БСП не успя да засекрети досиетата на шефове в спецслужбите

Парламентът прие на второ четене един от най-спорните текстове в новия закон за досиетата, в който се утвърждава списък с 29 публични длъжности и дейности, за които ще се обявява принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Сред тях са премиерът, президентът, председателят на парламента, висши магистрати, депутати, министри, дипломати, журналисти, собственици на медии и главни редактори, ръководството на армията и др.

Текстът бе приет със 143 гласа “за”, петима “против” и осем въздържали се.

Най-сериозни дебати предизвика предложението на Младен Червеняков (Коалиция за България), който поиска да се извадят от закона ръководителите на сектори и секции в Националната разузнавателна служба (НРС) и служба “Военна информация”. Мотивите на Червеняков бяха, че така ще се накърни националната ни сигурност, тъй като тези хора са работили в чужди представителства извън страната. “Това е несериозен подход, какво би станала със сигурността ни, ако оповестим тези хора”, попита депутатът.

Той обясни, че представители на левицата са поискали закрито заседание по този въпрос, но не са срещнали подкрепа от другите парламентарни групи.

Има изискване на Съвета на Европа да няма противоречия в нормативните актове, а в закона за класифицираната информация (чл. 25) е записано, че информацията за началниците на сектори и секции в двете служби е секретна, заяви Червеняков.

Йордан Бакалов (ОДС) обаче обясни, че законът за класифицираната информация обхваща периода след 1991 г.,  а тези началници в службите са работили до 1991 г. Бакалов обвини Червеняков, че отново лансира идеи, с които се цели да не се извърши реформа в службите.

“Тези лица са определяли политиката на държавата в продължение на 17 години през т.нар. преходен период. Всеки да си носи кръста”, заяви Бакалов.

В крайна сметка депутатите отхвърлиха предложението на Червеняков, който бе подкрепен от колегите си от БСП. Представителите на НДСВ, ДПС, ОДС и ДСБ гласуваха против.

Спор в залата се разрази и около лустрационен тескт, предложен от Георги Анастасов и Николай Камов (Коалиция за България).

Те настояха лица, които са работили за политическата полиция и са били доносници, да не могат да заемат публични длъжности.

Срещу това обаче възрази Татяна Дончева (БСП), която заяви, че имало джентълменско споразумение още при обсъждането на проектозакона да се даде максимална публичност на всички досиета, но да не се поставят пречки пред засегнатите лица да заемат публични длъжности.

“Няма нужда да бягаме пред вятъра и да сме по-големи католици от папата”, обяви Дончева.

Лидерът на ОДС Петър Стоянов обяви, че групата подкрепя лустрационен текст, тъй като това е справедливо и не “уврежда по никакъв начин нечии интереси”. “16 години се мотахме с приемането на този закон поради страха, че ще излязат наяве стотина имена на доносници”, каза Стоянов.

Анастасия Мозер от БНС се направи на изненадана от “джентълменското споразумение”. Морална е отговорността тези хора да бъдат по някакъв начин ограничени да заемат някои постове, заяви Мозер в подкрепа на лустрационния текст. “Не виждам смисъла от това, което приемаме, ако няма ограничения”, коментира тя. Иначе законодателството ни става “беззъбо”, “неполезно за обществото”, допълни Мозер.

Със самото приемане на закона се постига моралната лустрация, опонира Татяна Дончева. “Никой не ви задължава да гледате Коритаров или пък да ходите при него в предаването му”, посъветва тя десните.

Шефът на вътрешната парламентарна комисия Николай Свинаров (НДСВ) заяви, че законът се приема твърде късно, за да се очакват чудеса.

Лустрационната поправка бе отхвърлена с гласовете на управляващото мнозинство.

С новия закон се създава и нова 9-членна комисия с петгодишен мандат, която ще събира архивите на бившата ДС, ще  проверява и оповестява имената на работилите за тайните служби.

Деветимата ще се избират от Народното събрание по предложение на парламентарните групи, като никоя от тях не би трябвало да има мнозинство в комисията. Членовете ѝ освен това трябва да са с чисто минало.

Николай Свинаров по-късно коментира, че опозицията ще има серозно представителство в комисията.

Депутатите отхвърлиха предложението на Младен Червеняков архивите да не се съхраняват в новата комисия.

По повод необходимостта от нова сграда, където да се съхранява целият архив на ДС, Свинаров обясни, че преди два месеца е поискал от премиера Станишев да бъде намерено място за огромния брой документи. “Премиерът ще си свърши работата и ще намери такава сграда”, коментира Свинаров. Той обяви още, че се е обърнал и към Министерството на отбраната за решаването на проблема и вероятно сградата ще бъде някъде в покрайнините на София.