бойко Борисов с въпрос кога ще заведе дело срещу себе си, защото заради него страната ни е била осъдена по едно дело за 55 000 евро.

"Кога ще изпълните закона и ще заведете дело срещу Цветан Цветанов за шест дела, по които сме осъдени за 120 000 евро? Интересно ще е - Борисов срещу Цветанов, но в името на народа", попита Нинова.

Данаил Кирилов (ГЕРБ) я репликира да каже като юрист кой закон цитира.

"Когато вие осъдите себе си за (приватизацията на) "Техноимпекс", тогава питайте Бойко Борисов кога ще съди себе си. Когато вие осъдите Румен Овчаров за (проекта АЕЦ) "Белене" и за "процедурата", която тогава произведе, тогава питайте кога Борисов ще съди Цветанов", каза Данаил Кирилов.

Разговор, лишен от разум

Законът за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) дава възможност на държавата да заведе регресивни искове към своите служители, ако техните действия са дали повод на гражданите да я осъдят. Тази възможност обаче е много силно ограничена и то до голяма степен разумно. Държавата може да заведе регресивен иск срещу свой служител, ако той е извършил престъпление, с което е довел до накърняване правата на гражданин.

Без това ограничение, съществува сериозен риск прокуратурата и съдилищата да блокират заради опасността да се търси лична отговорност от всеки магистрат за всяко действие по служба.

Борисов, Цветанов, Овчаров...

Бруталните полицейски акции и изказванията на Цветан Цветанов доведоха до седем присъди срещу България пред съда в Страсбург. Обезщетенията по тези дела са в размер на 123 000 евро. Бившият вътрешен министър отказа дори да се извини за стореното.

Акцията на МВР срещу Тодор Димов – Чакъра, която доведе до смъртта му, доведе до осъждане на България за 55 000 евро. Операцията бе ръководена лично от Бойко Борисов като главен секретар на МВР. Тогава полицията използва гранатомет, за да обстрелва Чакъра, който логично бе намерен убит в скривалището си.

Прътът в колелата на тезата на Нинова е, че Цветанов и Борисов не са били обявени от съда за престъпници. Контраатаката на ГЕРБ за "Техноимпекс" и АЕЦ "Белене" също бе напълно лишена от смисъл.

Прокуратурата води серия от разследвания за "Белене", но досега нито едно от тях не е дори внесено в съд. Бившият енергиен министър Румен Овчаров има обвинение за отдаването под наем на активите на "Мини Бобов дол". Преди две години и половина той бе обвинен и за старта на проекта "Белене", но по това дело няма никакво движение. Поради тази причина е абсурдно да се твърди, че държавата може да има финансови претенции към бившия министър на енергетиката.

Приватизацията на "Техноимпекс", която е плод на усилията на Корнелия Нинова през 2001 година, също е била проверена от прокуратурата. Изводът е, че престъпление няма.

Кажете какво не ви харесва?

Междувременно управляващите отхвърлиха без дебат разумния законопроект на Крум Зарков (БСП), който целеше да се намалят осъдителните присъди срещу България пред съда в Страсбург.

Проектът, внесен миналата пролет, предвиждаше граждани и фирми да могат да съдят държавата пред български съд за нарушения на Европейската конвенция за защита правата на човека. На този фон България е най-често осъждана пред съда в Страсбург за липсата на ефективни вътрешни средства за защита на гражданите.

При първото гласуване предложението на Зарков бе подкрепено от 60 депутатите, 2 бяха "против", а 99 "въздържал се".

"Сигурен съм, че колегите са се объркали, не казвате какво не ви харесва, знаете, че законът е необходим, знаете, че е важно, след пет минути ще гледаме доклад защо ни осъждат в Страсбург. Не се инатете, поне кажете с какво не сте съгласни!“, призова Крум Зарков.

Нямаше отговор. При следващото гласуване само 57 бяха "за", 34 бяха "против", а 63 "въздържали се".

Много по-късно Данаил Кирилов обясни, че проектът на Крум Зарков е твърде неясен, липсват процедури и надали ще помогне с нещо.

Споделяне

Още от България

Трябва ли България да спре Северна Македония за ЕС?