БСП не беше разбрана за позицията си по Ирак

Защо БСП даде заден ход с позицията си по Ирак? Преди седмица в Рибарица БСП заяви, че би подкрепила и едностранни действия на САЩ при определени условия. Същата позиция бе одобрена и от Изпълнителното бюро на БСП. Сега твърди обратното.

Не бих казал, че БСП е дала заден ход. Може би известно неразбиране имаше около дискусията в Рибарица. Тогава беше направена една етапна оценка на ситуацията с Ирак и бяха обсъдени всички възможни варианти, но не беше изключен нито един от тях. Разбира се, най-интересен се оказа най-крайният и най-нежелан за нас вариант, който беше обсъждан. Кой знай защо излезе като едва ли не официална позиция на ПГ или на БСП. Всъщност не беше така. Още тогава беше обяснено, че до края на януари предстоят поредица от събития и срещи, които ще формират окончателното становище на БСП. То пък може да бъде взето само от политическият орган - ВС на БСП.

Мога да обясня какви бяха основните мотиви в края на седмицата БСП да изключи варианта - подкрепа за едностранни действия на САЩ, без санкция на Съвета на сигурност на ООН.

Т.е. БСП вече изключва подкрепа за едностранни действия на САЩ?

Това е ясно казано в позицията на ВС на БСП. Разбира се, БСП в своята позиция си запази правото да реагира в зависимост от ситуацията. Считам, че рамката, която беше поставена, не би могла да бъде надхвърлена оттук нататък, тоест вариантът за подкрепа за едностранни действия без санкция на Съвета за сигурност на ООН не би следвало да се разглежда като възможен за подкрепа от страна на БСП оттук нататък.

В парламентарната група на "Коалиция за България" ще поставите ли наново този въпрос, защото част от вашите партньори продължават да стоят на позицията от миналата седмица?

В края на краищата ВС на БСП не може да задължава парламентарната група, по-скоро не може да задължава тези членове на парламентарната група, които не са от социалистическата партия. Коалиционната ни култура изисква ние да се съобразяваме с мненията на останалите политически партии или партньори. Така че, ако те считат, че могат да подкрепят такива действия, ние не можем да ги ограничим, разбира се.

Тоест в рамките на "Коалиция за България" ще имате различни позиции и БСП няма да настоява "Коалиция за България" да има позицията на БСП?

За мене логичното е и такава позиция, приета от ВС на БСП, когато дойде моментът, защото това в момента не се налага. Това ще се наложи, когато от парламентарната група се иска да гласува по дадено искане. Тогава е логично да се събере парламентарната група и да вземе решение - вече въпрос на организация в групата е дали при взимане на едно становище всички депутати ще гласуват единно или ще се остави възможността всеки да гласува според съвестта си.

Уплаши ли се БСП да не би да бъде наречена "Партия на войната"? Защо се наложи това преформулиране и уточняване на позицията?

Не мисля, че това е свързано с някакъв такъв тип страх. Ние много внимателно следихме ситуацията от изминалата седмица и това, което наклони везните към изключване на този вариант, беше главно позицията на правителството и по-скоро на представителя на България в Съвета за сигурност на ООН и на изявленията на министър Паси. При положение, че все още има варианти за мирно решение на въпроса, за нас е непонятно поведението, което обвърза България без да има решение по този въпрос нито на правителство, нито на парламент, позиции, които обвързват България с подкрепа за едностранни действия на САЩ. Разбира се отричат и Паси, и посланик Тафров, но струва ми се, че коментарите, които бяха направени в чуждестранната преса - в европейската подигравателни, но в американската преса съвсем казани в прав текст, че подкрепа за САЩ идва главно от Испания и България и че САЩ твърдо могат да разчитат на тези две страни показва, че като че ли правителството е предрешило въпроса. Ние не искаме да бъдем съучастници на едно такова поведение, ние настояваме нашият представител там да работи първо за мирното решение, да приложи всички дипломатически и политически средства, с които разполага, за да работи за мирно решение на кризата с Ирак. И на второ място, ако това се окаже невъзможно, да се работи за постигане на съгласие в Съвета за сигурност. Без да са извървяни тези стъпки се минава към един най-краен и най-нежелан вариант и ние като политическа сила не можем да съгласим да бъдем извинени или параван за подобни действия.

БСП също поиска гаранции за националната ни сигурност при евентуални военни действия, президентът Първанов каза, че иска гаранции като за член на НАТО. Под каква форма ги виждате тези гаранции?

Първо трябва да видим дали въобще ще се стигне до военен конфликт, ние заявихме, че според нас войната не е неизбежна. Ако се стигне до такъв конфликт, много зависи в какъв формат ще се участва - дали ще има резолюция на Съвета за сигурност, ще се включи ли НАТО , дали ще бъде едностранна акция на САЩ, но може би с резолюция на Съвета за сигурност на ООН. В зависимост от това ще бъдат търсени и съответните гаранции. Аз не мога да кажа и въобще една опозиционна сила не може да каже какви точно и могат да бъдат тези гаранции, защото това е работата на правителството. Ние искаме да видим един достатъчно сериозен ангажимент от страна на правителството, че по тези въпроси се мисли и това са въпроси, които трябва да се дискутират тук в България, не да се правят трудни за разбиране изявления от премиера и от министъра на външните работи, че нашите партньори знаели каква е позицията ни, скоро и тук щели сме да я знаем.

Как ще повлияе на ратификацията на поканата ни за НАТО българската позиция за Ирак?

Трябва да разгледаме тези две неща - едно е евентуалният удар срещу Ирак, друго е членството на България в НАТО. Не мисля, че позицията на САЩ по отношение на членството на България в НАТО може да бъде повлияно от това дали България ще подкрепи едностранни действия на САЩ или не. Да не говорим пък, че и в Конгреса и в Сената на САЩ има сериозни критики срещу евентуална едностранна операция на САЩ. Не бива едно към едно да се обвързват тези две неща, не бива с това да се търгува.

За пръв път България е в уникалната ситуация да има възможността да следва собствените си интереси и да следва най-важното една принципна позиция, която може да предизвика уважението и на големите, а не да се оглежда и ослушва и да се прикачи към този, който е най-силен. Това е най-лошото, което може да направи България в момента. Ако следваме принципите на международното право без никакви колебания би трябвало да се включим в една военна операция, ако се стигне до там, ако тя е с резолюция на ООН. Тогава не се налага да избираме между ничии позиции.