БСП не действа като истинска опозиция заради страх от компромати

В БСП има нагласа за нов лидер, но изходът не беше нито в Станишев, нито в Първанов, казва лидерът на “Движение 21” Татяна Дончева

Татяна Дончева

Госпожо Дончева, какви промени за БСП донесе приключилият 48-ми конгрес на партията или тя можеше да мине и без него?

Не можеше без този конгрес. Аз съм от 1998 г. на конгреси на партията. Смятам, че това е бил един от най-сериозните. Един от конгресите, които не можеха да бъдат оцветени в сиво. Драмата “Станишев или Първанов” беше предварително зададена, драматизмът обаче се определяше не само от остротата на сблъсъка, а защото през трите години, откакто БСП загуби парламентарните избори през 2009 г. и проведеното тогава заседание на конгреса гласува някакво доверие на Станишев, не се случи нищо. Нищо за повишаване влиянието на БСП, някаква промяна във визията за представяне на партията, ръководене на партията, за работа с кадрите и като цяло за увеличаване на електоралния потенциал. Междувременно БСП загуби президентските и местните избори през 2011. Това определяше драматизма на конгреса.

 

Имало е много конгреси, които ръководството е съумявало да ги направи скучни, да ги напълни с безлични изказвания на хора, които са получили партийна задача да се изкажат, без да има какво да кажат. Конгреси, в които делегатите се успиват на петата минута. Този път това не стана. Делегатите имаха желание да се търси следващ лидер. Те, обаче, са лоялни хора и бяха прекалено зомбирани от това как ще попречат на Сергей Станишев да стане председател на ПЕС, ако направят сега смяната в БСП.

 

Истината обаче е, че БСП загуби три от четирите години между миналите и предстоящите парламентарни избори, а сега с вторачването в избора на постоянен председател на ПЕС ще загуби още няколко месеца. Както и да завърши изборът на Сергей Станишев в ПЕС, на практика в късната есен вече ще бъде изтекло времето за подготовка за изборите догодина. Това е един от факторите, обуславящи резултата на БСП на следващите избори. На мен това ми се вижда малко егоистично.

 

Но смятам, че този път делегатите търсеха да видят следващ лидер. Те имаха предварително една смътна представа, породена от това кой как се представя по телевизията, в парламента. Младите генерации бяха повече “за” Драгомир Стойнев и Георги Кадиев, по-възрастните бяха разделени между Първанов и Станишев. Но този своеобразен тест да се видят всички спрягани кандидати в една и съща нощ, с представяне, смятам, че също ще изиграе роля за катализиране на процеси.

 

Тоест, вие смятате, че този конгрес ще промени по някакъв начин партията?

 

Този конгрес ще катализира промяната, а тя няма алтернатива. Промяната е наложителна заради състоянието на БСП, което е неконкурентно. Психиката на сегашното ръководство да се окопава, означава, че БСП ще води окопна война, а няма да излиза на нови хоризонти, да търси нови съмишленици, нови симпатизанти. Това затваря БСП като електорален резултат. Обстоятелството, че в Националния съвет Станишев вкара най-тесния си кръг с помощта на другари, които са уважавани иначе, но този път се поставиха в ролята на прислуга, е достатъчно красноречиво.

 

Кои бяха прислужниците?

 

Това беше видно. Като прегледате записите на телевизионната хроника и снимките на сцената, тези хора стават ясни веднага.

 

Какви са настроенията в левицата сега, след конгреса?

 

Мисля, че не повече от една или две делегатски групи са доволни. Ако ги попитате защо и те не знаят. Бяха много сериозно пренебрегнати големи региони – Стара Загора, Русе, Пловдив, Силистра, Бургас. Съвсем не съм изчерпателна. Присъствието в Националния съвет беше направено на принципа кой е за Първанов, кой е за Станишев. Не е добре това да става за сметка на едно разумно регионално и професионално представителство. Когато хората кандидатстват за Националния съвет (извън онези, които се ползват с популярност), те считат, че ръководството е проучило кой кой е, че биографията им има някакво значение. Когато видят, че класирането няма никаква връзка с това кой какво е работил и свършил за партията, какъв е бил – това създава много огорчение.

 

Това означава ли, че БСП трябва да изгуби още едни парламентарни избори, за да може тази промяна, която твърдите, че се катализира, да се случи?

 

Трябва да се тикат нещата в посока на промяната. Времето ще я наложи, и това е неизбежно. Неизбежно е заради младите генерации, които идват, според възрастните – доста безцеремонно, а всъщност те идват като себе си, като младо поколение, което не желае 20 години да загрява около страничната линия. Не желаят 20 години да бъдат опекунствани и когато станат на 60 години някой да им каже, че им е минало времето.

 

Обстоятелството, че в Националния съвет са представени хора, които имат изключително нисък престиж в съответните региони, е доста тревожен. Примерно – Хасково. На изброите в Хасково кандидатът на БСП беше едва ли не на шесто място от петима кандидати, а сега влезе в Националния съвет. Хасково беше много показателно за начина, по който се процедира. Да обещаеш на регионален лидер с изключително нисък престиж партийна реализация, ако ти доведе делегатите, които да те подкрепят. Това се случи.

 

Имаше опасност това да стане със Стара Загора, но хората там бяха по-категорични, че промяната е наложителна. И след като извършиха промяната, а ръководството реши, че тя не е в правилната посока, те трябваше да платят с това, че един голям регион, с много червен потенциал, с хора, които са дали много, да бъде представен само от Евгений Желев, избран на пряк избор.

 

Към много от кметовете, спечелили на тези избори, се прояви пренебрежение за влизане в Националния съвет, защото не се знае те дали са на Първанов, или са на Станишев. А тези хора са ценни за БСП с позицията, която заемат и с възможността около тях да се обединят местни структури, които да бъдат уважавани в съответната община.

 

Също така, когато ти демонстрираш пренебрежение към региони, от които на парламентарни избори ще очакваш много мандати, трябва да знаеш, че се плаща цена. Ето например Бургас - този регион също беше пренебрегнат, а там листите за избори обикновено са дълги. Такова отношение ще роди демотивация.

 

Първият знак за тази демотивация беше вторият конгресен ден (след избора на председател предишната нощ – бел.ред.). Проследих кой остана в неделя за гласуване на резолюциите и видях, че има много огорчени хора. А присъстващите в залата не са особено много. Тези хора вече не са огорчени, защото е загубил техният фаворит, а защото към тях е проявено неуважение. Ако не успееш да извадиш капацитета на хората, управлявайки една партия, няма как да обясняваш, че тепърва ще правиш промени, които 11 години не си започнал.

 

В изказването си на закритото заседание на конгреса в събота вие сте казала, че БСП има два основни проблема на повърхността. Кои са те?

 

Организационното състояние и липсата на опозиционна дейност. Липсата на опозиционна дейност се дължи на няколко фактора. Липса на визия – в какво трябва да се изразява самата опозиционна дейност. Липса на умения да се извършват опозиционни действия, но и на страх. Страх от разкрития, от компромати за част от водещите дейци на партията, особено на тези, които се намират в парламента, и които аз познавам като хора с други опозиционни възможности.

 

Тяхното мълчание и техните ходове, напълно обратни на здравата логика, ми навяват точно такива мисли за страх от компромати. А без опозиционна дейност и без добра организация, колкото и да си повтарят като мантра “Единствено и победа” не може да се постигне нищо.

 

Разделението в БСП няма ли да бъде по-скоро между ръководство и редови членове на партията?

 

Редовите членове искат да видят партията си победител на изборите. Те може да нямат претенции да я ръководят, но те искат да видят партията си на върха. Искат да видят също, че някой ги зачита, че някой го пита, че някой нещо обсъжда с тях.

 

Когато партията е докарана организационно до положение да се разпадат общински конференции, това е много показателно.

 

Структурите на левицата са силно маргинализирани, защото няма прием на нови хора, поради причина, че БСП не изглежда привлекателна. Освен това хората се страхуват, особено в провинцията, да не бъдат преследвани от сегашните управляващи. Няма как да се роди приток на нови хора. Дори тези, които са свързани родово и исторически с тази партията, си задават въпроса “Какво ми носи БСП и къде се намира тя?”.

 

Обстоятелството, че в ГЕРБ има много младоци, тръгнали от БСП и те са в ГЕРБ, защото никой при нас не им дава път, е много показателно.

 

И аз смятам, че следващият лидер на партията ще трябва да поеме този кръст – да наложи младите генерации за 3-4 години с всичкия риск от грешки, защото при младите хора има организационна недостатъчност.

 

Казахте, че хората не могат да си отговорят на въпроса “Какво ми носи партията”. Вие влязохте в Националния съвет отново, като риториката ви критична и към Станишев, и към Първанов. На вас какво ви носи партията?

 

България е в много разсипано състояние. Тази войнстваща простотия и неграмотност, която се просмука навсякъде, ще остави тежки поражения. Не може в държавата да се вземат глупави решения, а в БСП - умни, в СДС - умни и при Кунева - умни. Оглупяването на нацията в някакъв исторически период е повсеместно и засяга фирмите, сдруженията, партиите, синдикатите и прочие. Обаче трябва да търсим изход.

 

Създаването на политически субекти не е толкова проста работа, защото се иска политически ресурс. Укрепването на БСП е по-евтино, отколкото да правиш нещо ново.

 

Но може би, все пак, тези, които сме понатрупали опит от присъствието си в политическия живот, трябва да направим нещо за консолидиране на разумните хора за тласкане на България в една по-добра посока. Това е моят мотив да се включа в избора на Национален съвет. На този етап смятам, че това е достатъчно. Имах възможност много отдавна да говоря, че с това ръководство не може да стане нищо, освен пълно разсипване.

 

Да разбираме ли, че “Движение 21”, което основахте, е замразен проект?

 

Не е замразен проект. Ние ще продължим да търсим форми на обществена изява. Сега например ще засегнем темата за фалшификацията на избори. Движението е просто, защото не са необходими кой знае какви средства за поддръжка. Но за истинското му разрастване и за партийно профилиране трябват други пари. Досега част от задържането на въпроса беше свързан с очаквания към БСП.

 

Отговори ли БСП на очакванията ви?

 

Очевидно – не. Самият факт, че моите уважавани колеги Румен Овчаров и Георги Пирински трябваше да популяризират реформата в партията сутринта след конгреса говори достатъчно.

 

И въпросът, който непрекъснато се задава, но никой не успява да даде отговор. Как мислите – какво ще се случи с Първанов от този момент нататък?

 

Аз съм последният човек, който ще прави предположения за други политици. Това е работа на анализаторите. Но виждам, че пиарският слугинаж на Станишев е започнал да се упражнява, според мен, извън етиката. Великодушието е нещо, с което един обигран политик би трябвало да се гордее, без да позволява да му скачат по главата. Но великодушието е признак на широтата на възгледите. Ако кръгът на Станишев иска да покаже, че са дребнави хора, никой не може да им попречи.

 

Иначе хоризонтите на Георги Първанов, ще си ги реши Георги Първанов. Част от това са участието му в състезанието, отказът му от състезание в последния момент, реакцията на хората, които са му обещавали и са му давали подкрепа. Всичко това е определящо за отношението към него.

 

Смятате ли, че един нов лидер, може да бъде и бивш лидер като Първанов, например? Би ли променил нещо?

 

Идването на стар-нов лидер променя от гледна точка на това, че винаги се разместват пластовете. Но не смятам, че Първанов може да поведе БСП към нещо ново, защото там има много обремененост от миналото, която би попречила. Затова смятам, че изходът не беше нито в Първанов, нито в Станишев. Но убеждаването, не само на тях двамата, в реалните им възможности, а и на партийния актив, изисква време, реалности и впечатления.

 

Защо смятате, че конгресът се проведе толкова рано?

 

Защото редовната дата на конгреса трябваше да бъде ноември и тогава Станишев не би имал никакво извинение с ПЕС.

 

Крах за БСП на следващите избори, това ли виждате?

 

Как според вас ще се класира Левски, ако запази своя отбор и треньор, и президент и за следващото първенство? Ще се класира по същия начин, по който се класира и този сезон.

 

Ако ви предложат, ще се върнете ли отново в парламента?

 

О, изключете тази възможност. Станишев е показал вече отношение. Сергей Станишев има вкусове при избора на хора. И той не може да ги промени. Всеки от нас има такива вкусове.

 

Изпълнителното бюро на Сергей Станишев ще отговаря на неговите вкусове и смятам, че и водачите на листите за изборите догодина, които той ще посочи, също ще отговарят не неговите вкусове. И тъй като 11-те години на Станишев начело на партията са ми показали, че неговите вкусове са доста далеч от вкусовете на обществото, смятам, че изходът е ясен. По тази причина и нямам особено напрегнато очакване за резултата на БСП догодина.

Споделяне
Още по темата
Още от Интервюта

Одобрявате ли удължаването на извънредното положение с един месец?