БСП обвини ГЕРБ в бойкот на машинния вот с цел манипулации

Сериозен сблъсък покрай опитите на управляващите да опорочат машинното гласуване се състоя в четвъртък сутринта в пленарна зала по време на дебатите по приемането на второ четене на Бюджет 2019.

През цялото време БСП твърдеше, че управляващите на практика обричат на фалстарт машинното гласуване, след като не са включили необходимите за него 50 млн. лв. в бюджета на Централната избирателна комисия (ЦИК). След близо двучасов дебат на тема "за" и "против" машинното гласуване, което вече е задължително по закон, Менда Стоянова обяви, че необходимите средства са налице, но са разписани в резерва в централния бюджет и ще се отпуснат на ЦИК едва след като се проведе успешна обществена поръчка и има основание за плащане.

Това обаче не удовлетвори опозицията. Крум Зарков накрая обобщи, че с едната ръка ГЕРБ уж дава пари за въвеждане на системата, но с другата ръка се опитва да опорочи промяната с предложеното ограничение в Изборния кодекс машини да има само в секциите с над 300 регистрирани избиратели.

БСП: Управляващите се готвят да манипулират изборите

"По нашето законодателство трябва да се закупят машини за машинното гласуване и да се осигурят 50 млн. лв. за това. Ако от ГЕРБ откажат и са против волята на българските граждани, това ясно показва, че се готвят за манипулират изборите", даде начало на сблъсъка депутатът от БСП Драгомир Стойнев. "Българските избиратели ясно и категорично заявяват, че искат машинно гласуване. С него ще се избегнат всякакви манипулации и интерпретации на вота", каза той.

"Освен волята на народа, това е и волята на закона. Последните избори трябваше да се проведат с машинно гласуване. Институцията, която кове законите и е най-отговорна да ги спазва, ги погазва - срещу тази система протестират хората", добави Христо Проданов от левицата. Според БСП е необходимо да бъдат купени около 12 500 машини.

Йордан Цонев от ДПС пресметна, че необходимата за това сума ще е много по-малко от 50 млн. лв., като основният разход ще бъде софтуерът, който може да се възложи на държавното дружество "Информационно обслужване".

Георги Свиленски от левицата попита Цветан Цветанов дали е готов да изведе партията си на избори с машинно гласуване или може да прави избори само с бюлетини, с писане на протоколи, манипулации и случаи като "Арена Армеец" през 2015 г. "15 часа държаха членовете на СИК, ЦИК и РИК да припадат, умират от глад и жажда. 75% сгрешени протоколи. Ако имаше машини тогава, изборният процес щеше да приключи в 8:15 часа и нямаше г-н Цветанов да брои десетата победа, а първата загуба", каза още Свиленски.

Цветанов отговори, че не ГЕРБ манипулира изборите, а БСП и даде пример със случая в Костинброд.

Според Тома Биков от ГЕРБ машинното гласуване трябва да се въвежда разумно. Колегата му Данаил Кирилов пък заяви, че според анализ машинното гласуване не спестява време.

След като левицата заговори за предсрочни избори догодина, ГЕРБ предложи направо да се заложат четири изборни кампании през 2019 г. - включително една за нови президентски избори, защото и те можело да са били манипулирани през 2016 г.

Проблемът не е в парите, а в желанието

В края на дебата се оказа, че проблем с финансирането на машинното гласуване нямало, защото необходимите 50 млн. лв. били заложени в резерва в централния бюджет, а не в бюджета на ЦИК. Те щели да бъдат предоставени на избирателната комисия в момента, в който се стигне до плащане, стана ясно от обясненията на председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова от ГЕРБ.

"Машините обезпечават честността на изборния процес. Те са записани в законодателството ни от 2014 г. и всякакви аргументи, че не е възможно и има технически причини, са неадекватни", заяви зам.-председателят на парламентарната група на "БСП за България" Крум Зарков. По думите му ГЕРБ с едната ръка осигурява пари за машините, а с другата предлага обезличаване на системата с промени в Изборния кодекс.

Както Mediapool писа преди две седмици, ГЕРБ и "Обединени патриоти" са внесли промени в Изборния закон, чиято идея е електронното гласуване да отпадане на този етап, а машинното да се провежда само в секциите с над 300 избиратели. Освен това машини няма да се ползват в секциите зад граница и при подвижни избирателни урни. ЦИК ще определя със свое решение в кои секции да има машинен вот и в кои не. Сегашните разпоредби за електронното гласуване пък се преработват без конкретни срокове, с което отпада задължението за въвеждане на е-вота от 2019 г. Друга революционна промяна е премахване на номерата на партиите от бюлетините, с което практически се въвежда "скрит образователен ценз".

Според действащия закон във всички избирателни секции в страната трябва да има опция човек да подаде гласа си през машинно устройство, а не само чрез стандартните хартиени бюлетини. Това трябваше да е факт още за последните парламентарни избори на 26 март 2017 г., като преди това ЦИК и институциите изчерпаха законовите си възможности за тестове по темата.

На президентския вот в края на 2016 г. машинно гласуване имаше в 500 секции и това беше последната възможност за отлагане на пълното му въвеждане, прието в Изборния кодекс през 2014 г.

Министерският съвет тогава отпусна средства, а ЦИК обяви обществена поръчка за доставка на апаратите за вота. Но заради закъснялата процедура беше подадена само една оферта. Веднага след това пък се оказа, че фирмата не може да изпълни заданието в срок.

В крайна сметка срещу ЦИК бе заведено дело, което тя загуби на първа инстанция.

Партийната субсидия се запазва в размер на 11 лв. на глас

По-късно при гласуването на Бюджет 2019 депутатите запазиха размера на партийната субсидия - 11 лв. на действителен глас. Референдумът, проведен по инициатива на екипа на шоумена Слави Трифонов, одобри намаляването на субсидията до 1 лв. на глас, но нито една партия и тази година не внесе предложение за промяна на текста от закона в тази посока.