БСП и патриотите ще искат по-високи пенсии в Бюджет 2020

Бизнесът: Всеки трети болничен е съмнителен и е признак за "упадък на нравите"

Снимка: БГНЕС

Левицата и "Обединени патриоти" ще направят предложения за увеличение на пенсиите през 2020 г. извън заложеното от правителството.

Това стана ясно по време на обсъждането на бюджетите на държавата, НОИ и здравната каса на съвместно заседание на парламентарните комисии по бюджет, социална политика и здравеопазване. В крайна сметка, и трите бюджета бяха одобрени на първо четене.

В последните няколко години в държавния бюджет не се приемат никакви предложения на опозицията.

БСП иска преизчисляване на пенсиите

Калин Поповски от "Обединени патриоти" обяви, че групата ще настоява за увеличаване на размера на минималната пенсия над заложените 233 лв. Патриотите все пак подкрепиха бюджета на НОИ с аргумента, че макрорамката е добра и има приличен процент на допълнително финансиране от държавния бюджет.

БСП не подкрепя бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО), защото "продължава тенденцията на затвърждаване на най-ниските нива на бедност в ЕС". Левицата за трета поредна година ще поиска преизчисляване на пенсиите.

Виолета Желева от БСП заяви, че "гръмко" афишираното увеличаване на пенсиите с 6.7 на сто от 1 юли 2020 година е единственото положително нещо в бюджета на ДОО, но процентът е недостатъчен. От левицата продължават да твърдят, че символичното увеличение ще разшири ножицата между старите и новите пенсии, което създава поколенчески конфликт, а минималната пенсия остава много под линията на бедността..

От пенсионерските организации също поискаха пенсиите им да бъдат преизчислени със средния осигурителен доход за 2015 г., а минималната трудова пенсия да стигне линията на бедността.

Горанов: По-високи пенсии само при по-високи доходи

Финансовият министър Владислав Горанов обаче обяви, че преизчисляването на пенсиите няма как да се случи, без да се наруши балансът на пенсионната система, а единственият реален вариант за по-високи пенсии е повишаване на доходите на работещите.

Горанов подчерта, че в тази връзка държавата ще продължи да "натиска" бизнеса да вдига заплатите, като увеличава възнагражденията в бюджетната сфера с 10% и минималната работна заплата от 560 лв. на 610 лв. "Рекламирането на евтиния труд и България като дестинация за евтина работна сила вече не е модерно", каза финансовият министър.

Той коментира още, че евентуалното административно увеличение на пенсиите би било "краткосрочно решение, граничещо с популизъм, защото това означава дестабилизиране на пенсионната система в краткосрочен период, формиране на огромни нови задължения за нея и държавата и стигането в един момент до промяна на осигурителната тежест или ограничаване на размера на пенсиите, както в някои държави".

ДПС: Средната пенсия ще скочи с едва около 30 лв.

Председателят на социалната комисия Хасан Адемов от ДПС обяви, че партията няма да подкрепи бюджета на ДОО, защото с него не се решава нито един от системните проблеми на социалното осигуряване.

Всички фондове, с изключение на "Трудова злополука и професионално заболяване", са на дефицит. Не са видими резултати от реформата, стартирала в началото на 2016 година. Очакваното средногодишно намаление на броя на пенсионерите, когато става въпрос за пенсии за осигурителен стаж и възраст, е с около 7 000. Общо около 12 000 е намалението на хората, които ще имат право на пенсия през следващата година, като намалението им не е само заради законодателни решения, а по естествени причини, коментира Адемов.

Тенденцията за намаляване на зависимостта на бюджета на ДОО от държавния бюджет е радваща, но трансферът от държавния бюджет нараства с около 200 млн. лв. и достига впечатляващите 4.3 млрд. лв., каза Адемов.

Той коментира, че въпреки сериозния ръст на приходите от осигурителни вноски с около 580 млн. лв. и увеличените със 730 млн. лв. разходи за пенсии, ефектът върху средния размер на пенсиите е едва около 30 лева – от 381 лв. на 412 лв.

ДПС няма да подкрепи и предложението минималният осигурителен доход за земеделските стопани да се вдигне от 400 лв. на 610 лв.

"Когато говорим за солидарност за земеделските производители, не бива да изпускаме и солидарността за друг фонд, отнасящ се до сектор "Сигурност", посочи Адемов и допълни, че там необвързаността между осигурителен принос и осигурителни плащания е 147 милиона лева.

НОИ обаче изнесе данни, че от близо 93 000 земеделски стопани едва 36 000 се осигуряват.

Бизнесът: Всеки трети болничен е под съмнение

Бизнесът за пореден път се оплака от запазването на ситуацията с болничните. По думите на председателя на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев при един и същ брой на наетите в страната от 2012 г. насам болничните са се увеличили два пъти, а разходите за тях - три пъти. Велев добави, че за следващата година е заложен нов ръст от 11% на разходите за болнични, плащани само от НОИ, а първите три дни се плащат от предприятията.

Според бизнеса всеки трети болничен лист е под съмнение, което води до 2 милиарда по-малък БВП, по-малко приходи в бюджета и "упадък на нравите", защото възнаграждението на "отсъстващия по болест специалист, който е на плажа, се изработва от неговите колеги". "Ние предложихме първия ден да не се изплаща от никой, а следващите три дни, както досега от предприятията, така НОИ ще направи икономии. От спестените пари от изчаквателния срок може да се увеличи максималният размер на пенсиите, както искат синдикатите", каза Велев.

КНСБ иска 250 лв. минимална пенсия

КНСБ предлага от 1 юли 2020 г. тази минимална пенсия да се увеличи от 219.43 лв. на 250 лв., или с 14 на сто.

По този начин 850 хиляди пенсионери ще получат това увеличение.

От КНСБ са изчислили, че допълнителният разход за тази мярка не е пренебрежим - около 80 млн.лв., но е напълно постижим.

КНСБ иска и увеличение на максималната пенсия до 45% от максималния осигурителен доход от 3000 лв., което е 1350 лв.

Предложението ще засегне 40 500 души, сред които около 28 000 човека, на които в момента действителният размер на пенсията е "отрязан" от тавана. Ако предложението на КНСБ се приеме, почти половината от тези 28 000 души ще получават занапред действителния размер на пенсиите си, се посочи синдикатът.

Допълнителният финансов ресурс, необходим за реализация на искането на КНСБ, е под 28 млн. лв.

Още по темата
Още от Бизнес