Представители на НДСВ коментираха, че 8% е твърде висока бариера, но 6% би било по-приемливо.
Висши представители на левицата заявиха в четвъртък пред Mediapool, че идеята, която цели основно да удари дясната коалиция между СДС и ДСБ, "няма да я бъде".
"Защо ни е да правим подобна промяна? Всеки нормално мислещ ще иска срещу себе си, ако вземе отново властта, да има ясни и познати опоненти", каза депутат от БСП. Негов колега коментира, че в дясната коалиция и сега имат достатъчно проблеми, а с вдигането на изборната бариера, ще се създават още.
БСП също се явява на избори в коалиция с други леви партии, но няма притеснения, че ще бъде засегната от по-висока бариера, тъй като не е застрашена да падне под 6 или 8 процента.
Последните социологическите проучвания показват, че СДС и ДСБ, за които доскоро се твърдеше, че трудно ще прескочат 4-процентовата бариера, имат шанс за самостоятелно влизане в Народното събрание, а със създаването на коалицията опасността да останат навън напълно отпада.
Според социолози е напълно възможно дясната коалиция да прескочи и бариера от 6 или 8 процента, но при това положение ще има по-малко народни представители.
Депутати коментираха, че поправката би засегнала не само десницата, но и коалиция "Напред", близка до бизнесмена Христо Ковачки. Според някои тя се сочи и като бъдещ "доста по-предвидим партньор" в едно ново управление на левицата и би заместила ДПС като "баланьор". Ако прагът бъде повишен, "Напред" също ще вкара по-малко народни представители.
В специалната парламентарна комисия, която се занимава с промяната в изборното законодателство, все още няма внесена поправка за повишаване на бариерата пред коалициите.
Депутат от мнозинството коментира пред Mediapool, най-вероятно става дума за "разчистване на сметки" от страна на ДПС най-вече с ДСБ на Иван Костов.
Изискването на по-висок процент за влизане на коалиции в НС не среща особено "радушна" подкрепа и от съуправляващата НДСВ, въпреки че неотдавна юристът проф. Огнян Герджиков заяви, че може да се мисли в тази посока, тъй като изискването за партия, която участва сама, е 4 процента, а в коалицията влизат повече формации, които практически на избори могат да влязат с 1 процент.
Експерти, които вече години се занимават с избори и законодателството по тях, смятат, че най-високият възможен праг за коалициите е 6 процента, както е в повечето европейски държави. "Може да се помисли в тази посока и у нас, но едва ли това ще стане точно за този вот", смята член на Централната избирателна комисия, като посочи, че нагласата у мнозинството, както и липсата на време, работят срещу повишаването на бариерата.
Не е ясно дали предложението за промените е солова акция на Христо Бисеров и негови колеги, или зад него стои цялата партия.
Само преди два дни зам.-председателят на ДПС Лютви Местан упрекна колегите си от тройната си коалиция, че е порочно промените в изборните закони да се правят в последния момент и даде да се разбере, че партията му е против всички по-сериозни изменения като въвеждане на мажоритарен елемент, задължителност на преференциите и пр. Той дори настоя за консенсус по прилагането на принципа нито едно Народно събрание да не може да прави промени в изборното законодателство, по силата на което ще се проведат избори за следващ парламент.
Крайният срок за предложения по Закона за избиране на народни представители между първо и второ четене е идният вторник, а след това спецкомисията трябва да вземе решение и окончателните текстове да влязат за гласуване в пленарна зала. Очаква се това да стане до към 15 април.

Полезна ли ви беше тази статия?
Ще се радваме, ако подкрепите електронното издание Mediapool.bg, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
Подкрепете ниАбонирайте се за най-важните новини, анализи и коментари на събития от деня. Бюлетинът се изпраща до електронния Ви адрес всеки ден в 18:00 часа.
Абонамент