БСП мисли да вкарва въпроси на НПО-та в парламентарния контрол

БСП, която пое ролята на управляващата партия в парламента, възнамерява да отговори на обществените очаквания за по-сериозен граждански контрол върху властта, като даде възможност на неправителствени организации (НПО) да поставят въпроси на правителството чрез депутати от новата комисия по гражданско общество, научи Mediapool. Освен това държавните субсидии за партиите ще станат по-малки и достъпът до тях по-труден.

Обособяването на комисия по гражданско общество от тази за култура и медии (в предишното Народно събрание те бяха обща комисия) ще бъде едно от предложенията на левицата за промени в парламентарния правилник. В сряда сутринта БСП, ДПС и "Атака" успяха да изберат след скандали с ГЕРБ временна комисия, която да изготви правилника. Бившите управляващи, които претендират, че другите три партии са им отнели несправедливо правото да си останат такива и сега, отказаха да участват в комисията. Лидерът им Бойко Борисов дори каза, че няма да участват в никакви гласувания, докато "Атака" е в коалиция с ДПС.

Депутати от БСП обясниха пред Mediapool, че идеята е НПО-та внасят питанията си в деловодството на парламента, оттам те да се разпределят в ресорната комисия, а депутати от нея ще могат да ги задават на парламентарния контрол.

Контролът на министрите също ще бъде уреден по нов начин, твърдят социалистите. Освен традиционния петъчен парламентарен контрол, такъв ще се провежда и в сряда, когато членове на кабинета ще бъдат викани да отговорят на блиц въпроси веднага след заседанието на Министерския съвет. Ще бъдат подбирани тези министри, в чиито ресори в момента има горещи теми за обсъждане.

"Отдавна обмисляме нов вариант на парламентарен контрол – вече имаме плана, той е съвсем изчистен, водени са разговори с ДПС, които се очаква да го подкрепят“, казват от БСП.

По-ниски държавни субсидии при по-висок праг за тях

БСП смятат да запазят въведените в предишното НС ограничения срещу т.нар. номадство. Досегашният правилник не дава право на напусналите парламентарните си групи депутати, които стават независими, да могат да правят нови парламентарни групи, както и да участват в комисиите на НС.

Социалистите обаче възнамеряват да стигнат още по-далеч, като въобще се отнеме възможността на депутатите да напускат партийните си групи и да стават независими.

Това обаче би изисквало промени в Конституцията или тълкувателно решение на КС и на този етап изглежда сложен ход.

Субсидията ще следва партията, не депутата и ще е по-малка

"Ако не успеем, така или иначе ще правим промени и в Закона за политическите партии и ще прокараме текст, според който и да се отцепи някой народен представител, то субсидията му ще остава в партията, от която е влязъл", казват социалисти.

Освен, че държавната субсидия няма да следва депутата, тя най-вероятно ще бъде намалена от 12 лева за глас на 10 лева за глас.

БСП обаче са на мнение, че субсидията не може да бъде смъкната драстично, защото "все пак партиите трябва да имат някакъв легален приход“.

Прагът за получаване на държавни пари от партиите няма да е както досега 1% от гласовете, спечелени на парламентарни избори, а поне 2 на сто, в най-крания вариант, ако и ДПС и "Атака“ се съгласят – 3%.