Урок по патриотарство в парламента

БСП и ГЕРБ видяха турска заплаха за българските граници, "Атака" иска НАТО да ни защити

ДПС призова България и Турция възможно най-скоро да изчистят недоразуменията

Посещение на Реджеп Тайип Ердоган в София през 2008 г.

Партиите разиграха в петък открит урок по патриотарство, като всички парламентарни групи излязоха с позиции за изказването турския премиер Реджеп Тайип Ердоган за Тракия и "нашата жива история в Европа".

 

Президентът и правителството вече "осъдиха" изказването на Ердоган, а турският външен министър Ахмед Давутоглу обясни пред българския си колега Кристиан Вигенин, че "в съвременния свят в двустранните отношения в никакъв случай не може да става дума за промяна на държавни граници", но депутатите в петък се заеха със "заклеймяването" на Анкара.

 

От ГЕРБ обявиха, че "никой няма право да предявява каквито и да е териториални претенции към България", от БСП припомниха "нашата отговорност пред паметта на избитите", а от "Атака" поискаха НАТО да защити България.

 

Лидерът на ДПС Лютви Местан пък призова България и Турция във възможно най-кратки срокове да изчистят всички недоразумения.

 

"Стратегическият интерес на България е свързан с поддържането на добри междусъседски отношения. Това трябва да е посоката на развитие на двустранните отношения. Радикални взаимоотношения е възможно най-страшният сценарий, който трябва да избегнем", заяви Местан.

 

По-рано тази седмица по време на предизборна обиколка в Кешан край Одрин Ердоган заяви: "Тракия е едновременно и Солун, и Комотини, и Ксанти, тя е също Кърджали и Вардар, ако се върнем малко по-назад, тя е Скопие и Прищина, тя е Сараево.... Тракия е жив свидетел на нашата обща история в Европа. Тя представлява цялото ни минало в района. И днес Тракия с Одрин, Текирдаг, Къркларели и, естествено, Истанбул, се намира в центъра на всички наши отношения в района на Балканите ".

 

Тези думи обаче бяха разчетени от България като териториални претенции.

 

От ГЕРБ излязоха с декларация, според която "никой няма право да предявява каквито и да е териториални претенции към България".

"Не приемаме в 21 век да се правят изказвания, кореспондиращи с териториалната цялост на България. Настояваме за европейската перспектива на всяка една страна", се посочва в текста.

 

Според партията на Бойко Борисов всякакви подобни изявления трябва да се правят с внимание и уважение към историята, но и с поглед към бъдещето.

"Коалиция за България" също излезе с декларация, като посочи, че приема с "дълбока тревога последните изявления на официални представители на Анкара, които обявяват за турска територия региона на Тракия, включвайки Кърджалийска и Разградска област".

"Това е опасен прецедент, който вреди на добросъседството, не допринася за развитието на двустранните отношения, това е езикът на други времена, "който разравя жаравата на миналото и минира пътя към бъдещето", заяви депутатът Минчо Минчев.

 

"Нашата отговорност пред паметта на избитите ни задължава да припомним на света за погрома и разорението на българите от Източна и Беломорска Тракия. Да продължим да се борим за справедливо овъзмездяване на наследниците им, да работим за просперитета и мира на Балканите. Етническото прочистване и обезбългаряване на Тракия е безпрецедентно и би било престъпление да бъде забравено", се посочва още в декларацията на левицата.

От "Атака" директно настояха правителството да поиска от НАТО да гарантира териториалната цялост на страната заради изказванията на Ердоган.

 

Депутатът Станислав Станилов посочи, че изявлението на Реджеп Тайип Ердоган за Тракия е абсолютно неприемливо. "Призоваваме министъра на външните работи да извика посланика на Турция в България и да му връчи протестна нота от името на българското правителство", заяви Станилов.

 

Националистите искат българският външен министър да инициира среща на външните министри на засегнатите страни, които да излязат с обща декларация за турските претенции към териториите на Босна и Херцеговина, Гърция, Македония, Сърбия и България.

 

"Правителството трябва да се обърне с питане към ЕК възможно ли е Турция да има статут на кандидат за член в ЕС, когато има претенции към териториите на своите съседи и възможно ли е да се водят преговори при тези условия", каза Станилов.

 

Станилов посочи, че Ердоган ислямизира съседна Турция, а действията му крият огромна опасност да се ислямизира и турската диаспора и в България.

 

Лидерът на ДПС Лютви Местан от своя страна посочи, че последният открит проблем със съседна Турция беше решен в далечната 1997 г. след посещението на тогавашния президент на България Петър Стоянов.

"Аз бях член на делегацията му, когато приключи последният проблем, свързан с границата на река Резовска. Няма необходимост от провокирането на излишни страхове. Българските политически партии могат да бъдат единни по отношение минимум на това, че днешните граници на България са наистина свещени и неприкосновени. Границите на Република България са неприкосновени и защитени”, заяви Местан.

"Разбира се, че всички имаме съзнанието, че Балканският полуостров е натоварен с много историзъм. Погледът назад към историята, боравенето с историческите факти, когато става въпрос за съвременната им интерпретация, е въпрос на политическа отговорност и прецизност. И между България и Турция няма открити въпроси. Отношенията между България и Турция са образец за междудържавни отношения”, добави Лютви Местан.

На фона на острите изявления от българска страна турският външен министър Ахмед Давутоглу заяви пред българския си колега Кристиан Вигенин, че в съвременния свят в двустранните отношения в никакъв случай не може да става дума за промяна на държавни граници.

Давутоглу е подчертал, че българо-турските отношения са били и ще бъдат пример за добро сътрудничество на Балканите. По думите му те трябва да бъдат фокусирани върху общите интереси и визии за бъдещето.

Двамата външни министри са разговаряли в Ереван, където Вигенин пое ротационното председателство на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество, съобщиха от външното министерство.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Защо главният прокурор размахва пръст на политици?