БСП обмисля да се включи в решаващата фаза на конституционните промени

Депутати от Реформаторския блок (РБ) внесоха промени в конституционния проект, с които се връщат две от първоначалните предложения, отпаднали по искане на ДПС и АБВ след "историческия компромис" през юли. Става дума за въвеждане на явно гласуване във Висшия съдебен съвет (ВСС), както и всяко едно от съдилищата на втора и последна инстанция да може да сезира Конституционния съд, когато установи противоречия с основния закон.

В РБ са обнадеждени, че явното гласуване може да бъде прокарано, след като и главният прокурор, и премиерът изразиха подкрепа за този текст.

При обсъждането на първоначалния проект през юни прокуратурата и нейният ръководител Сотир Цацаров се обявиха против отпадането на тайното гласуване. След като тази седмица промените в конституцията бяха приети с неочаквано мнозинство от 184 гласа на първо четене, Цацаров заяви, че лично той е за явно гласуване във ВСС и го препоръча като "конструктивна" поправка между двете четения на законопроекта.

Като друга "конструктивна" поправка той посочи въвеждането на парламентарен контрол върху дейността на главния прокурор, включително изслушването му в парламента. Такова предложение съществуваше в проекта на правосъдния министър Христо Иванов.

Не е изключено някоя партия сега да реши да върне този текст, опитвайки се да го ползва като разменна монета за решаващата поправка, за която се борят от ДПС – прокуратурата да има доминиращо влияние в бъдещата прокурорска колегия на ВСС. Гласуваният на първо четене проект предвижда баланс между прокурорската и парламентарната квота, като последната се разглежда като въвеждане на минимална отчетност спрямо държавното обвинение.

Тепърва предстоят и други изненади. БСП, която от самото начало е против предложените конституционни промени и отказът ѝ да подкрепи който и да е текст принуди ГЕРБ и Реформаторския блок да търсят "исторически компромис" с ДПС, сега обмисля да се включи в конституционната процедура. Както научи Mediapool, социалистите смятат преди второто четене да внесат промяна, според която изборът на членовете на ВСС от парламентарната квота да става с квалифицирано мнозинство от 2/3.

Парламентарната група на БСП бе единствената, която гласува "против" на първото четене. Тогава изненадата дойде от "Атака", които също като социалистите се бяха самоизолирали от преговорите, предшествали "историческия компромис". Депутатите на Волен Сидеров обаче дадоха девет гласа "за" конституционните промени, с което бе компенсиран вотът "въздържал се" на АБВ и проектът бе приет с мнозинство от 184 гласа, което му осигурява възможност за ускорено гледане на второ и трето четене.

Не е ясно с какви мотиви БСП би се включила в конституционната процедура. Фактът, че следващите четения най-вероятно ще бъдат отложени за след изборите, е политическа предпоставка социалистите да отстъпят от позицията си на твърд отпор срещу всичко, предложено от управляващите. Тезата на БСП от самото начало на конституционния дебат бе, че ремонт на основния закон е безсмислен и парламентът трябва да се съсредоточи върху процесуалните закони, както иска главният прокурор, за да се случи реформа.

С включването на БСП всички партии в НС вече ще са в играта, но пъзелът преди следващите четения на промените се усложнява, тъй като се увеличава броят на преговарящите, а с тях и шансовете за взаимни блокирания и пазарлъци.

Текстът, който БСП възнамерява да внесе, е по-отдавнашна идея на РБ, която обаче не е подкрепяна от ГЕРБ и ДПС. Предполага се, двете партии ще гласуват "въздържал се", ако въобще се стигне до такъв текст.

В БСП очакват предложението им да бъде подкрепено от РБ и евентуално от Патриотичния фронт (ПФ).

Преди да се пристъпи към второто четене на конституционните промени, парламентът ще разполага с официалното становище на Венецианската комисия за тях. Представители на комисията, които по-рано този месец бяха в София, препоръчаха парламентарната квота във ВСС да се избира с квалифицирано мнозинство, защото така ще се избегне рискът от политизиране на съдебния съвет. В съобщението от срещата в Народното събрание (НС) бе цитирана председателката му Цецка Цачева, която изразява "опасение, че съществуват рискове НС да не успее да излъчи представители във ВСС и по този начин да блокира работата на тази институция и на цялата съдебна власт".

"Цецка Цачева се ангажира преди гласуването на второ четене на законопроекта да бъдат обсъдени вариантите за избор на членове на ВСС от квотата на парламента с квалифицирано мнозинство или с мнозинство от 50+1", съобщиха тогава от НС.

В парламентарната практика вече съществува такъв прецедент, след като цели две години НС не успя да избере главен съдебен инспектор, тъй като за поста се изискваха повече от 160 гласа.

В петък сутринта правосъдният министър Христо Иванов коментира пред БНР, че постигането на компромис за въвеждането на явно гласуване във Висшия съдебен съвет няма да го изненада.

Той потвърди намерението си за повторни разговори с всички парламентарни групи, "за да видим мисленето в каква посока се насочва – имаше индикации за допълване на конституционния пакет, от друга страна, има съпротива срещу разширяването на този пакет".

Още след орязването на конституционния пакет през юли, депутати от РБ, членове на партията на Меглена Кунева ДБГ, заявиха, че ще внесат отпадналите текстове преди второто четене. От четири орязани текста, сега те предлагат да се върнат два, като акцентират на явното гласуване във ВСС.

"Явното гласуване ще доведе до по-голяма прозрачност на решенията на Съвета, който отговаря за управлението на цялата съдебна власт. Чрез него всеки член на ВСС ще носи лична отговорност за гласуването си и ще подлежи на граждански контрол, както всяка друга институция в България", заяви народният представител от РБ Димитър Делчев.

Тайното гласуване на ВСС не постигна набелязаната преди години цел, защото на практика всеки в залата вижда как гласуват неговите колеги, каза депутатът. Така вотът на членовете на ВСС остава таен само за обществото и съмненията за задкулисни договорки остават, добави Делчев.