БСП настоява Цветанов да напусне политиката

Борисов бил по-загрижен откъде идва атаката, отколкото за корупцията в партията си

Елена Йончева заедно с Кристиан Вигенин по време на неделната пресконференция на БСП, сн. БГНЕС

Настояваме не само за оставката и на Цветан Цветанов, но и за неговото напускане на българската политика. Това каза говорителят на ПГ на "БСП за България" и водач на евролистата на левицата Елена Йончева в отговор на журналистически въпрос на пресконференция в централата на партиятав неделя.

Според Йончева проблемът не бил само в закупените апартаменти на цени, които са няколко пъти по-ниски от пазарните, а най-вече в това "как се вкарват лобистки закони в България".

Йончева се аргументира с изнесени преди няколко дни от Българската стопанска камара данни, според които 42 процента от приетите закони минават през "задния вход".

Говорителят на ПГ на социалистите заяви, че от ГЕРБ са внесли лобистки закон през януари 2017 г., в резултат на който една фирма, вместо да построи осеметажен блок, построява 35-етажен блок.

"Ще ви напомня, че между първо и второ четене е променен Законът за устройство на територията, който дава възможност на една фирма, в случая "Артекс", да строи не по новия, а по стария устройствен план", заяви Елена Йончева.

"Оставаме с впечатление, че премиерът Борисов е загрижен откъде идва атаката за апартаментите, а не за корупцията, в която е затънала ГЕРБ", каза Йончева.

По думите ѝ Бойко Борисов трябва да коментира и последния доклад на Европейската комисия от февруари т.г., в който се посочвало, че 2/3 от сигналите за корупция на български политици не се разследват.

В ударно започналата си кампания новоизбраната водачка на евролистата на БСП напоследък редовно повтаря горното си твърдение, което обаче не отговаря съвсем на истината, тъй като споменатите сигнали се отнасят не за корупция , а за пране на пари.

Тя вероятно има предвид публикувания от Европейската комисия в края на февруари неин редовен преглед на икономическите политики на 27-те страни членки по линия на т. нар. Европейски семестър.

За първи път в редовния преглед е отделена подробна глава за прането на пари. Именно в нея по отношение на България бе посочено следното: "Потенциални финансови престъпления не се разследват качествено ... Две трети от съмнителните трансакции, докладвани от финансовите институции в дирекция "Финансово разузнаване" (в ДАНС, б. р.), включват местни политически фигури, но към тези случаи не се предприемат необходимите правораздавателни действия".

От документа не става ясно на какви източници се базира това твърдение.

Според ЕК няма значим напредък до момента в изследването на пречките, които спъват подобни разследвания и превръщането им в годни доказателства на прокуратурата.

Брюксел прави силно критичен преглед на системата за борба срещу прането на пари у нас, която продължава да има съществени слабости, въпреки че е била подложена на своеобразен мониторинг по проблема от международния комитет Moneyval между 2013 г. и 2017 г. Към края на 2017 г. слабостите не са били преодолени, но страната е извадена от проверката през юли 2018 г., след като е приела промени в закона.

България все още не е финализирала и не е нотифицирала основния инструмент за борбата с прането на пари и финансирането на тероризма – National Risk Assessment, отбелязва ЕК. И подчертава, че специално трябва да се адресира проблемът с корупцията, която е основната предпоставка за прането на пари. "Властите трябва да покажат устойчива тенденция към ефективно разследване и внасяне в съда на достатъчно случаи на корупция по високо равнище, включително по отношение на политици", посочва ЕК.

Според последния доклад на финансовото разузнаване в ДАНС, който е за 2017 г., службата е получила 3066 съобщения за съмнителни операции, като 80% от тях са от банки. В резултат агенцията е образувала 1283 оперативни преписки, а 738 са класирани за "информационно-аналитични цели". 760 информации били насочени към други служби – от тях 468 към други дирекции в ДАНС, 281 към МВР и само 11 към прокуратурата.

През 2017 г. са спрени общо 19 операции на стойност 1 923 468 евро.

В доклада на ДАНС за 2017 г. няма данни за съмнителни преводи на политици или други лица на висши държавни длъжности.

В предишни документи на финансовото разузнаване се посочва, че много често преките участници в съмнителните операции са подставени лица и рядко може да се стигне до организаторите на схемите.

Споделяне

Още по темата

Още от България