БСП предлага: Депутатите да работят 3 седмици в НС, една по регионите си

Идеи за по-широк граждански контрол и нови комисии

Мая Манолова се ръкува с поканените на срещата представители на граждански организации, Сн: БГНЕС

Земестник - председателят на парламента Мая Манолова (БСП) обяви, че се обсъжда депутатите да работят в Народното събрание (НС) три седмици месечно, а една седмица да бъдат по регионите си. Тя представи предложенията за промени в парламентарния правилник пред представители на граждански организации на специална среща в понеделник.

Манолова потвърди, че предвиждат два различни типа парламентарен контрол - стандартният в петък, както и блиц контрол след заседанията на правителството. Блиц контролът вече бе изпробван миналата сряда, когато служебният премиер и министри от кабинета бяха извикани спешно в Народното събрание да дават разяснения за състоянието на енергетиката, поради което правителственото заседание дори бе прекъснато, а след изслушванията в НС – продължено.

Имаме шанса в условията на програмно правителство и при настоящото разпределение на парламентарните сили НС да си върне функцията на върховен държавен орган, каза Манолова, добавяйки, че от машина за гласуване той трябва да се превърне в работещ орган, приемащ качествени закони и контролиращ правителството.

Ангажираме се със свикване на граждански форум, на който да обсъдим първите законодателни стъпки на 42 НС, посочи тя.

Планира се създаване на институт по законодателството, който да получава поръчки и дори да изработва цели закони. Вместо да се преработват законите по-добре да се внасят цели законопроекти, смята Манолова. Тя добави, че трябва да има задължителна оценка за въздействието на всеки законопрект, което е заложено в Закона за нормативните актове.

Трябва да направим опит да се разделим с някои порочни практики като например парите, получавани от парламентарните групи, да следват депутатите; трябва да има яснота и прозрачност как депутатите харчат парите за сътрудници и офиси, които получават над заплатите си, каза още Мая Манолова.

Обсъжда се да се въведе онлайн излъчване на заседанията на постоянните и временни комисии.

Предлага се постоянна комисия по въпросите на гражданското общество, като един от заместник-председателите на парламента да има специален ресор гражданското общество. Като заместник-председател на парламента бих желала да поема този ресор, каза Мая Манолова.

Зам.-председателят на НС от "Атака" Павел Шопов обяви, че ще направят промени, свързани с ограничаването на парламентарното номадство.

Зам.-председателят на НС Христо Бисеров от ДПС каза, че те ще предложат да бъде създадена в правилника специална глава за взаимодействие на парламента и комисиите с
гражданското общество.

ДПС освен това държат да има постоянна парламентарна комисия за контрол върху всички служби за сигурност, прилагането на СРС и контрола на трафичните данни.

Идеите на ГЕРБ за промени в начина на работа на НС не са известни, тъй като партията бойкотира временната комисия за правилника и не участва в нея.

Своите предложения за промени в правилника на парламента представиха и представители на гражданските организации.

По време на срещата шефът на Института за развитие на публичната среда Антоанета Цонева поиска парламентът да приеме Етичен кодекс за поведението на народните представители. Друга идея на института е "двете трети" към възнагражденията на депутатите да се изплащат от финансовия отдел на парламента срещу представени разходни документи - договори на сътрудници, фактури за предоставена експертиза и разработки, наем на приемни и други, а не както е сега да се предоставят на народните представители заедно със заплатите.

 

По думите на Цонева декларациите за принадлежност към партия, които се депозират от депутатите всяко тримесечие в Министерство на финансите, трябва се публикуват на сайта - в профила на народния представител. Темата стана особено актуална в мандата на ГЕРБ, когато множество депутати от “Атака“ и РЗС декларираха пред МФ принадлежност към управляващата партия, като по този начин пренасочиха субсидиите си.

 

От Института за развитие на публичната среда препоръчаха още на Националния център за изследване на общественото мнение да има развита електронна подстраница към страницата на парламента, на която да се качват всички изследвания и публикации. Цонева обясни, че е редно планът за работа на Центъра да е публичен, а заявките за изследвания от комисии, депутати и политически групи – също да бъдат оповестявани.

 

Задължително всеки законопроект трябва да бъде съпътстван от оценка как той ще се отрази на бизнеса, коментира Ивелин Желязков от Асоциацията на индустриалците в България.

 

Гражданите трябва да имат по–добър достъп до информация и това да е записано в новия правилник, отбеляза в изказването си Гергана Жулева, директор на програма "Достъп до информация". Тя добави, че ще представят конкретни предложения за достъп до документите, за да може работата на народните представители да добие повече прозрачност за гражданите.

 

Предлагаме срока от влизане на законопроекта в НС до първото му разглеждане да е по-голям от сегашния и той да не е по-кратък от 1 месец, изрази становището си Димитър Бранков от БСК. Според него законопроектите трябва да имат оценка за въздействие и да бъдат гледани под лупа, за да няма скрит лобизъм в тях. Качеството на законодателния процес не си го представяме като количество - трябва да има цялостен преглед на законодателството ни, смята Бранков. Според него чисто законодателно към българския производител има повече изисквания, отколкото към вносителите и това си личи от стоките, присъстващи на българския пазар.

 

По думите на депутата от ДПС Христо Бисеров пък партията му ще настоява да се създаде постоянна комисия в НС, която да контролира всички служби за сигурност.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Кой да замени Борисов като премиер на кабинет в рамките на този мандат?