БСП изпреварва ГЕРБ, трети е Реформаторският блок

БСП се ползва с по-голяма подкрепа на избирателите в сравнение с ГЕРБ, ако изборите са днес. На трето място се подрежда подкрепата за Реформаторския блок. Това показват резултатите за електоралните нагласи на гражданите от изследване на социологическата агенция "Алфа Рисърч", направено между 19 и 27 август 2013 г. сред 1028 пълнолетни граждани чрез преки интервюта по домовете им.

"Най-значимият резултат за БСП от двата месеца протести и контрапротести е консолидирането на нейния електорат – ефект, който обичайно се регистрира, когато избирателите ѝ се усещат атакувани", коментират от социологическата агенция. Така подкрепа за БСП дават 18.4% от всички избиратели, а за ГЕРБ - 15.6 на сто, чиито симпатизанти обратно на симпатизантите на левицата се чувстват по-демобилизирани.

Реформаторският блок събира 7.6% подкрепа от общия брой избиратели. "Основно предизвикателство пред него остава запазването на мотивацията за гласуване сред десните привърженици, ако изборите бъдат отложени прекалено напред във времето", смятат от агенцията.

Четвърти са ДПС, която поддържа традиционните си позиции от 5.8 на сто електорална подкрепа. Стопява се подкрепата за "Атака" за сметка на подкрепата за НФСБ, която събира 3.1% от гласовете срещу 1.5% за партията на Сидеров.

Според изследването на "Алфа Рисърч" единствените публични фигури, които събират повече положителни оценки, отколкото негативни, са Кристалина Георгива, Йорданка Фандъкова, Росен Плевнелиев и омбудсманът Константин Пенчев.

Положително отношение към еврокомисаря Георгиева изразяват 47% от анкетираните, а 15 на сто - отрицателно. Към столичния кмет 43 на сто са положително настроени, а 22% - отрицателно.

Трети е президентът Росен Плевнелиев също с положителен рейтинг. Той бележи спад - от 44% през юни на 37 на сто през август, но доверието в него продължава да доминира над недоверието, което е 25%.

Следва омбудсманът Константин Пенчев, който имаше активна позиция по гражданските протести през последните месеци - 36% подкрепа срещу 13 на сто неодобрение.

При всички останали ключови личности от политическия елит недоверието доминира над доверието. Премиерът Пламен Орешарски събира 44% неодобрение, 30 на сто подкрепа и 26 се отнасят нито положително, нито отрицателно. Предишният президент Георги Първанов въпреки относителната си дистанцираност от текущите политически събития получава 33% обществено доверие срещу 41% недоверие.

Следва бившият премиер Бойко Борисов с 26% доверие и 49% недоверие. Сергей Станишев остава с 23% доверие срещу 56% недоверие.

Негативно е отношението към лидерите и на другите две парламентарни партии. Лидерът на ДПС Лютви Местан е с 12% одобрение и 67% неодобрение, а Волен Сидеров има подкрепа само на 4% и неодобрението на 85% от анкетираните.

Прочитът на "Алфа Рисърч": Все повече хора вярват в пробуждането на гражданското общество

"Алфа Рисърч" прави прочит на данните от изследването си, сравнява ги с изследването преди три месеца и прави няколко важни изводи. Първият е, че правителството увеличава в навечерието на стоте дни от управлението си близо двойно непопулярността си. Вторият - че разделителната линия между София и провинцията в отношението към протестите и контрапротестите е повече медиен и пропаганден продукт, отколкото действителност. Третият - че е по-добре правителството да работи под натиск от гражданите, отколкото протестите да спрат.

Отношение към правителството и оценка за управлението на страната

Подкрепата за правителството и премиера остава на същото равнище, от което стартира, респективно - 23% и 29%. Драматично обаче – почти двойно – нарастват отрицателните оценки за дейността им. Ако в началото на юни близо половината от пълнолетните българи нямаха определено мнение за тяхната работа, а критичните оценки бяха около една четвърт, в края на август хората с негативно отношение към кабинета се увеличават от 28% на 47%, а тези към министър-председателя – от 25% на 44%. Неутралитет запазват само една четвърт от анкетираните, казва анализът на "Алфа Рисърч".

Негативна тенденция се наблюдава и по другия ключов за имиджа на правителството проблем "в полза на широки обществени групи ли са неговите действия, или в полза на тесни икономически и политически кръгове?". От 39% на 26% спадат привържениците на тезата, че дейността на кабинета е в полза на обществото, от 53% на 70% се увеличава делът на хората, убедени, че основните ползи се акумулират от близки до управляващите кръгове.

Равносметката на първите 100 дни управление показва, че кабинетът "Орешарски" стартира със и продължава да се ползва с ниска обществена подкрепа. Макар и броят на протестиращите срещу правителството рязко да намаля през летните месеци, това не е променило нарастващите негативни нагласи сред мълчаливото мнозинство от гражданите. 23% са удовлетворени от дейността на правителството, на другия полюс са 21% - гневни на управляващите. Най-значителен дял обаче, 55%, са разочарованите.

Разделителните линии в обществото

51% от пълнолетните граждани на страната подкрепят протестите за оставка на правителството, 33% - подкрепят контрапротестите в полза на правителството, 16% - не подкрепят нито едните, нито другите. Близки са и резултатите за морално-политическата оценка на протеста срещу правителството. За 47% този протест е справедлив, за 23% - не е справедлив. Според 18% е справедлив, но в България нищо не може да се промени и затова няма смисъл да се правят опити.

Налице е процес на обратно връщане на гражданите в политиката, смята "Алфа Рисърч". Общо 84% (което е изключително висок дял на фона на апатията през последните години по редица значими обществени проблеми) избират страна в протестите "за" или "срещу" оставката на кабинета. Признаването на моралния характер на протеста за оставка на правителството (43% го определят като справедлив, а 23% - като несправедлив) определя и превеса на хората, които го подкрепят (51%) срещу онези, които застават зад исканията на контрапротестите (33%).

Подкрепата за оставката на правителството сред жителите на София и големите градове е с 10-12% по-висока, отколкото сред тези в малките градове и селата, но без да е налице статистическа зависимост, а още по-малко – обръщане на нагласите. "Ако изобщо можем да говорим за някакви разделителни линии, те минават по три оси – образование, възраст и най-вече – политически пристрастия. Единствено в най-високите възрастови, в най-ниските образователни групи и сред симпатизантите на БСП и ДПС (голяма част от които са от тези групи) доминира подкрепа за контрапротестите.

Политическият елит и гражданското общество

Независимо, дали хората са привърженици или противници на протестите, обща е позитивната оценка за събуждането на гражданското общество и активизирането на контролните му функции спрямо политическия елит. 70% подкрепят тезата, че в България започва да се създава силно и будно гражданско общество.

Недоверието в способностите за саморегулация на политическия елит, вкл. от страна на опозицията, се споделя и от симпатизантите, и от критиците на протестите. 81% смятат, че в България е по-добре да има силно гражданско общество, което да контролира управляващите, които и да са те, вместо да се разчита, че те сами ще поправят грешките си - едва 4% вярват в "автокатарзиса" на политиците. Според 63% от анкетираните, ако не бяха протестите, управляващите нямаше да отстранят Пеевски и да отменят други скандални назначения.

Именно заради високия скептицизъм, че правителството и подкрепящите го партии имат желанието и възможностите да коригират сами своето поведение, след два месеца разнопосочна гражданска активност (протести и контрапротести), изкристализира тезата, че е по-добре управляващите да работят "под натиск" (56%), отколкото протестите да спрат и правителството да работи "без граждански натиск" (32%), казват анализаторите в "Алфа Рисърч".