БСП иска по-висок дефицит и по-голяма роля на държавата в бюджет 2004

БСП ще пледира за увеличаване на преразпределителната роля на държавата и за увеличаване на бюджетния дефицит при обсъждането на проектобюджет 2004 в парламента. Това стана ясно от организираната от Коалиция за България предварителна дискусия, на която бяха поканени представители на синдикатите и на работодателските организации.

Освен депутати от левицата и представители на ръководството на партията, като експерти на БСП на бюджетната дискусия се появиха куп лица от екипа на кабинета Виденов. В парламента дойдоха икономическият съветник на Жан Виденов проф. Иван Ангелов, тогавашният земеделски министър Кръстьо Трендафилов, заместникът на Румен Гечев Ганчо Ганчев, шефът на АП Веселин Благоев, бившите председатели на бюджетната и на икономическата комисия Кирил Желев и Никола Койчев, ексдепутатът Стефан Стоилов и други.

Позицията на БСП на дискусията бе представена от депутата Петър Димитров. Основната теза на левицата е, че трябва да се увеличи преразпределителната роля на държавата в бюджет 2004 от предлаганите 38.2% на 40 на сто, както и бюджетния дефицит. Проф. Стефан Стоилов заяви, че практиката от изминалите години показала, че нямало опасност по-големия бюджетен дефицит да доведе до инфлационен натиск.

Целта на увеличаването на разходите, според левицата, е да се решат проблемите, свързани с подготовката на България за присъединяване към ЕС. От БСП обаче не посочиха нито един конкретен проблем или начин за неговото решаване, а само повториха тезата на Ахмед Доган, че трябва да се обнови инфраструктурата. Проф. Стефан Стоилов подкрепи искането на ДПС, обяснявайки, че инвестициите в инфраструктурата не били бързо възвръщаеми, затова частните инвеститори не се интересували от тях.

Освен за инфраструктура обаче, от БСП предлагат с пари от фискалния резерв да се финансират реформите в социалната сфера. Уточнение за какви реформи става дума, на дискусията не бе направено. След нея лидерът на социалистите Сергей Станишев заяви пред медиите, че най-големият приоритет в бюджет 2004 трябва да бъде здравеопазването и за него държавата трябва да отдели поне 5% от Брутния вътрешен продукт, но срещу ясна програма за реформи, която не бе уточнена. Същият процент днес бе поискан и от синдикатите.

От левицата критикуват подготвения от кабинета Сакскобургготски бюджет, че в него липсват приоритети и почти всички сектори догодина ще получат малко увеличение спрямо тази година. Там пък, където се давало повече - в здравния и съдебния сектор, не било срещу ясно разписани програми за реформи.

Освен идеите си как да се изхарчат парите от фискалния резерв, от БСП предлагат още да се въведе нулева ставка за данък печалба при реинвестиции, диференцирана ставка по ДДС - двойно намалена за хляба, млякото и лекарствата, както и да се създаде държавен гаранционен фонд по европрограмата САПАРД, с парите от който държавата да гарантира кредитите, които частните земеделски стопани теглят.

На дискусията стана ясно още, че БСП вече е започнала преговори със съуправляващото ДПС, за да договори с Доган подкрепа за някои искания на левицата по бюджет 2004. Една от темите на преговорите било да не се допусне намаляване на обезщетенията за болничните, което правителството одобри преди дни по предложение на финансовото министерство като мярка срещу фалшивите болнични и източването на пари от НОИ. От синдикалните организации на КНСБ и КТ "Подкрепа" обявиха по време на дискусията, че ако предложението на кабинета мине през парламента, профсъюзите ще съдят българската държава в Страсбург.

Представителите на поканения от БСП бизнес - съюза на работодателите, стопанската камара и търговско-промишлената палата - ясно показаха несъгласието си с двете основни цели на левицата. Работодателите не одобряват нито увеличаването на бюджетния дефицит, нито на преразпределителната роля на държавата. Още преди дни те реагираха негативно на увеличението от страна на правителството на преразпределителната роля на държавата от 37.9% в бюджет 2003 на 38.2% през 2004-та. Председателят на стопанската камара Божидар Данев обяви, че бизнесът е против харченето на пари от резерва за инфраструктура, защото това ще увеличи дефицита и защото при несъвършения към момента закон за обществените поръчки държавата не може да се гарантира ефективно усвояване на тези пари.

По време на споровете за преразпределителната роля на държавата, зам.шефът на КНСБ Пламен Димитров се опита да успокои левицата, че напразно настоява за увеличение до 40% от БВП. С традиционно натрупващия се излишък в бюджета в края на всяка година и разпределянето му за 13-та пенсия и заплата, държавата на практика разпределя 40% от БВП, обясни той.

Още от Бизнес